До устието на Светлината

Категория за участие: ІІ

Подател: Данка Калчева е завършила богословие във Великотърновския университет. С какво се занимава? – „редовете ми ще го кажат”, отговаря авторката. За интересите си споделя: православието, поезията и още…

Получател: Писмо с неравни редове до всички родители

Раните, които не заздравяват. Зная за тях. Те често пъти не се лекуват. Понякога и не се диагностицират като такива. Зная за раната на секуларизма. И болката ми, и безпокойството ми не я подминават, не я омаловажават… Знаете Кой е казал, че почвите са различни. Но трябва ли аз и Вие, заради мъдруването си върху огромните купчини, струпани като камъни от атеизъм, суеверия, политики, революции, горделиво интелектуалничене, псевдоизкуство, материализъм, хедонистични напъни, мъгляво философстване, светскост… княжество на княза на света… Трябва ли това огромие от пустинност да обземе целия ми поглед, целия Ви поглед, да стерилизира духовно иначе капещите ни сълзи? Трябва ли да оставим шепичките хубава пръст неоплодена!? Тази картина обаче е портрет и автопортрет на възрастен човек. Почувствайте обратната на нея, името й е само едно: дете. Позаслушайте се във Вас винаги нещо тупти… и говори същото.

Сърцето е дете. Умът трябва да придобива възраст. Но без мъдрост ще остане, ако сърцето не бъде дете. С немъглива, необлатнена още, не оазисно миражна чистота. С удивителен, верен, детски усет. С интуицията на „малкото човече” – радар за искреното и доброто. С удивлението от слънцето, което всяка сутрин тръгва към хоризонта на нашия човешки ден. С отвореността, готовността за споделяне, за съпреживяване.

Водя часовете в т.нар. СИП Религия в детски градини. Знаете ли, колко пъти се е случвало вместо „Здравей”, децата да ми казват: „Днес мама има рожден ден!” И мисля си, ако ние не ги учим на правилната умна граматика, може би ще изписват татко с главно Т. Децата, родители, са Вашето пълноводие, а Вие сте двата му бряга, които го обгръщат и водят. Изведете го до устието на Светлината. Бъдете цели. Устойчиви брегове, завинаги предпазили реката си от разливи и безпосочност.

Наскоро получих подарък от дете от ІV група на ЦДГ „Българче”, събран в прозрачен джоб А4. Благодарих на детето, но запознаването ми с подаръка се състоя щом се прибрах в къщи. Сама, без обясненията на момиченцето, с очите ми и моя собствен глас. Така го споделям сега и с Вас. Джобът, отвън и отгоре, е надписан с червен флумастер: „Ирен 2007”.

Съдържа:

І-ва картичка със сърце и пеперуда, вътре пише: „От Ирен на мама”.

ІІ-ра – с две сърчица, вътре пише: „Честит рожден ден Мими” (буквите са детски и само главни).

Рисунка на усмихнато жълто същество.

Салфетка-картинка, пейзаж с мостче и много животни, различни, играят заедно.

По-нататък: рекламна снимка на видове вино, на гърба й детайли от сграда (кой знае хотел, ресторант).

Календарче на „Еspumisan: бързо премахват излишните газове”.

И накрая: етикет от обувки „Devil, дяволски добри и удобни”.

Детето, без да го съзнава, ми подари в едно два свята – на „малкия човек” и на „големия човек”. Оставям на Вас отликите, приликите и връзките с друго.

Ние сме раненото Тяло Христово. И ако някой твърди „Църквата е болна”, няма ли и да изповяда „аз съм нейната болест”. И да се заслуша в гласа на сърцето и вярата си: Каквото и да развием, колкото и да го разсеяме и разрастнем, никога изходът няма да бъде летален. Това Тяло е Богочовешки организъм. И пребъдва.

Родители, няма да Ви кажа: доведете децата си в СИП Религия. Ще Ви кажа: Родители, въцърковете децата си! Точно Вие. Не защото държавата е лоша. Не защото децата Ви ще станат лоши. А защото, макар и добри, няма да имат единението с Христос Спасителя и дори със самите себе си… Аз нямах вярата като милувка в детството си, нямах я като напътствие в най-най-младите си години. Трябваше сама да я поискам, заслужа, позная. Като разтърсващ вик:

Светлината, Милостта, Любовта, Той съществува!

Възлюбете себе си и децата си, родители. Покажете си, покажете им Бог и Неговата Църква… Иначе те няма да имат Бога. Защото не сте им казали и показали, че Го имат.