Комерсиалната медицина



На 28 януари в 05.15 часа т. г. Негово Блаженство Христодул, бивш Архиепископ на Атина и на цяла Гърция, напусна този грешен свят и намери вечен покой в селенията на праведните, отдясно на престола на Неговата милост. Трудно е да се говори и пише за личност с мащабите, ерудицията, прозренията, влиянието и християнските добродетели на вече покойния Архиепископ.

Ще кажа само, че годините на неговото първосветителство ще бъдат записани със златни букви в историята на Еладската православна църква, на Гърция, на Светото Православие и на човешката цивилизация, но Христодул – Архиепископът, Монахът, Човекът – загадката на тази душа Бог не е предоставил на нас и на нашето време, за да я разясним докрай, а на историята и на тези, които ще дойдат след нас и ще продължат по пътя на Православната Вяра. Молитвите му да бъдат с нас.

От преводача

 

Беседа към лекарското съсловие

Днешното ни празнично събиране се роди от инициативата на Църквата, възприета на драго сърце както от Общогръцкото, така и от Атинското лекарско дружество. Това е първата по рода си изява на почит към лекарското съсловие по повод паметта на светия преславен апостол и евангелист Лука, на лекаря, когото имаме всяко право да провъзгласим за покровител на лекарите, медицинските сестри и болничния персонал на нашия град. Нещо естествено е за покровител на лекарската професия да се смята евангелист Лука, който е и автор на книга Деяния Апостолски, защото е запазил това свое научно качество и когато е приел да бъде съпътстващ терапевт на великия апостол на народите Павел, включвайки в своя разказ на неговите премеждия и повествувания от медицински характер, използвайки медицинска терминология в свещения текст и всичките си научни способности, за да улеснява и подпомага предразположения към заболявания организъм на Великия Павел в изпълнението на грандиозната му мисия.

И ние искаме да вярваме, че отсега нататък ще се установи почитта на медицинския свят към лекаря Лука, обичния, и че така ще се даде възможност на Църквата ни да прояви към този свят своите майчински чувства на уважение, почит и обич към високото призвание, което упражняват за нас избраните му носители. Нека ни бъде позволено да ви уверим, че ви обграждаме с обичта и доверието си, че се молим за вас и за вашето укрепване от Бога и ви пожелаваме да принасяте с ревност и безкористност мисията на драгоценното ви служение в облекчаването на болката и лекуването на болестите, които бичуват живота на събратята ни.

И след това кратко въведение, и доколкото благодарихме от сърце както на Председателя на Общогръцкото г-н Ем. Калокеринòс, така и на Председателя на Атинското лекарско дружество г-н Константин Иконòму за разбирането, което срещнахме в тяхно лице за всичко, отнасящо се към приемането на нашето предложение, молим за вашето внимание, за да започнем развиването на темата ни, носеща заглавието „Комерсиалната медицина в етичен и духовен аспект“. Избрахме да развием този въпрос, тъй като има медико-етичен характер и участва по свой начин и в Богословието, и в Медицината, така че да свърже науката ви с етиката, и дейността ви с човечността, подчертавайки неговата двойнствена природа и незаличимия печат на духовното му измерение.

 

 

Комерсиалната медицина в етичен и духовен аспект
Терапия без любов

І. Въведение

Медицината се развива неудържимо, може би по-неудържимо и на повече фронтове от която и да било друга наука. Започна като една нужда от ограничаване господството на физиологичното отслабване и отчайващата неизбежност на биологичната смърт. Тази наука мобилизира в служба на себе си най-висшите чувства на човешката душа – солидарността, състраданието и саможертвата. И пристъпи към още по-големи борби – придобиване на познание, преодоляване на болката, на егоизма и на естеството. Свърза хората помежду им с неразривни връзки в мигове на изключителни изпитания и случаи на непреодолима крехкост и слабост.

