За празнуването на неделята вместо съботата



Старецът Клеопа (Илие)

От тази седмица излиза нов тираж на книгата на стареца Клеопа (Илие) „Разговори за православната вяра“ от издателство „Омофор“. Книгата, включваща полезни изяснения на отец Клеопа за православното учение в дискусия с инославни вярващи, излезе на български език през есента на 2018 година и първият тираж вече се изчерпа. 

Архим. Клеопа (Илие) (1912-1998) е един от най-обичаните православни духовници на нашето време, почитан не само в Румъния, но и в целия православен свят, старец на румънския манастир „Сихастрия“. Сред неговите духовни чада са някои от най-именитите богослови и духовници на Румъния. 

Представяме ви откъс от книгата, посветен на почитта на християните към неделния ден…

Сектантът: Христос не е премахнал Закона на Стария Завет, а всъщност: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Мат. 5:17-18). Следователно заповедта за освещаването на съботата остава в сила завинаги.

Свещеникът: Заблудени човече, разбери, че би било добре да си спомниш словата на Свещеното Писание, където се казва: „… не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили“ (Сир. 3:21). Не се изкушавай и не се захващай с това, което надминава твоите възможности и разбирания, тъй като и в Писанието е показано повече, отколкото може да разбере човешкото съзнание, „защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения, и лукави мечти са поколебали ума им“ (Сир. 3:24). Затова спрете да се държите надменно и да се правите на многознаещи.

Разбери, че Спасителят не е премахнал и не е омаловажил закона или пророчеството, или като цяло Стария Завет, а само го е заместил с Нов, който е усъвършенстване и допълнение на Стария. Старият Завет, както е показано по-горе, имал само задача да подготви хората за приемането на Месия: „И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател“ (Гал. 3:24-25). Нашето спасение не зависи вече от изпълнението на заповедите от Стария Завет или от спазването на съботата, а от вярата в Иисус Христос, нашия Спасител. Чрез Иисус Христос законът (Старият Завет) се изпълнил и завършил, тъй като „завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ“ (Рим. 10:4). Старият Закон е бил в сила само до Йоан Кръстител, който подготвил идването на Христос (Мат. 11:13). Тези, които са родени под неговата сила, били родени за робство, подобно на сина на Авраам от робинята Агар, докато тези от Новия Завет са като сина на Авраам от съпругата му Сарра. Тъй като Агар и Сарра са образи на двата Завета (Гал. 4:22-31). Следователно думите на Спасителя: „Не мислете, че съм дошъл да наруша Закона или пророците“, имат следния смисъл: „Аз не съм дошъл против Закона или пророците“ или „Моето идване не е нещо чуждо за Закона, а напротив, то е в пълно съгласие, както с Мойсеевия Закон, така и с ученията на другите пророчески книги (Стария Завет). В този смисъл Законът е изпълнен напълно чрез Мен – т.е. чрез Моето идване – защото Моето идване е всъщност неговата цел“ (вж. Рим. 10:4). А думите, с които Спасителят казва, че не ще премине и йота и черта от Закона, докато не се изпълни всичко (Мат. 5:18), се отнасят до изпълнението на пророкуваното за Него, което се изпълнявало точно – до завършването на Новия Завет, запечатан с Неговата Кръв и установен във вечерта на Тайната вечеря, когато договорът на Стария Завет приключил. Тогава, след като вечерял с учениците Си, Спасителят взел чашата, подал им я и казал: „… тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лук. 22:20).

Сектантът: Бог благословил седмия ден и го осветил още от раждането на човечеството, когато завършил Творението, според както е написано: „И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал“ (Бит. 2:2-3).

Следователно след шестте дена на творчество, седмият ден е първата събота, осветена от Бога и благодарение на този факт тя остава свещена за всички хора и всички времена.

