Църковният интериор – символика и развитие



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Важното в развитието на християнството и на култа не е символиката и интериора на храма, а подготовката и качеството на свещеника, който е поставен да служи на Бога в този храм. През комунизма много малко сгради са разрушавани, заради религията на историческия материализъм, която се учеше догматично и безкопромисно в българските учебни заведения. Храмът, след като са атакува физически духовника, снижи се неговата подготовка и се откъсна от процесите в страната стана исторически музей. Украсата и конструкцията на храма беше запазена като историческо свидетелство на националното минало на българите. Същевременно Църквата и богословието силно снижиха компетентността си за сметка на хората на техническите професии и материалното изграждане на България според маркистко-ленинската философия. Днес има такива специалисти по архитектура и дизайн, които могат да надминат всичкото великолепие на историческия храм, който ако не е култа към историята е безличен реликт на бедността ни.

  2. „Днес има такива специалисти по архитектура и дизайн, които могат да надминат всичкото великолепие на историческия храм…“

    Отдавна не бях чел такава глупост. Каквито и вавилонски кули от бетон и стъкло да построите, никоя от тях не може да се сравни с духовната енергия на една имперска „Агия София“ или скромната Боянска църква. Както казва Христос: „До небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш“ (Мат. 11:23). Утрешната годишнина от унищожаването на кулите в Ню Йорк е много поучителна за това, как се строи грандиозно, но без Бога.

  3. Ioan Jelkov каза:

    Добра компилация на папски и лутерански богослови, да обърна внимание само една фактическа грешка: няма дохалкидонски църкви, ако бяха до-халкидонски, то после халкидонския събор трябваше да се саморазпуснат, но тях ги има и до днес, така че те не са до-халкидонски, а са анти-халкидонски, именно защото бяха и са против формулировките на халкидонския събор. Поздрави отец!

  4. „Поздрави отец“. В две думи – две грешки. Пред обръщение се пише запетая, а самото обръщение трябва да е в звателна форма „отче“.

    Дали този текст е компилация или не, нека специалистите да преценят. Волтер пише, че този, който преписва от един източник е плагиат, от два източника – компилатор, а от три и повече източника – оригинален автор.

  5. John J. Smith каза:

    Прелиствайки форумите на Православие често чета „дружески” реплики обменяни между иеромонах Йоан (#3 по-горе) и Дон Кихот (#4 по-горе). Сдържаните и конкретни коментари на първия почти редовно предизвикват жлъчни и с нищо непредизвикани пенливи отговори от втория, често изстрелвани далеч от мишената. Така е и сега. След опит да издърпа ушите на слабия в граматиката, и след комичен реверанс на Волтер, отец Дон Кихот така и забрави да коментира „дохалкидонския въпрос”. А що се отнася до компилацията, това не е непременно унижителна категория. Компилацията-ревю характеризира добре статия, основният принос на която е събирането на едно място и ситематичното представяне на предишни публикации. Това я различава от научно-оригинална статия, в която, пак базирайки се на предшестваши изследвания, авторът предлага нови хипотези или неочаквани заключения. Двете комуникационни категории, компилацията-ревю и оригиналното изследване, имат право на съществуване и са нужни. Но са от различна порода.

  6. ivan ivanov ivanov каза:

    Откъде са руините на третата снимка?

  7. Додо,

    Редакторите не са сложили надписите под снимките. Третата не е от руини, а от циментираните основи на Златната църква във Велики Преслав (началото на Х в.).

    На заядливи злобари като „американеца“ не виждам смисъл да отговарям.

  8. Дон Кихоте,
    Духовната енергия на всяка материя зависи от това какви хора служат и живеят там. Иначе ставаме радиастезисти, които мерят енергийните полета на материалните вещи. През турското робство ние сме пазили вярата в Бога с един каменен кръст край селото, като храма е бил в дома на свещеника, защото сме инвестирали в подготовката и качествата на хората. Божието присъствие се усеща най-ясно не в безмълвния вещеви реликт , който е помощно средство на вярата, а в духа, словата и делата на духовника, чиято компетентост в миналото е била причина за разпространяване на вярата. Впрочем основният довод на пропагандата на днешната БПЦ е защита на духовността. Духовното обаче е категория от невидимия свят и много трудно се поддава на разумни и опитно проверими вещеви доказателства. Идеята да извлечеш от материята духовност, както се опитват новите християни-бивши комунисти не може да се докаже с опитно проверими средства. Така че въпросът „Що е духовност?“ е много труден без словото.