От начало лекарят е действал с хуманитарна мисия, постепенно се е развил в учен, впоследствие е станал професионалист и в наши дни за пръв път се явява с характер и характеристики на бизнесмен. Измененията на медицината от мисия в наука и професия са били просто промени на формата й, а също и изразителни промени на нейните характеристики. Преобразяването й обаче в бизнес не е още една промяна на формата, а едно за пръв път познато изменение на същността й, една коренна промяна. Днешната медицина изцяло се отдалечава от интереса си към здравето, от болните, от лекарите, от болестите и още повече от хуманността на солидарността. Нейният съвременен език преминава по-лесно и по-често през термини като доставчици, продукти, потребители, печалби и инвестиции, контракти и служби.

Медицината в наши дни е станала един бизнес в най-твърдия смисъл на думата, клиничен бизнес с търговска ориентация, чиято същност са пазарният дял и печалбата. В действителност, в последните години всяка болница в САЩ, както и най-големите и модерни в нашата страна („Здраве“, „Медицински център“, „Аполон“ и т.н.) са инвестирали значителна част от времето, действията и доходите си в изследването, изработването и прилагането на нови стратегии, формирани така, че от една страна да намаляват разходите, а от друга да увеличават броя на болните. Това води до една нова тенденция в икономически контролираната медицина, съобразно която, в този нов пазар, от една страна болниците целят да се отърсят от медицинското обслужване на бедните, а от друга да навлязат в печеливши бизнеси.

От друга страна бракът на икономиката със здравеопазването поражда непостижимо досега развитие в пространството на медицинските технологии, вече позволяващи на носителите на здравната помощ да локализират непознати страдания и да лекуват доскоро нелечими болести, било със скъпоструващи апаратури и методи, било с обезболяваща процедура или само с едно хапче, или с лазерен лъч, или с генетично модифициран терапевтичен препарат. Интервенцията на лекаря в тази терапия често е чисто техническа, нещо което ни кара лесно да забравяме, че медицината е основно отношение и прегръщане на човека в неговата болка и слабост. Отношение между човешки лица, чието осъзнаване зависи от личния ни подход и широкото обществено разбиране какво означава да бъдеш човек, и каква е целта и смисълът на човешкия живот. И прегръщане на болката от любовта и на нашата слабост от Бога, чието изживяване се базира на вярата и чувството Кой е Бог и какво е предопределението и смисълът на човешката душа.

Кой са отрицателните последици от комерсиализирането на медицината върху вида и качеството на здравната помощ, която даваме на болните? Нима най-накрая изградихме медицината на големите печалби на малък кръг лица, на ограничените човешки отношения и на нищожните ценности. Колко задължени от правилата или принудени от системата сме, за да се прилепим към начина на мислене на чисто професионалните интереси и да изоставим всяко разбиране за нравствени добродетели, често изискващо безкористност и себеотрицание? Нима, без да го разберем, стигнахме дотам да виждаме болните и здравето като обекти на търговска размяна, които купуваме, договаряме, и за които се заплитаме в икономическа конкуренция? Нима патологично сме се свили в тясно понятните нужди, каквито са биологичното ни здраве и целим само да лекуваме по чисто механичен начин тялото ни, зачерквайки така хоризонтите на душата и на ценностите, и паралелно с това забравяйки, че самата природа на болестта изисква грижа, базирана на душевното ни измерение и съчувствие.

ІІ. Човешкото измерение на традиционната медицина

Предоставянето на медицинска помощ, както го познаваме днес, има своите исторически корени в богословието – т.е. във връзката на човека с Бога, във философията – във връзката на човека с истината, в етиката на добродетелите и на духовните ценности, в научното познание и технологията.

В античното коренно идолопоклонническо разбиране болестта се е считала за нападение на зъл дух в тялото или наказание за някакъв грях. Но в християнското схващане за живота и за човека, болестта се разглежда като душевъзпитание, т.е. причина за развитие на добродетели от страна на болните – търпение, издържливост, зависимост от Бога, признателност, оценяване на благото на здравето, смирение и т.н., а също така като възможност за пречистване и упражняване на дела на любов от страна на ближните – хуманизъм, състрадание, служение, саможертва, обществена подкрепа и внимание и т.н.