Свещеникът: Не е така, както ти и всички заблудени, подобни на тебе сектанти мислите. В тези два стиха се говори само за Бога и за Неговите дела и се показва, че Той Си свършил работата, починал Си, благословил седмия ден и го осветил. За човека не се казва нищо, а и не би имал от какво да си почива човекът, защото нищо не е направил или работил в едва първия ден след своето сътворение (Бит. 1:26-31). Поставен от Бога „в Едемската градина, да я обработва и да я пази“ (Бит. 2:15), първият човек не е получил никаква заповед по отношение празнуването на седмия ден. Единствената заповед, която била дадена от Бога, била тази да не се яде от дървото за познаване на добро и зло (Бит. 2:16-17). За него всички дни били еднакви. Дори когато Адам и Ева престъпили заповедта и познали доброто и злото, и били изгонени от рая, не им е дадена заповед да честват даден ден. Напротив, тогава животът на човека се превръща в непрекъснат труд. Той бил длъжен да обработва всеки ден прокълнатата земя, за да изкара прехраната си: „… с мъка ще се храниш от нея (от земята) през всички дни на живота си…“ (Бит. 3:17). Показва се наистина, че Бог Си починал в седмия ден от Своята дейност, но как се наричал този ден не ни се казва. Оттук произлизат следните въпроси:

– Дали седмият ден и съботата са едно и също нещо?
– Дали тогава дните на седмицата се броели по начин, по който седмият ден да съвпада с днешната събота?
– Къде се казва, че се броели дните и как са се броили по онова време?
– Бихте ли могли да ни покажете къде е спомената думата „шабат“ – толкова скъпа на вас, адвентистите?

След като не можете да отговорите на всички тези въпроси, искате или не, ще трябва да признаете, че съботата като ден за почивка няма своя произход в рая и не е била дадена на първите хора като ден за почивка. Нейното начало е едва 2500 години по-късно. Изяснителна информация за начина на празнуване и за определен ден, който се празнувал, нямаме никъде в Библията [1]. Може да се интерпретира и по следния начин: Бог наистина Си починал в седмия ден и го осветил. Но какво означава седмият ден? Тъй като за този ден не ни се казва биде вечер, биде утро, както за другите дни на Сътворението. Всъщност седмият ден е целият период след сътворението. Иначе би следвало, че в един осми ден, т.е. първи от идващата седмица – Бог би започнал отново да твори или върши нещо, за да си почине пак след шест дена… и да празнува и Той всяка седмица седмия ден. Ако слушаме вас, съботяните, празнуването на съботата би трябвало да спазваме по примера на Бога, а не на основата на първоначална заповед. Заповедта всъщност идва доста по-късно, но да се твърди, че и Бог спазвал съботата и по Негов пример, най-малкото до даването на тази заповед, трябва да е била спазвана от всички хора, означава да изпаднем в много голямо заблуждение. Седмият ден не е нищо друго, освен деня, в който Бог завършил Сътворението на света. Никъде в Библията не ни се казва, че в началото и човек си починал на седмия ден.

Сектантът: Не е истина, че заповедта за освещаването на седмия ден е едва от времето на Мойсей в пустинята. Тя е съществувала от самото начало, както следва от думите на заповедите, дадени в пустинята: „Помни съботния ден, за да го светиш“ (Изх. 20:8). Тъй като Бог поставя акцента („помни“) върху вече съществуваща заповед и не я установява сега за първи път. А след като съществува от самото начало, означава, че е задължителна за всички хора във всички времена, а не както вие казвате, че едва при Мойсей е дадена.

Свещеникът: „Помни“ се отнася за това, което е съществувало преди (т.е. „припомни си“) какво съм ти заповядал преди. Тъй като заповедта за спазване на съботата наистина не е дадена за първи път заедно с другите заповеди на планината Синай. Но не е така както твърдите вие, заблудени сектанти, че била дадена още в самото начало на Адам (в рая). Тази заповед е дадена за първи път в Синайската пустиня, когато Бог заповядал на евреите чрез Мойсей да не събират реколта в събота (седмия ден) (Изх. 16:25). Ето оттогава евреите знаели за съботата, тъй като я празнували и даже престъпвали, поради която причина били и поучавани от Бога (Изх. 16:27-29). Четвъртата заповед започва с думите „помни…“, за да припомни на евреите, че тази заповед им била дадена малко по-рано. Затова напразно се опитвате да установите произхода на съботата в рая и спазването ѝ до Мойсей.

