Създадени за безсмъртие



Сергей Худиев

Конфликтът във фирмата “Криорус” отново привлече вниманието на обществото към криониката – замразяването на телата на починалите с надеждата, че някой ден те ще бъдат възкресени. Да замразиш изцяло тялото на починал човек в “Криорус” струваше 36 хиляди долара, но имаше и по-икономичен вариант – да замразиш само мозъка, което щеше да ти струва 12 (по други данни – 15) хиляди долара.

Самата практика на замразяване на умрелите се появи в САЩ още през 70-те години на миналия век, и пак там придоби малко съмнителна слава заради шумния съдебен процес срещу Робърт Нелсън, шефа на “Крионическото дружество на Калифорния”, който през 1981 г. бе обвинен, че девет замразени тела са се разложили поради нехайството му.

Не избегна, както виждаме, скандалите и руската фирма: оказа се, че нейните учредители – бивши съпрузи – са се изпокарали, развели и започнали да делят както оборудването, така и замразените тела, които в процеса на всичките тези разправии са били застрашени от повреда.

Тази история е поучителна в много отношения, и в частност с това, че тук явно имаме работа с религия, която категорично отказва да се признае за такава. Хората вярват, че в светлото бъдеще добре замразеният труп може да се превърне обратно в жив човек, угасналото съзнание да се върне в мозъка, да бъдат възстановени спомените, чувствата и личностната идентичност.

Създателите на “Криорус” са трансхуманисти, тоест привърженици на учение, според което в резултат на техническия прогрес човекът ще придобие радикално нови качества, включително и безсмъртие. Предполага се, че в бъдеще науката ще може да преодолее смъртта – или неограничено да продължава живота на тялото, заменяйки износените органи с нови, отгледани в колби, или направо да прехвърли съзнанието в суперкомпютър, откъдето да се завърнеш към живота ще бъде също толкова лесно, както да възстановиш файлове от „облака“. Науката, с други думи, е възкресение и живот. Вярващият в науката, ако и да умре, ще оживее.

Разбира се, нито ти, нито аз ще имаме късмета да живеем през онази прекрасна епоха – но ние можем да се опитаме да излъжем времето, подлагайки тялото си (или поне само мозъка) на дълбоко замразяване, запазвайки го до момента, в който науката ще победи смъртта. Само мозъка е дори по-добре – особено ако тялото е повредено от старост или болести. Науката на бъдещето със сигурност ще може да осигури на човека ново тяло, по-добро от предишното.

Трябва да кажем обаче, че собствено научната общност гледа на тези блестящи перспективи твърде сдържано. Както американските, така и нашите учени не намират никакви научни основания за големите обещания на криониката.

Да замразиш мозъка без изобщо да повредиш тъканите му е невъзможно. Не се знае, ще бъде ли това изобщо възможно някога. Не се знае доколко адекватни са онези представи за работата на човешкото съзнание и памет, на които се основават ентусиастите на замразяването (най-вероятно изобщо не са адекватни). Не се знае ще поискат ли потомците да възкресят замразените, дори ако имат такава възможност. Не се знае доколко “размразената” личност ще бъде продължение на “замразената” и до каква степен нейните спомени и черти на характера ще се завърнат обратно. И, разбира се, отчитайки случилите се наскоро събития, доколко фирмите, обещаващи на клиентите си да запазят замразените им тела до момента на светлото бъдеще, ще бъдат в състояние да изпълнят поетите от тях задължения.

Да влагаш солидни пари в толкова неясни перспективи не е нищо друго освен вяра – вяра в бъдното всемогъщество на науката, която някой ден ще успее да обърне ентропията в обратна посока. “Криорус” е пример за това как технологиите придобиват религиозно значение: хората се обръщат към тях с онези копнежи, на които традиционно е отговаряла религията, и преди всичко с мечтата си да надвият смъртта.

Хората “очакват възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”, но го очакват не от Бога, а от предполагаемата наука на бъдещето – и дори от науката на настоящето, която ще запази телата им до момента, в който те ще могат да бъдат върнати към живот. Разбира се, би било безсърдечно да се присмиваме на хора, които пред лицето на смъртта – собствена или на своите близки – се хващат като удавници за сламка. Хората винаги, откакто се помнят, са търсели победа над смъртта. Първият запазен паметник на световната литература – „Епосът за Гилгамеш“ – е посветен на неуспешните търсения на безсмъртие.

Египтяните са строили своите знаменити пирамиди и са мумифицирали телата на умрелите. Китайските императори са изпращали експедиции в търсене на безсмъртие, а мъдреците на Поднебесната империя са създавали лекове, призвани да гарантират по-дълъг живот. Иронията на ситуацията била в това, че тези лекарства, както знаем днес, са били крайно токсични и само са приближавали смъртта на онези, които са ги приемали. Днес мумификацията е заменена със замразяване, а саркофазите, изписани с магически знаци, – с “дюари”, специални контейнери за запазване на тялото в дълбок студ.

Атеизмът не може да направи нищо с човешката жажда за безсмъртие. Отказвайки се от Бога, хората си създават сурогатни религии, чиито жреци ще ви прехвърлят от мрачното настояще (с неизбежното му остаряване и смърт) в светлото бъдеще, стига само да им платите добре за това. Впрочем и самите жреци не дават гаранции, но уверяват, че си струва да опитате. Вярно, за разлика от традиционните религии блажената вечност няма нравствено измерение – това е просто услуга, за която се плаща. В технологичния рай може да се влезе и без покаяние или поправяне на живота.

Но всичко това говори нещо важно за нас, хората. Ние по самата си природа търсим безсмъртие. Възприемаме този живот като подготовка за нещо по-голямо и по-добро. И ни е трудно да се примирим с мисълта, че смъртта е тотален край на битието, когато всичките ни спомени, надежди и мечти ще изчезнат завинаги, сякаш никога не са били.

Нашият стремеж към безсмъртие е едно от свидетелствата за това, че сме създадени за него. Че представата за човека като просто едно от животните, възникнало случайно в резултат на играта на слепите и безсмислени природни сили, е просто невярна. Че високомерието, с което адептите на новото време тръбяха за “смъртта на Бога”, е било прибързано. Че действително сме създадени за живот вечен и блажен – и той се дава даром всекиму, който отговаря на благата вест с покаяние и вяра.

Така че може би не си струва да инвестирате в нещо, което в крайна сметка може да се окаже само един безсмислено скъп начин за погребение. Ако усещате, че сте създадени за безсмъртие, то най-добре е да се обърнете към Онзи, който ви е създал.

 

Превод: Андрей Романов

Източник: “Взгляд”/vz.ru

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...