Според хипократовото разбиране лекарят упражнява медицината в една структура на логиката, но и на етиката, и следователно лечението става професия логична, чийто корени обаче са в състраданието и симпатията към болните (1). Четирите първоначални принципи на медицинската етика (да си полезен, да не вредиш, независимост и справедливост) постепенно придобили богословски характер и довели до тайнствени вътрешни добродетели, като човеколюбието, милосърдието, дълготърпението, толерантността и т.н., център на които била добродетелта на любовта (2). С човеколюбието като регулиращ принцип, терапевтичната помощ за болните се е въздигнала в действие на състрадание и доброта, а професията на лекаря се е преобразила в призвание, служение и принос. Животът на болните за дълги години се е приемал като дар Божи, над когото нито болният, нито лекарят имали абсолютна власт. Всички болни оценявали вниманието и грижата на лекаря, независимо от характера им, природата на болестта, икономическото им състояние, отговорността им към проблема или обществения им произход. Отношението лекар – пациенти било отношение, в което лекарят обещавал последователност и подкрепа и се отдавал в посвещение на нуждите и личността на пациентите. Етичното задължение да оказва помощ се появява от изключителността и вътрешната стойност, характеризиращи всеки човешки живот и „свързващата сила на етичните задължения, които произлизат от божествената заповед“ (3).

ІІІ. Технологично – икономическа медицина

Но времената се промениха. Медицинското познание взривообразно нарасна. Напредъкът в други дялове на науката, като физиката, химията, биологията, намериха чудесно поле на приложение в неговия обект и пространство. Тези науки отвориха пътя на технологията, а тя на свой ред започна на навлиза дори в най-непристъпните дълбини на човешкото тяло и постепенно да господства над целия спектър на медицинските изследвания и клиничната практика.

Навлизането на технологията в медицината не донесе със себе си само впечатляващо резултатно технопознание, но вървеше ръка за ръка и с икономиката, която промени по-действено медицинската етика, отколкото технологията повлия съществено на медицинската практика. Днес медицината изпадна в трудното положение да бъде повече бизнес, отколкото наука, повече проектиране и планиране, отколкото познание и откритие. В нейния фундамент изпъква най-вече целенасочеността на икономическата печалба, отколкото постигането на здравето и още повече нуждата от човешки отношения.

Здравето стана интензивна икономика. В него определящо навлязоха парите и комплицираността. Галопиращото развитие непряко се свързва с трудното своевременно осведомяване и скъпоструващо оборудване. Медицината на наблюденията, на докосването, на пиезометъра и на стетоскопа предаде своето място на компютърния томограф и ядрено-магнитния резонанс. Здравето и животът ни вече се преценяват по чисто икономически и юридически критерии. Вече не може по друг начин.

Разходите за здравеопазване през последните две десетилетия се увеличават със стойности по-високи от тези на инфлацията. Ако тези стойностни нараствания продължат, съгласно видния икономист от университета Princeton, САЩ, Uwe Reinhardt, след около 80 години разходите за здравеопазване ще приближат брутния национален продукт (4). И всичко това, макар че всеки би очаквал напредъкът на науката да намали боледуването и следователно да ограничи разходите за лечение.

Напротив, този прогрес е изключителният виновник за комерсиализирането на здравеопазването. И ето защо: по принцип напредъкът донесе медицинската технология, ставаща все повече и повече посредническа и изискваща висококвалифицирано лице, на което естествено се заплащат и високи суми. Високата технология означава също и скъпи материали, дългогодишни изследвания, скъпи уреди, високоструващо поддържане, огромен разход. Например, един гама нож е чуден апарат, който концентрира малки снопове кобалтово лъчение с удивителна точност върху макроскопични тумори и дисплазии на мозъка, но струва повече от 3 милиона долара (5), един томограф с позитронно излъчване струва почти 2 милиона долара и т.н. (6).

Една втора причина, увеличаваща стойността на лечението е нарастването на застаряващото население, което налага ограничения на ражданията от една страна и увеличаване на средната продължителност на живота от друга. Средната възраст в САЩ за цялото население през 1990 г. е била 32,8 години и се прогнозира през 2010 г. да достигне 38,4 години, а през 2030 г. – 40,8 години. Това означава, че количеството на гражданите над 65-годишна възраст от 12,5% ще стигне до 21,2% (7). Тези 12,5% са отговорни за 33% от разходите за медицински грижи.