Сектантът: Спазването на съботата не може да бъде заместено, тъй като то е знак и вечен завет между Бога и хората, установен на основата на думите Божии: „Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет; това е знак между Мене и Израилевите синове…“ (Изх. 31:16-17). Следователно заместването на съботата с неделята или с който и да е ден означава заместването на едно вечно Божие постановление с едно човешко. Ако Бог е пожелал празнуването на съботата да бъде вечно, защо трябва хората да я изместят, да ѝ отнемат вечността и да се покажат по-знаещи и по-големи от Бога?

Свещеникът: Наистина съботата е един вечен завет, установен от Бога, но не за всички народи по света, а само за народа на Израил. Този факт може да бъде разбран достатъчно ясно от следните свидетелства на Свещеното Писание. Първоначално виждаме, че Бог говорил на Мойсей и му казал: „Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет“ (Изх. 31:16).

На второ място, този завет бил за спомен от египетското робство, когато Бог избавил израилтяните, заповядвайки им за спомен да пазят съботата като ден за почивка: „… (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, Те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден“ (Втор. 5:15).

На трето място, виждаме, че съботата е видим „знак“ между Бога и синовете на Израил. „Говори още Господ на Моисея и каза: кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещава“ (Изх. 31:12-13). По същия начин се изразява и пророк Йезекил: „Тъй казва Господ Бог: … дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава“ (Иез. 20:5, 12).

На четвърто място – ясно е, че съботата, а и целият закон са дадени само на евреите, а не на другите народи, от свидетелството на водачите на избрания народ, върнал се от изгнание, тъй като тогава, когато чуждите народи дошли и поискали разрешение да помогнат и те при изграждането на храма Господен, казвайки: „… ще градим и ние с вас, защото и ние като вас прибягваме към вашия Бог, и Нему принасяме 208 жертви от дните на Асардана, сирийски цар, който ни пресели тук…“ (1 Ездра 4:2). На това искане бил даден ясен и категоричен отговор чрез устата Неемиева: „Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим“ (Неем. 2:20). За подчертаване са думите „споменаване“, „спомняне“ (т.е. да си спомняш), които са повтаряни много често от Бога или от Мойсей, за да привлекат вниманието върху празнуването на съботата или върху завета между Бога и народа, даден чрез Мойсей при извеждането от египетско робство и които вие, сек­тантите, използвате толкова често: „Помни съботния ден…“ (Изх. 20:8); „… помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, … да тачиш съботния ден“ (Втор. 5:15).

Следователно това „спомняне“ се отнася до завета за съботата, който Бог сключил с еврейския народ тогава, когато го извел от египетско робство. Другите народи нямат този завет, тъй като те не били освободени от египетско робство, и следователно нямат как да си припомнят за тези страдания. След попадането на юдеите под Вавилон­ски плен, народите, които били доведени в Палестина, заели мястото им и се смесили с останалите там юдеи, и повярвали в техния Бог (1 Ездра 4:2). Тази вяра обаче не ги е направила част от историята на избрания народ и на Божията заповед: съботата. Затова и били спрени от участие в строежа на храма, като им било казано, че нямат „спомен“ (помен). С други думи, съботата е изключително юдейски празник и не се пренася на други народи, независимо че те повярвали в Бога на Израил. Това е истина, която не може да бъде изкривена и на която трябва да обърнат внимание всички, които празнуват съботата. Истина, която може да се види ясно както в Стария, така и в Новия Завет, само ако вие бихте пожелали да си отворите очите за правилното разбиране. Дори и ако този празник е наричан „вечен“, трябва да разбираме, че думата „вечен“ тук има значение на нещо трайно, което не може да бъде заменено от хората. Но точно затова не може да се твърди, че тук Бог няма силата да промени или замени, защото виждаме, че Спасителят е променил този „вечен“ завет на съботата. Следователно думата „вечен“ тук означава епохата на Стария Завет, след края на който започва една нова епоха и един Нов Завет, който бил обещан от Бога още в Стария Завет (Иер. 31:31-33).

