Ангелски сънища

Един слуховоувреден човек (т.е. глух) сънувал чуден сън: че е станал чирак при дядо Господ в ролята на ангел. Че се превърнал в красавец със слух, с бели нежни и пухкави крила и голямо любящо сърце, което преливало от любов към хората изобщо и към увредените в частност. И се заел да помага….

Решил нашият приятел (вече ангел) да възвърне отчасти загубеното здраве на тези, които са някакъв недъг, физически или сетивен. Знаел, че „инвалиди“ вече е груба и нежелана дума, но същността е същата. Замахнал с крилата си, погалил болните и ощетените от съдбата, и о, чудо!! Всички хора с увреждания се пооправили, вдигнали глави, усмихнали се радостно, защото получили 50% здраве и намаление на кусурите и загубите си във физическото си състояние. Но, уви, кратка радост! Полуздравите пациенти се нахвърлили срещу лечителя си развикали се и протестирали:

– Стипца! Скръндза такъв! Скъперник! Малко даваш – искаме 100% цветущо здраве и никакви липси по тялото и по ума!

Ангелът се ядосал от тази черна неблагодарност, плеснал се по челото, върнал им старите болежки, липси, проблеми и рекъл:

– Не може да ви се угоди! Теглете си неволята до гроб! Утешавайте се с ракийца и винце и с празни надежди! Мърморете и оцелявайте! А който може да се бори, а пък който не може – да реве…

И нашият ангел се обърнал на другата си кълка и се унесъл в съня си. Видял множество здрави, прави, красиви хора и тях погалил с крилете си. Те погледнали с нови очи на хората с увреждания, и видели, че това са личности – с качества, чувства, способности, с достойнства и слабости – също като тях!… И дружно решили: „Ще живеем по съседски! Ще помагаме доколкото можем, но и те сами се оправят в живота, кога добре, кога зле… Както и ние…”

Тук в този момент, колегата ни се събудил, протегнал се, прозял се и рекъл: „Чуден сън! Инвалид човек –жив дявол!” И благодарил на провидението за тази божествена командировка. Да живее разнообразието и равновесието, както в природата!

И се разбързал човекът „бившия ангел”, приготвил се, сръбнал кафе и хукнал на работа. А по пътя му зазвучало полузабравено стихче: „О слънце, слънце! Изгрей, стопли и моите гърди!…”.