Но прогресът на медицинската наука предизвика и процентно увеличаване на хроничните заболявания и нелечимите недъзи, чиито разходи за медицински грижи са несравнимо високи (8). Това от една страна, а от друга лекотата, с която прибягваме до лекарствата и лекарите са третият основен фактор, отговорен са неконтролируемо високите разходи за медицина в наши дни.

И така – прескъпи уреди, огромни заплати, недостъпни болници, всички съмнителни страни на високата технология често пренасят проблемите на здравеопазването от плоскостта на възможната терапия в тази на икономическата възможност и продължителност. Колко ще остане някой в отделението, дали ще се даде някой орган на един или друг болен, дали някой ще бъде подложен на една или друга скъпоструваща терапия или интервенция вече престана да бъде въпрос чисто медицински, а преобладаващо икономически. Технологията струва скъпо, а също и медицината. Получава я този, който има и плаща… И днес говорим за превръщането на здравните заведения във фирми, за „индустриализация“ и „комерсиализация“ на здравеопазването (9).

ІV. Комерсиализирано здравеопазване – „Бизнес-медицина“

Нашето здраве се изплъзна от ръцете на личния ни лекар и контролът върху него от лечебниците, диагностичните и терапевтични микроотделения, болници или правителствени служби, премина в ръцете на застрахователните компании, приличащи на огромни машини, които гълтат болни и бълват пари, поглъщат здраве и произвеждат интереси, заместват човешките чувства и отношения с контракти, договори и потребителско мислене.

Системата на здравеопазване има нищожен интерес от здравето, а дейността й е лишена от всякаква идея за систематичност, понеже вече дори и икономически е излязла извън всякакъв контрол (10).

Често се чуват гласове за създаване на една нова система на здравеопазване и медицинска помощ, по-рационална и справедлива, по-личностна и човешка, по-достъпна и контролирана.

Първият признак на комерсиализираната медицина е стремежът за абсорбиране на непонятно големи финансови пера. Върху 100% от брутния национален продукт на САЩ разходите, направени за медицина и здраве са се удвоили през последните десетилетия. През 1991 г. са били 12%, а през 2000 г. се прогнозира да достигнат 15% (11). Около 1 милиард долара се харчат годишно за здраве. В Гърция съответният процент през 1989 г. бе около 5.1% (12)., а сумарно частните разходи за здраве през 1997 г. достигнаха 3.3% (13).

Medicare осъществяват програма на допълнителна стойност за медицински грижи за лица над 65 години, която струва годишно на американското правителство 105 милиарда долара (14). Също така от 19 до 24% от общите разходи за здравеопазване отиват по административни и управленчески пера, които при всички случаи биха могли да се ограничат. Оценява се, че повече от 30 милиарда долара се пилеят само в безполезни и ненужни диагностични изследвания. Но огромни финансови пера се харчат и за скъпоструващи интервенции, които понякога се извършват излишно. Една от 7 операции by-pass би могла да бъде избегната, защото се извършва по грешен критерий и следователно без съществен резултат (15). От друга страна самите лекари се оправдават, че са задължени да упражняват схоластично медицината по причина на страха, налаган от строгото законодателство при случаите на лекарска грешка или неуспех.

Системата обаче е несправедлива и безчовечна. Компаниите, в своите усилия да увеличат печалбите си и да избягват неосигурените болни, увеличиха социалните, етичните, а и икономическите проблеми. Употребата на високата технология е прекомерна за осигурените, но много спорадична и недостатъчна за бедните (16).