Думата „вечен“ е използвана в Стария Завет и по други поводи, например заповедта за пасхалното агне, за което Бог поръчва на евреите: „… празнувайте го като вечно узаконение“, или за празника Безквасници, който също им поръчва да пазят като „вечно узаконение“ (Изх. 12:3, 14, 17, 24). След всичко казано става ясно, че и вие, съботяните, не спазвате заръчаното за пасхалното агне според тогавашната „вечна“ заповед, т.е. да бъде изяждано заедно с безквасния хляб и горчивите билки, стоейки прави с тояги в ръце, готови за тръгване (Изх. 12:1-24, Числ. 9: 11 и т.н.). А също „вечен закон“ е и непрекъснатото горене на светилника пред ковчега на Завета в храма в Йерусалим (Изх. 27:20-21) – закон, който например вие, съботяните, не спазвате. Още повече, че нямате вече и храм, и завеса, нито ковчег, нито някакъв богослужебен предмет. Още начинът на заколване на жертвените животни бил наречен „вечно узаконение“ (Лев. 17:7), който вие, съботяните, не уважавате днес. Ако се опитате да спазвате всички споменати практики от Стария Завет, би трябвало изцяло да се обърнете към старозаветното.

Сектантът: Ние имаме толкова библейски свидетелства, с които можем да докажем, че празнуването на съботата е задължително за всички християни от всички народи. Във връзка с това четем за Спасителя, че: „… И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете“ (Лук. 4:16, 31, Марк. 1:21, и т.н.). Примерно за апостола на народите е написано, че „своя обичай, влезе при иудеите“ (в синагогата на юдеите в Солун) „и три съботи наред им говореше от Писанията“ (Деян. 17:2). После: „Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба… и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта“ (Лук. 23:55-56). Следователно и те са спазвали Закона, спазвайки съботата. Още и Спасителят, говорейки за края на света, показал, че съботата ще остане до края и затова е казал: „Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота…“ (Мат. 24:20). Освен това апостол Павел говори за почивката от съботния ден като казва, че Бог е дал на народа Си „почивка“ (Евр. 4:4-11). Неговият народ са всички християни от всички народи и всички времена, и следователно всички еднакво са задължени да спазват съботната по­чивка. От горните цитати става ясно, че Спасителят, светите апос­толи и светите мироносици са почитали и чествали съботата според старозаветния закон, и оттам ние – като последователи на Христос – би трябвало да правим същото.210

Свещеникът: Напразно наниза толкова библейски цитати, които ти се струва, че съдържат собственото ти заблуждение, тъй като ние знаем, че не сме задължени да честваме съботата. Новият Завет заместил Стария и установил друг ден за почивка и празнуване, и това е първият ден на седмицата, т.е. неделята. Установяването на този ден като празничен и ден за почивка е независимо от древната събота. Съботата на Стария За­вет, както показах по-горе, била установена от Бога като празничен ден и почивка в спомен на излизането от египетско робство само на един- единствен народ – Неговия народ, Израил. А християнската неделя честваме за спомен на Възкресението Христово, чрез което наново се случило сътворението и обновлението на целия човешки род, а също и извеждането ни от робство, по-тежко от египетското, т.е. избавлението от робството на греха, на сатаната и смъртта, както и придобиването на небесния Ханаан.

Учението за премахването на съботата в Новия Завет се основава на:

