Становище относно изложбата „Човешкото тяло – разкрито и реално“
Христовото откровение за човешкия произход, призвание и спасение е святата основа на православната антропология – църковната богословска наука за човека. Христовото изкупително и спасително дело ни откри в пълнота колко висока е ценността на човека за Бога. Защото Бог не се погнуси от нашето паднало заради греха естество, но снизходи до него, възприе го в неговата пълнота – сиреч в дух и тяло, приласка го, очисти го, облагодати го, възкреси го и го възнесе, за да пребъдва човешката природа в благостта на Света Троица отново!
„Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” (Йоан. 1:14). Тази велика тайна св. Ириней Лионски обяснява така: Синът Божий стана Син Човешки, за да може и синовете човешки, т.е. всички ние, да станем отново чеда Божии [1]. Великият светител на Църквата Атанасий Александрийски казва: „Бог се въчовечил, та ние да се обожим”[2]. Иисус Христос дойде на Земята не само за да просвети душите ни, но за да освети и спаси и телата ни, така че ние целите да се обожим. Ценността на нашите тела, обаче, не се проявява в тях, взети сами по себе си, а в това доколко те са целомъдрени съсъди на нашите верни на Господа души. С други думи, човешкото тяло е призвано да съслужи на човешкия дух и на действащата в него Божия благодат, така че човешката личност да постигне същинското си призвание – в тялото и духа си да придобие християнската святост. В Православната църква Бог ни показва, че именно това е нашето призвание и то е напълно постижимо – св. нетленни мощи на православните светии са едно от доказателствата за преобразяващата сила на Светия Дух, чрез която материята придобива благодатни, свръхестествени свойства на нетление, благоухание и чудотворство.
А какво ни се предлага да „съзерцаваме” в изложбата „Човешкото тяло – разкрито и реално”? Нещо достойно ли? Точно обратното! Предлага ни се да заплатим, за да разгледаме изложба на абсурда, в която човешката личност е редуцирана до нейната телесност. На нашето внимание се предлагат експонирани човешки трупове, които би следвало да ни демонстрират „съвършеното устройство” на човека и това да ни послужи като импулс по-добре да опазваме своето здраве, както пишат организаторите. Сякаш физическото здраве може да бъде отделено от здравето на човешката душа. В анонса към изложбата, публикуван на нейния сайт [http://bodies.bg/bg/gallery.html], се казва още, че тя „показва истински части от човешкото тяло”. Но това са части от мъртво, разлагащо се тяло, гледка грозна и стресираща.
В нас възниква естествено човешко, нравствено и духовно-пастирско съпротивление срещу подобна инициатива! Защото:
1) Изложбата не се представя само за тесни медицински специалисти и студенти по медицина, а е отворена за пенсионери, и дори за ученици и деца до 5 години. А предвидени ли са последствията, които експозицията с мъртви човешки тела би могла да нанесе върху психиката на посетителите и върху тяхната представа за човешката същност по принцип?
Мъртвото, разлагащо се човешко тяло обикновено влияе отрицателно върху човешката психика, създава отрицателни емоции. Хората могат да получат от такова зрелище сериозни дълготрайни психически травми.
2) Кой от организаторите може да успокои християнската ни съвест, която с болка вижда как с комерсиални мотиви е нарушено правото на починалите „експонирани” хора да пребивават след смъртта си в мир и покой? Даже някои от „експонатите” приживе (лично) или посмъртно (чрез техни родственици) да са изявили изричното си съгласие телата им да бъдат ползвани по такъв кощунствен начин, дали това се отнася за всички хора, чиито ампутирани торсове и отрязани крайници се излагат като обикновени изложбени експонати?
3) Не бива никога да забравяме, че Господ е отредил за човека: „ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). Затова Църквата благославя единствено християнското погребение в земята.
