Абортът, или за даденото право на избор и отнетото право на живот
Да смяташ аборта за изход от проблемите в днешния свят е лесно. Изборът е в ръцете на жените, мъжете или не знаят, или не искат да знаят; обществото не те съди за решението ти, законът те пази, а съвестта все повече мълчи.
Питам се дали щеше да е така, ако утробата на жената беше прозрачна и се виждаше как расте животът и как бие сърцето на нероденото дете?! Сигурно нямаше да пиша този текст… Тогава едва ли щеше да има съмнение, че абортът е чисто убийство. Да, звучи категорично, осъдително и тежко. Но е истина.
Мнозина ще кажат, че не им се слушат подобни крайни мнения от хора, които не разбират нищо от наука и демокрация, хора, „ограничени и с промити мозъци“. А всъщност науката казва, че животът на човека започва от момента на сливането на мъжката и женската полова клетка, при което се образува нов организъм с неповторим генетичен материал. И точно това твърдение изключва тезата, че абортът, направен в ранен стадий, не прекратява един човешки живот.
До третия месец от началото на бременността, това казва законът, е допустимият срок, в който може да се направи аборт. В дванайсетата гестационна седмица детето в утробата е около осем сантиметра, вътрешните му органи вече са оформени и функционират, дори започва да му расте коса. То усеща болка. Точно този етап от бременността е обявен за допустимия краен срок за слагане на края. Край, който ще настъпи по изключително мъчителен начин. Детето ще изпита мъченическа болка.
Това е етапът, за който законът казва: „Да, това е право на избор“. Но кой освен Бог може да разполага с решението кой кога да живее?! Ако човекът е достигнал до такова равнище, че да смята себе си за господар на живота, то той наистина е изпаднал в голяма заблуда.
Има жени, които избират аборта заради причини като липсата на финансова стабилност, заради кариера или нежеланието да се грижат за още деца. Не липсват и аргументи като страх от неизвестното, усещане за емоционална незрялост и др. Но децата са Божие благословение и те трябва да получат шанс за живот, който им е подарен от Бог и за който пак Той ще има грижа. „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?“, казва Христос. Смятате ли, че едно дете е по-незначително и Бог няма да има грижа за него?! Аз не мисля.
И ако на майката й е дадено правото да вземе решение дали да направи аборт, то нима детето в утробата й няма глас за изконното си право на живот? Или това просто е глас, който не можем или не искаме да чуем… И продължаваме да наричаме „прекъсване на бременността“ откровения акт на посегателство върху живота.
Всяка жена, изправена пред решението дали да направи аборт, трябва да знае, че това не е просто медицинска процедура, а съзнателно убийство. Светите отци на Църквата също предупреждават бременните за тежестта на аборта от духовна гледна точка. Той е окачествен като един от тежките грехове.
„Тази, която умишлено погубва заченатия в утробата плод, подлежи на осъждане като убийца. Даващият „лекарство” за помятане на заченатия плод в утробата е убиец в равна степен с този, който приема детеубийствените отрови. Тежестта на вината не зависи от вече заченатия плод”*, казва свети Василий Велики.
Свети Паисий Светогорец разказва една разтърсваща история: „Видях едно голямо поле, оградено с масивна ограда, засято с жито, което току-що беше започнало да расте. Аз стоях извън полето и палих свещи за починалите, и ги слагах на стената на оградата. Отляво имаше някакво сухо място, пълно с камъни и скали, което се тресеше постоянно от много силния плач на хиляди гласове, които ти раздират сърцето и те карат да потръпнеш от ужас. И най-жестокият човек ако ги чуе, не може да не се разчувства. Докато слушах тези сърцераздирателни викове, се питах откъде идват и какво значи всичко това, което виждах, чух глас към мен: „Полето, засято с жито, току-що поникнало, е гробището с душите на починалите, които ще възкръснат. На мястото, което се тресе от сърцераздирателните викове, са душите на децата, убити чрез аборт”. След това видение не бях в състояние да откъсна мисълта си от него, от голямата болка, която преживях за душите на децата. Не можех да легна да си почина, въпреки че бях работил цял ден”**.
Тази тежка картина открехва вратата отвъд, за да ни накара да не бъдем безучастни към аборта и тежките духовни последствия, които носи със себе си.
Вина за такова убийство носят и бащите, които не поемат отговорност за деянието си. Вина имат и подбудителите, които с думи или действия склоняват към аборт. Отговорни сме и всички ние, които от примирение или апатия мълчим и не роптаем срещу това отнето право на живот.
Всичко това е нужно да се каже, колкото и грозно и назидателно да звучи, защото има хора, които не знаят какво причиняват, включително и на самите себе си. Не искам да осъдя никого, а по-скоро да предупредя. Понякога грешим поради лекомислие, гордост, маловерие…
Но ако вече сте направили аборт, не унивайте за незнанието си, защото няма грях, който не може да се прости. Ако се покаем от дълбините на душата си, с вяра, пост и молитва, нашият милостив Бог ще ни помилва. Защото в Христос всички се изцеляваме!
* Вж. и Правило 91 на Шестия вселенски събор.
** St. Paisios: „Abortions are a terrible sin“, full-of-grace-and-truth.blogspot.com