1. Индиректни основания: Новият Завет е заместил или „извадил от употреба“ този преди него, наречен „Стар“, и обновил всички древни постановления, между които със сигурност е и съботата. Старият Завет не бил съвършен, той бил по-скоро като сянка, икона (Евр. 10:1, Кол. 2:16-17). Ето защо е трябвало да се основе „по-добър завет… нов завет“ (Евр. 8:5-8). „Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт…“ (Евр. 8:13), който бил поставен само до времето на „изправлението“, или дотогава, докато се изправи и усъвършенства от друг, нов (Евр. 9:10, 10:9). „Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори“ (Евр. 8:7, Гал. 2:21 и т.н.). А чрез втория всичко от Стария Завет „… премина; ето, всичко стана ново“ (вж. 2 Кор. 5:17). Заедно с другите постановления и заповеди на Стария Завет било извадено от сила и заместено и спазването на съботата (Рим. 7:1-6, Гал. 2:18-19). Имайки предвид всичко това, свети апостол Павел написал против тези, които искали да продължат да спазват Закона и обвинявали тези, които не го спазвали вече, обръщайки се към вторите: „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос“ (Кол. 2:16-17). Тези, които искат да придобият спасение, трябва да са последователи на Авраам. Това обаче не са физическите потомци на патриарха, а тези, които имат неговата вяра в изпълнението на месианските обещания, т.е. това са християните, станали синове Божии и освободени от безполезните закони на Завета (Гал. 3-5 гл.). Завет, който Христос чрез заповедите на Еван­гелието изтрил като документ, който „беше против нас“ (вж. Кол. 2:14). „… защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря“ (Гал. 2:16-21). Не от делата на Закона идва спасението, а чрез вярата в Иисус Христос, защото „праведният чрез вярата си ще бъде жив“ (Авак. 2:4, Рим. 1:17). И тъй, Старият Завет трябва да получава в християнството почитта, която му се полага, но в никакъв случай той не трябва да се спазва повече от Новия или във вреда на Новия Завет.

2. Преки основания въз основа на опита на Спасителя и светите апос­толи: нашият Спасител Иисус Христос, Който не дошъл да наруши Закона или пророците (Мат. 5:17), спазил всички заповеди на Закона, освен една- единствена – тази за съботата. Ако Той е посещавал в събота синагогата като всеки евреин, правел е това с цел да проповядва на народа, събрал се там, или за да изцерява болни, а не за да ни даде пример, че трябва да честваме съботата, както ви се струва на вас, заблудени сектанти. Юдеите имали още обичая да се събират и в петък вечер за молитва в синагогата, както правят и днес. Ако Спасителят Иисус Христос беше ходил и в този ден в синагогата, би ли следвало, че трябва да честваме и петъка? Твоя милост каза още, че Иисус Христос и апостолите почитали съботата. Но по какъв начин? Из­вестно е само, че Той е направил много от Своите чудеса в събота, факт, за който бил заплашван със смърт (Йоан. 5:16). В събота били изцерени: човекът с изсъхнала ръка (Мат. 12:9-14, Марк. 3:1-6, Лук. 6:6-11), прегърбе­ната жена с немощен дух (Лук. 13:10-17), болният от красник (Лук. 14:1-6), човекът с нечист дух (Марк. 1:23-25, Лук. 4:31-37), болният от 38 години (Йоан. 5:1-18) и слепият по рождение (Йоан. 9:1-18). Три от тези изцеления (на мъжа с изсъхнала ръка, прегърбената жена и на човека с нечист дух) се случили не само в съботата, а и в синагогата. А ако вие използвате думите на Спасителя, Който казва: „Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота“ (Мат. 24:20), да знаете, че и тук не се говори за освещаване или почитане на съботата, както на вас ви се струва.

Свети Ефрем Сирийски, голям учител на истината, тълкува „зиме“ с изстиване на вярата (да не ни хване зимата, т.е. студа във вярата), т.е. да не сме неподготвени, а „съботата“ – да не изпаднем в ерес чрез връщане към старото. Напразно твърдите, че Спасителят спрял неспазването на съботата, тъй като как би могъл да направи нещо, което Самият Той не спазва като казва: „… съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата…“ (Марк. 2:27-28). И всъщност виждаме, че нито апостолите спазвали съботата, защото събирали и се хранели с житни класове в този ден (Мат. 12:1-3). Светото Евангелие ни казва ясно, че юдеите искали да убият Христос: „… защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу“ (Йоан. 5:18). Христос като Господар на съботата, я премахнал „като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите“ (Еф. 2:15), Спасителят установил Нов Завет със Своята Кръв (Лук. 22:20) и ни дал пример с действието Си да не спазваме вече съботата. Ако Сам Христос ни е научил с думи и дела на това, може ли да не Го послушаме, ние, които „сме се кръстили и облекли в Него“ (вж. Гал. 3:27)?

