В “малката стаичка” – сърцето (изповед на една грешница)

ПЪРВА НАГРАДА на публиката

Колко са многобройни и премъдри делата Ти, Господи! Аз, една грешна душа, се присъединявам към общата хвала за Тебе. Ти, Който си дал частица от Себе Си на всеки. Сякаш чрез Тебе много хора са ми помогнали. И е така. Без Теб и Твоите ходатайници – светците, нямаше да съм жива тук, на земята. Сега можех да горя в ада, ако не беше толкова милостив! Горко ми, колко време съм загубила и как късно те открих! Благодарих все на хората, които са ме обичали, а не откривах как Ти действаш чрез тях. Не се и замислях. Колко съм била глупава, Господи!

Не съм правила зло (а може би много зло съм сътворила, Ти знаеш), но и добро не съм сторила. Искала съм да получавам добро и даром Ти си ми давал. И нищо не си ми отнел. Безсърдечието ми не е било скрито за Тебе. Твоите очи винаги са ме следвали, о, Боже. Срамувам се от себе си, срамувам се от живота, който съм водила. Важното за мен е било да бъда обичана от един мъж, любовта да приемам и отдавам ме е връхлитала през целия ми живот. Така съм се отчуждила от приятели, камо ли за Тебе, Господи, да помисля. А Ти си бил до мене. Винаги. Ти си ме утешавал, без аз да знам. Ти си ми бил най-добрия приятел, без да осъзнавам. Чувствала съм се сама. Не съм Те виждала, сякаш не съм чувала за Тебе. Средата, в която съм израсла, не знаеше за Тебе, в грях сме живели. Далече са били от мен дори всички просяци или аз не съм ги виждала. Не помня да съм давала милостиня. Не помня, Господи, много неща не помня. Не знам дали съм обичала както Ти искаш. Научи ме да обичам Теб и ближния както Ти повеляваш. Но слава за благоволението Ти, Господи! Слава, че позволи и разреши по милостта Ти аз да те позная, да Те чета, да Те чуя чрез Словото, чрез музиката! Слава, че реши да Те намеря. Слава, че доби в мен желанието да Те търся въобще! Слава, че намери в сърцето ми капчица чистота или сам Ти я вложи вътре! Вече на всичко се надявам, във всичко на Тебе уповавам. С Теб всичко ще изтърпя. Защото Ти си силен, Господи и с Теб ще сътворим чудеса. Ти чрез мен ще тържествуваш. Но дай ми глас да те възпявам, Господи, мъдрост, та да мога да давам пример на човеците с угодния тебе живот и ако нещо някой не Ти е угоден, отдалечи го от мене. Искам да събирам с тебе, Обич моя. Като начало – нека съберем заедно спомени, с любов, за Твоя слава…

Помниш ли?

Беше тревожен за мен ден?! Защото се събудих със „знаенето”, че баща ми е починал. „Някой” ми го каза в съня. А по-преди, преди да заспя, в 23.45 свещта угасна. Тогава душата на баща ми не е била вече тук. Четях книга на свещ. След като тя угасна, аз заспах. 2000 година бе. Края на февруари. Да, апокалиптична. Отиде си от мен старото „аз” – кръстих се в Теб. Никой не може да ми отнеме Теб, баща ми Димитър (роден на 2 август – празникът на свети пророк Илия, стар стил), защото Те обичам, него – също. Майка ми Радка (родена на 28 август – празникът Малка Богородица, стар стил) разказваше, как баща ми дни, преди да си отиде внезапно, всяка нощ чел “някаква” книга. Той, партийният секретар, комунист по убеждение, директорът и учителят в последните си дни, чел тайно… „Защо вярвам в Бога” – учебник по богословие…

Дано да се е покаял, Господи! В последната минута. Моля се за това! Вярвам! Но слава Тебе, защото пак Ти си му подал тази книга! Откъде я е взел, как е станало – Ти знаеш! В нашето семейство, за съжаление, никога не се е говорило за Бог. Беше забранено. Майка ми намира тази книга след смъртта на баща ми в секретното му шкафче. Тази книга сега е при мен. До Библията. Сега аз я чета. А малко след като баща ми си “отиде”, се кръстих. В Деня на самарянката. Дойде и първата изповед, взех причастие. Започнах да се уча. Каквото знаех, предавах на ближния. Много хора повярваха, кръстиха се. Станах кръстница на 3-ма души. Започнах да уча… майка ми. Приеха ме богословие. И всичко това по Твоя милост, Господи, и по молитвите на светите наши отци.

