Благодарност!

Здравейте, всички преживяли тайнството на Църквата!

Може би последните 8 години от живота ми изминаха като миг. Но те бяха най-важните и най-истинските, бяха изпълнени с падения и възходи, с грехове и истина. Всичко беше толкова потресаващо, че остави отпечатък в сърцето ми за цял живот и показа пътя, по който да вървя.

Преди 8 години беше моментът на моето обръщане към Бога, на моето истинско „второ раждане”. Прекрачил за първи път прага на храма, аз не разбирах почти нищо, бях като новородено дете, което виждаше само отблясъците на истинските неща. Липсата на религиозно възпитание беше причината за явилото се покривало на очите и ушите ми, но с времето разумът ми започна постепенно да прозира истините на вярата. Но в онзи начален момент аз усещах една топлота, една чиста и искрена доброта, която никога повече не излезе от душата ми. Тази небесна реалност остана в мен завинаги и крепеше духа ми: в трудните и в хубавите моменти аз бях там – с тялото и душата си.

Църквата ми предложи нещо повече от света, подтикна ме в една територия, където всичко бе несравнимо и неестествено. В нея намерих това, което се криеше дълбоко в душата ми. Като духовен образец на извора на живота, в нея вкусих Живота. Тя даваше на битието ми оня смисъл и съвършенство, за което сърцето ми копнееше. В храма бях сам, но същевременно с това и с другите. Един, но в многото, в пълнотата. Тук именно разбрах, че спасението е цел на човека, но не като самостойна личност, а като общност, като свързан с останалите, с Църквата, с божественото общество.

Църквата беше онази духовна Майка, която със своя камбанен зов призоваваше своите верни чеда, сред които за моя радост бях и аз.Тя ги зовеше да дойдат и да станат участници на Истината. Тук, в храма, аз за първи път приех и присъствах на срещата между небето и земята, между духовното и плътското. Приех Живота, за да стана участник в живота. Приех вярата, за да свидетелствам за нея. Приех свободата, за да я подчиня на другия.

Църквата стана за мен център на света, жив извор на Истината-Христос. Изградена от Твореца на всичко, тя с основите си е тук на земята, а с кръстокуполния си връх достига небесата, престола на Бога. И на нея предадох живота си – тръгнал от фундамента, аз се оставих в ръцете й, за да стигна края, там, където е кръстът, там, където е Христос.

И винаги, когато минавам покрай зданието на „моята Църква”, аз усещам тиха радост и очите ми се насълзяват от умиление. Тук се положиха основите на живота ми и тук преминаха годините на младостта ми. Тук посрещнах зрелостта си, тук желая и да умра – „под покрива на Всевишния” (Пс. 90:1).