Спомена факта, че светите мироносици са спазвали съботния ден, в който „си починаха според заповедта“ (Лук. 23:56). Истина е, че мироносиците като вярващи жени уважавали Закона и всички негови поръки. Защото по онова време старозаветният закон бил още в сила, тъй като се случва един ден преди Възкресението, когато неделята още не била осветена чрез Христовото Възкресение и следователно още не е била заела мястото на съботата.
Учениците още били под закона на Стария Завет. Новият Завет започнал едва от деня на Възкресението. След Възкресението започнали да честват неделята в спомен на Този, Който отменил съботата и Закона, и дал благодат. Спазването на Закона по отношение на заповедта за спазване на съботата от страна на мироносиците е обяснима. Ако проучим с внимание Новия Завет, ще видим, че всички заповеди на Декалога са възпроизведени в неговото съдържание от Спасителя или от светите апостоли, с изключение на Четвъртата заповед – тази за съботата. Всъщност:

– Първата заповед намираме в Мат. 12:31-32 и Марк. 3:29.
– Втората заповед – в 1 Кор. 10:14 и 1 Йоан. 5:21.
– Третата заповед – в Иак. 4:12, 5:12.
– Петата заповед – в Мат. 15:4, 19:19, Марк. 7:10; Еф. 6:1-3.
– Шестата заповед – в Мат. 19:18, Марк. 10:19.
– Седмата заповед – в Мат. 19:18, Марк. 10:19, Рим. 13:9.
– Осмата заповед – в Мат. 19:18, Марк. 10:19 и Рим. 13:9.213
– Деветата заповед – в Мат. 19:18, Марк. 10:19 и Рим. 13:9.
– Десетата заповед – в Рим. 13:9.

Но нито на едно място в Евангелието или в посланията на апостолите не намираме нищо за Четвъртата заповед или за съботния ден, което доказва, че тя не е съществувала за Спасителя и апостолите, защото е естествено да не се говори за нещо, което вече не съществува. Спасителят Иисус Христос е обобщил всички заповеди в две: любовта към Бога и към ближния, като казва: „… на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 22:40). И големият апостол Павел казал, че „любовта е изпълнение на закона“ (Рим. 13:9-10).

Сектантът: Според исторически свидетелства апостолите и първите християни са празнували съботата и едва при император Константин Велики, от 321 година било въведено задължителното честване на неде­лята.

Свещеникът: Изобщо не е вярно, че апостолите и първите християни чествали съботата. Великият апостол Павел, ако е ходел в съботния ден в синагогата, не е идвал там, за да празнува съботата, а защото там са се събирали юдеи (Йоан. 18:20) и така имал възможността да им говори от Писанието (Деян. 17:2). Но апостол Павел говорел не само в синагоги, а и по площади и домове (Деян. 17:17, 18:6-7), а дори и извън портите на градовете, в полето (Деян. 16:13), и освен това той не говорел само в събота, а всеки ден и всяка нощ (Деян. 17:17, 20:31). Ако вие, сектантите, чествате съботата поради това, че апостол Павел ходел в синагогата и проповяд­вал, тогава защо не почитате и другите дни на седмицата; защото, както се вижда, той проповядвал през всичките дни, където и да се намирал? Великият апостол Павел не е ходел в синагогата, защото почитал мястото, където се събирали евреите, защото тогава би означавало, че той почитал и къщите, и ареопага, и местата извън градовете, където ходел да проповяд­ва. И тогава как си почивал апостол Павел в съботния ден, когато работел върху душите, в служба на словото Божие (Деян. 6:2)? Ако великият апостол Павел би чествал съботата, както на вас ви се струва, тогава как би могъл да учи на обратното, казвайки: „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос“ (Кол. 2:16-17). Но не само апостолите не почитали съботата, а и техните последователи Варнава, Игнатий Богоносец, Поликарп Смирненски, Климент Римски, Юстин Философ и Мъченик, Тертулиан и много други от I, II и III век. Всички те свидетелстват, че християните от това време са празнували неделята, както знаем от Библията, че правели и апостолите. Историята ни дава свидетел­ство за император Константин Велики единствено за това, че по време на неговото царуване християнството станало свободна държавна религия, улеснявайки по този начин разпространението на християнските религи­озни практики, сред които и честването на неделята, т.е. римската власт не е направила нищо повече от признаването и приемането ѝ като факт.

