Ако бях ангел – Да си останем деца с много мечти.

Благой Цицелков участва в конкурса за трети път. Миналата година спечели първа награда на журито в категория "До 18 години". Ученик е в 8-ми клас на 51 СОУ "Елисавета Багряна". Занимава се с рисуване на икони, писане на текстове. Интересува се от иконография и дизайн. Определя себе си като "непораснал тийнейджър".

Категория: До 18 години.

Свикнали сме да си представяме ангелите като бели вълшебни духчета, които сбъдват мечти и правят човека успял. Хората си мислят, че ангелите са тези, които са отговорни за сполуките или провалите им. Те даже не се замислят дали трябва да направят нещо сами. Често някои казват: „Е, не съм случил на ангел…”, смеейки се безгрижно. А в този момент техният ангел плаче, защото е оскърбен. Неговият труд и положени усилия не са признати… и дори са иронизирани.

А ако бях ангел …

Ако бях ангел, щях да помагам на хората, щях да ги напътствам – докато и те са ангели… докато са деца, защото само децата могат да разберат какво им казват ангелите. Но аз щях да искам да бъда по-убедителен, да се опитам да запазя доброто у тях… но не вярвам, че щях да ги променя. Та лошото непрекъснато гризе много хора, те правят недобри неща и така тези хора остават неудовлетворени от себе си. Защото няма човек, на чиято лошотия другите да се радват.

А ако всички бяха добри като ангели….

Тогава светът щеше да е различен, и честно казано не мога да си го представя толкова чист.

Но ако бях ангел, щях да се опитам да го постигна.

Да постигна това всички да мислят добро за другите, а не само за себе си. Защото животът е живот, за да бъде изживян. За да помагаме на другите и да бъдем полезни. Та нали за това сме тук? Нали сме с мисия? Нашата мисия не е да помагаме единствено и само на себе си. Когато видим човек, който помага на ближния си, го възприемаме като нещо необичайно. Колко често може да видите човек, който, съзрял човек в беда, да не го отмине, а да го попита от какво има нужда? И дори с последните си средства да отиде до близката бакалница и да купи храна за нуждаещия се, без да мисли колко пари ще даде. Тези хора са изключителна рядкост. Явно техният ангел е успял…

Ако бях ангел, щях да насърчавам добрите хора да правят още повече добрини.

Човек може да се промени само ако го иска, ако иска да бъде добър и да помогне на света. АКО БЯХ АНГЕЛ ЩЯХ, ДА ОСТАВЯ ХОРАТА ДЕЦА. Възрастните прекалено много обмислят какво да кажат, какво да направят, а такъв живот ми се струва наистина ужасен. Дали не трябва бързо да порасна и да не бъда вече дете? Предпочитам обаче да си остана дете с много мечти, а не с много задни мисли. А ако бях ангел, щях да направя хората по-искрени, така че всичко да им идва отвътре и да помагат, защото го искат, а не защото така трябва. Да не мислят какво ще кажат другите, а само как да помогнат. Ако бях ангел, щях да бъда радостен от благата вест, че хората са станали по-човечни.

Коментари

коментара