4) Св. Църква допуска излагането за поклонение на св. мощи и достъпа до тях, което обаче става при съблюдаването на най-висока почит към починалия и прославен от Бога светия, при това – в свещената среда на православния храм. Затова считаме за недопустимо осквернение и за обида, както към мъртвите, така и към живите, в Централния универсален магазин на София да бъдат изложени човешки тела.
5) Как бихте се почувствали, ако подложените на пластинация човешки останки принадлежаха на вашите родители, на ваш брат или сестра, на вашето дете? Бихте ли счели, че да стоят телата им върху изложбени поставки или в стъклени витрини би било почтително към тях и че би отразило богатството на техните неповторими личности? Не е ли по-редно телата им да почиват в земята, а ние живите, вместо да ги разглеждаме като музейни експонати, да разказваме за добрите им дела и да се молим за вечното спасение на техните души и тела?
В навечерието на Възкресение Христово архипастирски ви призоваваме: ДА НЕ ПОСЕЩАВАТЕ ТАЗИ БЕЗБОЖНА, НЕХУМАННА И ОПАСНА ЗА ЗДРАВЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША ИЗЛОЖБА. „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие” (1 Кор. 3:16-17). ДА ОБИЧАМЕ И ОПАЗВАМЕ ТЕЛАТА СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ ДА СЕ ПОТРУДИМ В ТЯХ ДА ЦАРУВА ДУХЪТ, КАТО ПРИДОБИВАМЕ ИСТИНСКИ СПАСИТЕЛНОТО ПОЗНАНИЕ ЗА НАС САМИТЕ И ЗА СМИСЪЛА НА ЗЕМНИЯ НИ ПЪТ. А ТОВА ПОЗНАНИЕ СЕ СЪСТОИ В ОЧИСТВАНЕТО НА НАШИТЕ СЪРЦА ОТ ЗАБЛУДИТЕ НА СТРАСТИТЕ, В ДАРЯВАНЕТО НА ИСКРЕНА ЛЮБОВ НА НАШИТЕ БЛИЖНИ И В МОЛИТВЕНОТО ЕДИНЕНИЕ И ВЯРНО СЛУЖЕНИЕ НА ОТЦА, СИНА И СВЕТИЯ ДУХ! АМИН.
+ ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ,
Ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия
24 април 2013 г. | www.bg-patriarshia.bg
Бележки
[1] Вж. по-подробно богословските обяснения на светеца в: Св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 3, 10, 2, PG 7, 873 В.
[2] Св. Атанасий Велики, За Въплъщението на Бог Слово, 54, PG 25, 192 В.
Мисля, че дядо Гавриил е прав в съжденията си – и по отношение мястото на тази изложба, и по отношение аудиторията, към която трябва да е насочена . Нека се замислим върху заключителните му думи за отношението ни към нашите тела и за духът, който трябва да царува в тях. Радвам се, че нему е поверено ръководството на Културно-просветния отдел при Св. Синод !
Зададох на една майка същия въпрос, който задава дядо Гавриил – „А какво ако това разчленено тяло, изложено като експонат, беше на твоето дете?“ Отговорът й беше: „Че какво толкова? Всички сме смъртни! Да не би мисълта за червеите да е по-утешаваща. Не виждам нищо смущаващо и смятам да заведа дъщеря си!“ Ето как гледат хората на изложбата (става дума за ЖЕНА и МАЙКА). Тази изложба нямаше да пътува по света и да прави хиляди долари, ако нямаше мнозина хора като тази майка. Тези хора няма да чуят думите на пастира, те щяха да им се изсмеят, и ще пуснат още пари в джоба на осквернителя.
В.Д., препоръчвам ти да видиш видеото от срещата дебат по въпроса, там една психоложка говореше за травмата, която получава едно дете, посещавайки такава изложба. Ако може и едно дете да се предпази от такова нещо, пак е много! Сърцата ни са толкова вече ожесточени, че нямаме никаква милост и към нас, и към ближните си.