Сектантът: А кои са за вас православните писмени основания за празнуването на неделята на мястото на съботата?

Свещеникът: Въпреки че ти дадох достатъчно аргументи от тази гледна точка, ще направя още един преглед и кратко обобщение на казаното по-рано. За нас, православните християни, най-големият празник е денят на Христовото Възкресение – ден на радост, защото Сам Бог приветствал в този ден жените мироносици, като им казал: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Денят на Възкресението е денят, в който нашият Спасител Иисус Хрис­тос ни е освободил от робството на греха (вж. 1 Петр. 2:24) – така, както някога Бог спасил народа Си от египетското робство. Денят на Възкре­сението е ден, осветен чрез безценната Негова кръв; ден, върху който се основава нашата вяра, че сме възкръснали от смъртта на греха и че ще възкръснем и от физическата смърт за вечен живот, ако умрем в Христос, тъй като свети апостол Павел казва: „… ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали“ (1 Кор. 15:17-18). И на друго място: „Защото, ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Кор. 15:14). Така според свидетелството на апостол Павел християнинът не представлява нищо без пълната вяра, че Христос е възкръснал в третия ден от смъртта, така, както Той Самият казвал по-рано. И ако Възкресението Христово е толкова значимо за всеки християнин, не би ли прилягало да го пази в съзнанието си и да го почита, празнувайки, облечен в снежнобелите дрехи на чистота, като тези на ангелите, повалили камъка от гроба (Мат. 28:3, Марк. 16:5, Лук. 24:4, Йоан. 20:11-12)? Само един атеист или нехристиянин може да си позволи думата „не“. За нас, всички християни, думата е едно сил­но „да“, повторено петдесет и два пъти според броя на седмиците в годината. Нима сме по-безчувствени от юдеите, които празнували всяка седмица спомена за спасяването им от египетско робство? Или робството на греха и смъртта, от което ни е избавил Той, е от по-малко значение от робството в Египет? Ни най-малко! Тези, които тръгнали от Египет, не могли да стигнат до обещаната почивка, поради тяхното неподчинение, а последователите на Иисус Навин получили временна почивка в Ханаан. Христос ни е дал небесна почивка, вечна, която ще получат всички, които не се разбунтуват; всички, които ще възкръснат под благодатта, а не под Закона, празнувайки излизането от „Египетското робство на греха“, така, както е било празнувано от светите апостоли и техните последователи и до днес. Неделята, денят на нашето избавление, в Свещеното Писа­ние се нарича още и „първият ден на седмицата“ (Мат. 28:1, Марк. 16:1, Лук. 24:1, Йоан. 20:1), още – третият ден (Мат. 16:21, 17:23, Марк. 8:31, 9:31, 10:34, Лук. 9:22, 24:7), „след осем дена“ (Йоан. 20:26), или „ден Божий“ (Откр. 1:10). Трите дни, за които говори Свещеното Писание, са дните, в които Спасителят е бил в гроба. Техният брой бил предобразен от трите дни, в които пророк Йона прекарал в утробата на кита (Иона 2:1, Мат. 12:40). Техният брой кореспондира например с броя на дните, за които Спасителят споменава, че може да издигне разрушен храм (Йоан. 2:19-22). И това, което казал по-рано на учениците Си – че ще възкръсне на третия ден от смъртта (Мат. 17:23, Марк. 9:31), Спасителят потвърдил чрез самото Си Възкресение (Марк.16:9, Мат. 28:1-10). В първия ден на седмицата в Емаус се извършила първата света Литургия след Възкресението Господне чрез „преломяването на хляба“ от Спасителя (вж. Лук. 24:30).