А някога… Ех, Господи… някога бях лошо момиче. Покайвам се, Господи! Бях слуга на дявола. Неосъзнато. Не знаех нито за дявола, нито за Тебе, бях невежа. Слушах “хеви метъл”, биех се като гамен. Мразех жените, които говорят с мъжа до мен, ревността ме изгаряше. Хулех. Съдех. Бях тарторът на компанията. Бях чула, че се правят възпоминания за починали, а бях фен на Металика и покойния им басист Клиф Бъртън. Реших да направим всички ние възпоменание, отидох в погребално бюро, дадох снимката на китариста, направиха подобно на некролог възпоменание, излъгах, че е наш приятел, разлепихме „афишите” и решихме да отидем в църква. Какво кощунство! Той е католик. Там отново излъгах. Излъгах свещеника, че един наш приятел на име Кирил Илиев Бъртанов (Ужас! Басистът се казваше Клифърд Лии Бъртън… как е могло тогава да ми дойде това на ума?!) е преживял катастрофа и искаме да му направим възпоменание. А после в църквата по време на молитвата на отеца, се смях…

Помилуй ме, Боже, по думите на псалмопевеца в 50-ти псалом. Никой не Те е наранявал толкова, Господи, колкото аз. Аз съм сякаш събирателен образ на тези, които Те предадоха,”бичувах” Те с постъпките си. Господи Иисусе Христе, помилуй нас, грешните! След време разбрах, че един от компанията умира от свръхдоза хероин, друг се пропива, трети… трети става свещеник! Слава Тебе!

А помниш ли, Господи, как те повиках? Вече бях готова да отдам онази любов на отредения ми, взимайки пример от Химна на любовта по думите на апостол Павел (1 Кор.13). Ти и този дар ми даде. Беше вечер – 24 октомври. Влязох в IRC. Прочетох в един от всички „ прозорци” на писалите ми „Добра нощ”… И тази нощ наистина бе необичайно добра, съдбовна нощ, нощта на “срещата ни”. Там, във виртуала. Сред толкова много никове, аз точно на него отговорих. И стана земетресение. Уплаших се. А той ми каза „Не бой се. Всичко е наред. Аз съм с теб.”

Тогава усетих Бога отново, усетих любовта на този мъж към Бога и заговорихме. Бях писала за Бога стих и търсех някой да напише музика по него. И този някой беше той. Сега заедно творим, аз- текстове, той – музика. А скоро чака ни Той да благослови съюза ни в брак. Слава Нему! И заедно, като едно цяло, слава да Му отдадем. Какъв дар ми даде Господ, щастлива съм, че мъжът до мен обича Бог и човеците. А аз мечтая да бъдем записани в Книгата на живота и да пеем „Осанна” и “Свят, свят, свят Господ Саваот”(Ис.6:3). Научи ни, Господи, да бъдем едни от тези Твои угодници от блаженствата – кротките, смирените, нищите духом, чистите по сърце… Изисквай, изисквай от нас! А Ти знаеш, този стих ни събра с Александър:

Блажена

Колко си добър, Господи
и колко милостив,
та си ме изваял, Господи,
като сълза Богородична –
чиста и единствена.
Като сърна съм…
и ето – тичам към Тебе,
с мълчание да Ти отдам славата…
Защото думите са по-слаби от истината!
И сърцето ми – мъничко-
побира целия свят.
Колко си истински, Господи
и как те усещам до мене!
Назад всички магьосници!
Поклонете се на Бога Израилев,
покайте се!
Защото доста зло ми направихте,
при все че се молех за вас,
за душите ви…
И рече Господ:
“Ще успокоя душата ти,
и никой не може да те докосне със зло,
кинжал ще ти дам – думите,
обеца на ухото ще туря,
да не приемаш в дома си развратници…
И песен да изпееш,
песен обещана…
И ще погаля твоя възлюбен,
и той ще те помилва
чрез ръката Ми,
и ще ви понеса на крилете Ми,
та никой да не ви достигне…
Но едно направи,
за всечовешко опрощение,
на греховете им,
защото ако не се молеше
и ти, грешнице,
заедно с малцината,
живи щях да ви отнема.
Но рано е…
Милостив съм, да…
Но ти… прощавай на всеки!
И говори на човеците за Мен!
И Аз ще въздам според делата ти…!”
И аз написах песен
и ще я изпея,
да достигне до народа
и той да се пробуди,
защото дарба Господ ми е дал
и не една, а толкова,
че цял живот да ги развивам…
А най-голямата от тях е любовта.
Кажете какво да Му предам…
Да Му отдам хваление?
Да открия пред Него сълзите ви?
Да поискам да изгони сатаната
от домовете и душите ви?
Дойдите да Му се поклоним!
И всеки ще заживее по-добре!
И Той ще въздаде по моите
и вашите молитви.
Защото ме нарече Блажена!
А аз Него – мой Бог!
Да запеем!
Песен обещана,
на Него наречена,
защото един е Той!
И няма друг…
И няма друг…
И няма друг…