Въвеждането на икономическите параметри промени съществено ролята и позицията на лекаря. Понятно от само себе си е, че в индустриализацията всеки бизнес цели да запази производствената цена на по-ниски нива като замества, когато това е възможно, работата с технологията или увеличавайки степента на разпределение и специализация на работата. Така например, въпреки че през 1991 г. в САЩ имало 20.000 парамедици, през 1997 г. техният брой достигнал 29.000, а процента на дипломираните от съответните училища се увеличил на 83,2% в сравнение с 1991 г. (17). Нарастналият брой на лекарските помощници и специализираните фелдшери, чиято мисия е да спестяват усилията, времето и средствата на лекарите, води до една промяна на ролята на лекарите от тази на чисто клиничния специалист. Лекарите използват все по-малко време за обикновените случаи и клинично се занимават само с тежките състояния, които останалите медицински помощници придвижват по веригата към тях.

Съгласно статистиките през 1997 г. 47% от лекарите виждали себе си в ролята на ръководители и 42% от тях на клиницисти, докато през 1992 г. съответните проценти били едва 13% срещу 80% (18).

Също така засилващото се пренасяне на диагностични и терапевтични методи извън болниците, ограничаването контрола на разходите, налаган от застрахователните компании намали способността на болниците да маневрират в конкретната действителност, а също излишъкът на легла, който от години е предизвикателство, са фактори повлияли изцяло икономическото благоденствие на не работещите с печалба благотворителни болници. Хуманизмът и общественият принос като принципи, основно запазващи стойността на медицинската помощ в такива болници относително ниска, са крайно накърнени. Поради това в тези болници нуждата от оцеляване е създала климат на усилено търсене на приходи и по този начин дори и благотворителните болници вече се тласкат в посоката на индустриализацията.

За дълги години печелившите болници в САЩ са били 13% от общия брой болници в страната. Напоследък обаче това количество е нарастнало драстично и през 90-те години е трикратно по-голямо (19). Така около половината болници във Флорида, повече от една трета в Тенеси и почти една трета в Невада вече работят за печалба (20).

Печелившите болници работят за инвеститорите и се управляват от бизнесмени, които същевременно са и акционери в тях, докато благотворителните работят за болните и общностите и се управляват от лекарите и управителния съвет като никой от участващите в тези органи не е акционер в здравното заведение.

Тази промяна на ролята на лекаря и на болницата накрая доведе до промяна на самата медицина, процедурата по трансформиране на която явно ще отнеме много време. На лекарите остава да си върнат контрола над здравеопазването. Сега, не чрез клиничното им лидерство, а с подпомагане на икономическите им способности и технологичната им информираност.

Историческото преобразуване, наложено от индустриализацията на здравеопазването се допълва и от факта, че и клиниките вече се подчиняват на контрола на застрахователните организации без същевременно да лекуват икономическите, гражданските, обществените и етичните проблеми, които създават. Новите форми на управление, реформираните системи за изплащане на сметките и спорадичните усилия за автоматизация предизвикват безпокойство и възражения (21).

Всички тези промени всъщност водят до обезличаване на отношенията. Без съмнение упражняването на медицината на частни основи от древност съдържа елементи от икономически характер, така и лекарите печелят необходимото за собственото си преживяване и развитие чрез професионалните си усилия. Днес те самите не получават по право заплатите си съобразно своите болни, но по принцип те се осигуряват от болницата, клиниката или компанията, за която работят и с която сключват своя договор и разделят печалбата.

Често медицината се счита вече и от лекарите за един бизнес, предоставящ услуги, въпреки факта, че тя се занимава с хората и проблемите на тяхното здраве. Лечебниците не са нищо повече от икономически субекти точно както и будките за вестници и сувенири по улиците. Председателят на Федерацията на американските болници писа преди няколко години: „затруднявам се да посоча разликите между здравните служби и другите по основните житейски нужди – прехрана, жилища, гориво, които всичките са повече ориентирани към икономическата печалба отколкото здравеопазването“ (22). По тази логика, тъй като се продават храна, жилища и горива, защо да не се продава и здраве?

С новата система вместо да се плаща на лекаря за лечението на някой болен, в крайна сметка му се плаща за неговата регулаторна роля на ниво здравето на едно голямо множество хора. По тази причина той се принуждава да поема цялостен и постоянно растящ икономически риск и следователно да навлиза в света на финансовата мотивация. Понеже икономическата тенденция е изцяло клоняща към едрия бизнес, съществуващите здравни микробизнеси се вграждат в големите формирования и са принудени да сътрудничат с болниците, които на свой ред се превръщат от лечебници в икономически единици. Така, каквото шепа хора печели като пари, всички останали го губим като човешки отношения. Деликатността на личния контакт се измества от варварските интереси на компанията.

