На ръба на тротоара
Първолета Маджарска е от Перник. Изпрати ни няколко свои стихотворения.
Категория: Над 18 години
НА РЪБА НА ТРОТОАРА
Е седнал ангел,
Овесил нозете си в локвата.
Той е разчорлен и натъжен.
Играе си неуверено
С дъждовните капки
И ги духа в шепи.
Тази вечер повярвах,
Че животът може да се плъзне
Толкова бързо,
Като предсмъртна сълза
От лявото око
На мама.
ОРКЕСТЪР ОТ АНГЕЛИ
Сто ангели с кабагайди –
Проглушиха ушите на Господ
И той ги изхвърли
През вратите на Рая.
За щастие,
Попаднаха в Родопите,
Където и до днес
Свирят сто кабагайди
И чанове възраждат планината.
ГОСПОД СИ ИГРАЕ
С лопатката на луната.
Гребе звездните пясъци на вселената
И прави замъци и пътища.
В млечната река
Се къпят душите
И в ангелски перушинки се завиват.
Перата на ангелите
Не стават за писане на стихове,
А само за крила и за летене.
Затова поетите се спъват по земята
С пияно равновесие
И много думи под езика.
В памет на мама
ВЪВ РАЯ ЦЪФТЯТ ЛИ КОКИЧЕТА?
Бели, с криле като ангелчета,
И ветровито стъбълце?
Сигурно мама ги полива?…
Така им се радваше,
Когато пробият земята със човки,
Когато главичките им побелеят…
Сърцето й се възраждаше за живот,
За срещи със децата и със внуците.
Скриваше страховете набързо в джоба…
Пролет е! И тя, милата, още ще живее.
Зная, че в рая цъфтят кокичета –
На снежни туфи, на бели сърца.
И около тях цъфти и се тюхка мама.
Като кокичето – с бяла глава, пребяла,
Пробила замръзналата почва
На небесната трева.
