Ако бях ангел (Сценарий за късометражен филм)
Теменуга Димитрова е на 49 години, психотерапевт от Велико Търново. Членува в клуба на лекарите-писатели. Има издадени 5 книги (2 психотрилъра, 2 книги записки на психиатъра, и книга за деца "Приказки с рисунки или къде е Мери Попинз?"). Предстои й издаването на шеста книга, посветена на психотерапевтичната гледна точка, за живота след смъртта. Има лична кореспонденция с Ватикана. Членува в асоциациите по психотерапия и детска психиатрия.
Категория: Над 18 години
1. Женска фигура. Вижда се лице. Бяло, с руси кичури. То се уголемява все повече и повече на фона на църквата „Св. Богородица Троеручица“ в Арбанаси. Дава се външният вид на църквата, отпред е иконата на Троеручица.
2. Появява се ангел. Има вид на 10-12-годишно дете, с бели дрехи и крила и едно невероятно бяло лице. Ангелът започва да говори. В кадъра – богомолци и монахини. ,,Аз идвам много често или прелитам често отгоре. Пускат ме. Защото ви обичам. Омразата ми е нещо непознато. Не мога да разбера защо хората се мразят, нали любовта е свята!“.
3. Монахинята. Минава младо момиче. Покланя се доземи на иконата на Троеручица. И гласът на монахинята: ,,Аз ти вярвам, защото ти ни пазиш! За да оцелеем и да не се предаваме. Защото по-важно от вярата няма!“
4. Иконата. Сякаш малка сълза се отронва от лицето й. Детенце е опряло ръчичките си до нея и казва тихичко ,,Отче наш“. Държи детска Библия в ръчички.
5. Ангелът: ,,Аз слязох за едно нещо. Ти ще станеш голям и ще пишеш и работиш
за хората. И за християнската им вяра! И ще бъдеш доблестен. И няма да изневериш на християнската вяра!“
6. Монахинята: „Ние всички се молим непрекъснато на Божията майка. Арбанаси е свято място. Свята е тукашната икона, а и историята й е невероятна“.
7. Детето: „Когато стана голям, и ми се случи нещо лошо, ще идвам често тук. Защото те помагат. И ангелите, и иконата, и кръстът, и църквата“.
8. Иконата: „Ангеле, предай на Бога, че тук всички са получавали и ще получат помощ. Но най-вече това дете. Дало е обет! На малко хора съм отказала, и те ще се досетят някога защо. И най-важното: хората идват с вяра. Защото арбанашката икона е светиня. А ти прелети и край камбаната. Докосни я с крила. И откъсни от оня уханен здравец в двора и го пусни до възглавницата на детето. Да му се сбъдват желанията. И нека когато хората идват тук, си казват „Отче наш“. Защото просто помага!“