V. Дълбоките причини на промяната – Изводи

През изминалите десетилетия историческите и традиционни корени на медицината като професия, базираща се на състраданието, симпатията, загрижеността и обичта към болните е преминала през кризи и изпитания. Една първостепенна разяждаща сила е загубата на религиозната вяра и еволюирането на секуларизираното човечество, съгласно което всеки елемент на медицинската нравственост извън политически договореното – просто се отхвърля. Дори идеята за световна медицинска етика е безсмислена. Втори фактор за промяната на класическата хуманна медицина е развитието, господството и абсолютизирането на биомедицинските изследвания, чието прекалено подчертаване направи медицината изключително приложна биологична наука, изискваща от лекаря да бъде в буквалния смисъл учен, безразличен към това дали е и човек. Смесването на йерархичната позиция на науката и технологичния напредък води до една форма на медицината, чиято дейност не включва в себе си топлината на човечността, а е изключително терапевтична. Това е като да поправим една спукана гума или капеща чешма (23). Терапията изпадна в трудното положение на проста техника, а етиката, без да се доказва от фактите, придобива субективен характер и следователно вече няма никаква тежест.

Накрая, страстта към лесната печалба довела до комерсиализирането на медицината, т.е. превръщането й в клиничен бизнес с търговска насоченост, разруши всеки човешки елемент на традиционното медицинско мислене и направи здравето потребителско благо, което се продава и купува. Идеята за безкористния принос към другия човек, независим от всяко парично възнаграждение е съвършено непознат и чужд.

Както пишат Pellegrino и Thomasma, „когато икономиката и бизнесът направляват професията, тогава интересът и функционирането на пазара са единствените двигатели на професионалната дейност. В една свободна пазарна икономика, заличаването на интереса и всяко поведение, формирано от идеята на алтруизма или на добродетелта е противоположно на житейското оцеляване. Здравето е станало прост продукт, даван от лекаря. Неговата позиция е на работник в „индустрията“ на медицинското обслужване, качеството, количеството, предоставянето, достъпността и видът на която са резултат единствено от действието на „невидимата ръка“ на пазара“ (24). За съжаление тези сили са могъщи и много често се съпътстват от разделение между личното „кредо“ и професионалното поведение в работното пространство.

VІ. Предложения

Ще изложим по-долу едно резюме на всички предложения от различни специалисти в усилията за ограничаване на проблема:

Абсолютно необходимо е установяването на някаква форма на контрол върху рекламните програми и стратегии, така че да се ограничи високата стойност, пилеенето и неразумната употреба на медицинските средства и методи.

Препоръчва се избягването на прекомерното наблягане на скъпоструващите технологии за сметка на личната ангажираност и грижа, естествено нуждаещи се от много по-малко икономически средства.

Нужно е по всякакъв начин да се избягва експлоатацията на заможните болни и паралелното изтласкване на бедните и неосигурените към благотворителните болници, които неизбежно ще се претоварят.

Да се наложи контрол на влиянието, упражнявано от интересите на компаниите върху националната здравна политика, както и на променящото се разбиране на лекарите по отношение на професията им.

Лекарите би трябвало да избягват всякакво икономическо обвързване и връзки на интереси с медицинската индустрия и свързаните с нея фирми, така че да могат свободно да работят като безпристрастни защитници на интересите на болните и напълно справедливи оценители на новите продукти и услуги.

Необходимо е да се провежда щателен контрол и задълбочено изследване на целия процес на индустриализиране на здравеопазването, така че той да предлага услуги с висше качество на логични цени като същевременно не предизвиква отрицателни последствия за съществуващата здравна система (25).