Вечерта на първия ден на седмицата (неделя) Спасителят се явил на учениците си, които били събрани на затворени врати от страх от юдеите, и им казал: „Мир вам“ (Йоан. 20: 19-24). После духнал над тях като им дал силата да „връзват и развързват“ човешките грехове. Отново в неделния ден, след осем дни, Спасителят се явил на учениците си и един от тях – Тома, уверил във Възкресението Си (Йоан. 20:26). И пак в неделния ден се явил в Галилея (Марк. 16:14). Светият Дух слязъл над апостолите в неделя (Деян. 2:1-2). Светите апостоли извършвали „преломяването на хляба“ в неделя, т.е. светата Литургия (Деян. 20:7-12). В неделен ден се събирала милостиня за светиите (1 Кор. 16:1-2), всъщност неделята, осветена чрез Възкресението Господне като ден за славене, става и празник на любовта чрез любовта към братята ни и помощта за тях. За неделния ден псалмопевецът казва: „Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117:24), а Откровението на свети евангелист Йоан също е в неделния ден (Откр. 1:10).

Преломяването на хляба било направено на Литургия в църква (1 Кор. 11:20-22), което означава, че апостолите не извършвали богослужението в събота, а в неделя. При установяването на светото Причастие Спасителят казал: „… това правете за Мой спомен…“ (Лук. 22:19, 1 Кор. 11:24, 26). Като става въпрос за възпоминание, което се извършвало от апостолите, се потвърждава още веднъж, че неделята, а не съботата, е денят за възпо­менаване на Бога.

Ето всъщност, заблудени човече, колко библейски основания има за почитането на неделята. Разберете, че в деня на Страшния съд Христов вие ще си дадете сметка и с големи и страшни наказания ще бъдете наказани, защото с вашите лъжи и хитрини искате да затъмните лъчите на това духовно слънце – неделята – деня, изпълнен със светлината на Христовото Възкресение.

* * *
Вярващият: Има ли и други древни свидетелства, че още от първите векове на християнството се е чествала неделята?

Свещеникът: Вярвам, че ти показах свидетелства от Свещеното Писание за почитането на неделята от страна на християните още от началото и също ти показах и поради каква причина се спазва неделният ден за почивка вместо съботата. Така че няма нужда да ти принасям и други доказателства. Но за да докажа добре тази истина за празнуването на неделята на мястото на съботата още от началото на християнството, слушай и помни: да знаеш, че покрай дългия списък на свидетелствата на Писанието, които чу за празнуването на неделята, има още много други ценни свидетелства от светите апостолски мъже, т.е. от учениците на светите апостоли, които били последователи и проповедници заедно с апостолите. Един от тях бил свети Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (107). Той казва в писмото си до християните от Магнезия, в гл. 9: „Следователно тези, които са живели според старите наредби (т.е. юдеите), са стигнали до новата надежда и не спазват съботата, а си нареждат живота според дните Господни“ [2]. Свети Юстин Философ и Мъченик (155) пише в средата на II век: „Неделята се събираме с всички на едно място, защото това е денят, в който Бог при сътворението на света е разделил светлината от тъмнината, и в който нашият Спасител Иисус Христос възкръснал от мъртвите…“ [3]. Сред свидетелствата намираме още и постановленията на светите апостоли (книга 2, гл. 59), в каноните [4], както и в множеството писания на светите отци и църковни писатели от II до IV век, като например Тертулиан, свети Ириней, свети Амвросий, све­ти Йоан Златоуст и т.н. Затова след признаването на християнството от император Константин Велики (313) неделята била призната и утвърдена от Империята (321) като ден за почивка дори и за нехристияните, и така и до днес за всички народи християнски като ден от седмицата за почивка [5].

 

Бележки

1. Вж. Рефлексии и коментари – седмият ден, свещ. И. Попеску-Мълъещ, Букурещ, 1912, 11.
2. Писанията на светите апостоли, рум. изд., прев. на рум. И. Михълческу, Г. Ницу и М. Пъслару, том. 1, 159.
3.Апология първа, гл. 67, рум. изд., 71.
4. Вж. канон 29 на Лаодикийския поместен събор от 364 г., а свети Никифор Изповедник в своите „Правила…“ казва, че в неделя християните не бива дори да пътуват, ако не е особено наложително.
5. Въведение в православната вяра, въпр. 287, 379-380.

 

Превод: Камелия Константинова

 

Книгата с отстъпка можете да откриете тук

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи