от · Маргарита Коева · 20/07/2005
Традиционността на храмовата архитектура и изкуство има дълбоки корени в психическата същност на човека, която не понася резки изменения, преживява ги като “спазъм” и дълго време боледува, понякога дори неспасяемо. Всяко грубо нарушаване на познатото и възприетото води до вътрешно несъгласие с непривичните форми и предизвиканото от тях въздействие, и оттам разрушава смисъла и целта на самото изграждане на храма.
Целият текст в LiterNet.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Етикети: апсидабазиликабългарска православна църкваиконостаскатедралакуполпараклисправославен храмправославиеправославна църквапритворфрескихрамХристиянствоцърковна живопис
1 май, 2021
Списание „Свет“: статии