VІІ. Поводи за идеи и коментари

Накрая на изложението ни бихме могли да формулираме някои наши предложения, посветени на нуждата от запазване на човешкия характер на лекарското служение, на предотвратяването на неговото приплъзване към професия. Нашите предложения са следните:

Всяко намерение за постигане на пазарно преразпределение е похвална, основателна и законна, стига обективната цел за подобряване на медицинската помощ за болните да не възпрепятства паралелното оказване на състрадание и човечност. Реформирането на медицинските грижи трябва да се ръководи от идеята за подобряване на терапевтичните отношения. Ние не трябва да губим философските, етичните и религиозни основи, върху които се крепи медицината, защото нейните корени са във вътрешната стойност на всеки човешки живот. Днес е застрашена личността и достойнството на болния. Както подчертава McLaughlin: „Прибързаността да преобразим болните в единици от групова серия девалвира медицината като помощ и състрадание и като терапевтична сфера, девалвира дължимото уважение към всеки болен и накрая девалвира болестта като сериозно човешко състояние (26).

Разбирането на всеки един от нас за отношенията лекар – пациент повлиява съществено начина по който разглеждаме медицинската помощ за болните. Ако отношенията се разглеждат единствено като контракт за полаганите грижи, тогава властват съдът и законите. Ако се приемат просто като приложна биология, тогава се насочват само от науката. Ако се разглеждат изключително като бизнес обмен с търговски подбуди, тогава се регулират от пазара. Ако обаче отношенията с болните превишават това „полагане“ на медицински грижи и представляват духовно съгласие, един завет, в който действаме в полза интереса на болните, дори и ако това означава безплатна медицинска помощ, тогава тези отношения се основават на добродетелта на човеколюбието. Тук надхвърляме привързването към законите, политиката, икономиката, физиологията и молекулярната генетика, които биха повлияли терапевтичните стратегии, но са много далече от автентичните медицински грижи.

Болестта и болката не са просто биологични проблеми, решавани с биомедицинско изследване и технология. Те също така са загадка, способна да ни помогне в преодоляването на нашата ограниченост, нашата предразположеност към заболявания, на слабостите ни, които толкова много искаме да отречем, както и връзката между нас. Точно по тази причина медицината винаги ще бъде и трябва да бъде отношение между хора.

Лекарите, работещи в академичните медицински центрове често полагат грижи за болни с комплицирани проблеми, трудно поддаващи се на лечение и/или са от дълги години в природата им. Полагането на медицински грижи за тези болни често предполага многократни посещения, дълговременен престои в болница, чести телефонни обаждания от членове на семейството, които безпокоят. Някой от тези пациенти са бедни и без осигуровки, хора, много пъти възприемани като обществени отпадъци и провалени личности. Но точно за тези лица по никакъв начин не трябва да се възпрепятства полагането на медицински грижи. Лечението, базирано на човеколюбието и състраданието ни задължава да излагаме себе си на опасността от заразяване, на обстоятелства с труден характер, на вмешателство в свободното ни време и на икономически жертви. Решението да отклоним болни по причина на тяхна неблагодарност, диагноза, невъзможност за заплащане или нисък обществен статус противоречи на медицинската етика, базирана на хуманизма.

Институтите, предоставящи медицинска помощ могат и трябва да се конкурират на днешния пазар без обаче да поставят под съмнение медицината, базирана на нравствените добродетели. Съществува нужда от по-голяма икономическа и доброволческа подкрепа от народа, послание, което повечето хора одобряват, обикновено обаче, когато не се изисква някаква жертва от тяхна страна. Необходимостта от медицинска помощ на основата на нравствените добродетели „е същностно послание за съвременния свят, където виждаме, че силите поддържат безразличието, бюрокрацията, комерсиализацията и обезличаването в лечението на болните. Общностите не могат да оцелеят без онова общовалидно, което всички обичат, без нещата, надвишаващи безпрепятствения интерес на духа на конкуренцията“ (27).

В противоположност на силите, управляващи пазара, често намиращи се извън нашия контрол, решението да упражняваме медицина, основана на нравствените добродетели, а не на медицинския пазар се намира в ръцете ни. Над болестите и съпътстващата ги болка може би никога няма да постигнем пълен контрол и господство, но желанието ни за човеколюбие и състрадание е абсолютно и неотменно наше право, способно да даде на болестта смисъл, който иначе би било невъзможно да разберем. Такъв вид медицинска помощ помага повече на болните и още повече на лекарите.

Превод: Владимир Петров

***

Словото е произнесено на 19.10.1998 г. в зала „Македония“ на хотел Divani Caravel в Атина, на съорганизираното, от страна на Свещената Архиепископия на Атина, Общогръцкото лекарско дружество и Атинското лекарско дружество, събрание в памет на светия преславен Евангелист Лука – лекаря.

Индекс на използваната литература:

1 Hippocrates, Ancient Medicine (Trans. W.H.S, Jones; Loeb Classical Library). Cambridge: Harvard University Press. 1972.
2 Pellegrino, E.D., and Thomasma, D.C. The Christian Virtues in Medical Practice. Washington, DC: Georgetown University Press, 1996.
3 Crosby, J.F. The Encounter of God and Man in Moral Obligation. New Scholasticiam 60:317, 1986.
4 Priester, R. Distributing Limited Health Care Resources, Center for Biomedical Ethics, University of Minnesota, 1991.
5 Ramo, Joshua C. Technology: Doc in a Box, TIME Magazine, Fall 1996. Special Issue. The Frontiers of Medicine, p. 56.
6 Blume, SS. 1992. Insight and Industry: On the Dynamics of Technological Change in Medicine, MIT Press, Cambridge, MA, p. 1.
7 U.S. Bureau of the Census, „Projections of the Population of the United States, by Age, Sex, and Race: 1983 to 2080“, Current Population Reports, series p. 25 (May 1984).
8 Jennings, B, D., Caplan, A.L. Ethical Challenges of Chronic Illness. Hastings Center Report 1998; 18 (1): Supplement.
9 Архимандрит Николай Хадзиниколау, Технологичен геном! Медицинската промяна. Човешкият ембрион. Беседа при откриването на Петия Общогръцки конгрес по Ангиология – Ангиохирургия, Атина, 23 януари 1998 г.
10 Perlin, T. Clinical Medical Ethics, p. 295. Little Brown and Company, 1992.
11 Op. cit., с.296
12 Health Care Expenditures and Other Data: An International; Compendium from the Organization for Economic Cooperation and Development. Health Care Financing Review 1989. (Ann. Supp): p. 111-195.
13 Вестник „Катимерини“, 30.08.1998, с. 17.
14 Perlin, T., op. cit., p. 296.
15 Winslow, C.M., Kosecoff, J.B., et al. The Appropriateness of performing Coronary Artery Bypass Surgery. JAMA 1988; 260 (4): 505-509.
16 Relman, Arnold, S.: Shattuck Lecture – The Health Care Industry: Where is it Taking us? Special Article, The New England Journal of Medicine, Sept. 19, 1991, Vol. 325, № 12, p. 854-859.
17 American Academy of Physician Assistants, Statistics and Trends, 1991-1996, Alexandria, VA: American Academy of Physician Assistants, 1997.
18 Johnson, D.E.: The New Physician Executives: Leadership for the Future. Health Care Strategic Management, 1997; 15:11.
19 Dutton, D.B. 1998, Worse than the Disease: Pitfalls of Medical Progress. Cambridge University Press, p. 18-20.
20 Brown, Montague: Commentary: The commercialization of America`s voluntary health care system, Health Care Manage Review, 1996.
21 (3), 13-18 21. Kleinke, J.D.: Report: The Industrialization of Health Care, JAMA, November 5, 1997, vol. 278, No 17, p. 1456-1457.
22 Bromberg, M.D. The New Medical-Industrial Complex, New England Journal of Medicine, 1971, 285: 1288-92.
23 Souba, W.W. The commercialization of American Medicine: Are we Headed for Curing without Caring? Editorial, Journal of Surgical Research, 67, 1-3, 1997.
24 Op. cit.
25 Relman, Arnold, S. op. cit. p. 854.
26 McLaughlin, L. The Surgical Express, Boston Globe, April 24, 1995.
27 Pelegrino E.D., and Thomasma D.C. op. cit.

 

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи