Бракът
Любовта между мъжа и жената е сред най-важните теми на библейското благовестие. Както казва Сам Бог в Книга Битие: Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът (Бит. 2:24). Важно е да се отбележи, че бракът е постановен от Господа в рая, а не е някакво следствие от грехопадението. Библията разказва за съпружески двойки с особена умножила потомството им Божия благословия: Авраам и Сара, Исаак и Ревека, Иаков и Рахил. За любовта на мъжа към жената пее и Песента на Песните на Соломон – книга, която въпреки всичките алегорично-мистични тълкувания на светите Отци не е изгубила буквалния си смисъл.
В брака става преобразяване на човека, преодоляване на самотата му и малоценността, разширяване, попълване и завършване на личността му. Отец Йоан Майендорф тъй определя същността на христианския брак: “Християнинът вече в този свят е призован да придобие опита на новия живот, да стане гражданин на Царството Божие; и това е възможно за него в брака. По този начин бракът престава да е само удовлетворяване на временните естествени потребности… Бракът е уникален съюз на две същества в любовта им, същества, които могат да надмогнат собствената си ограничена природа и да се съединят не само “един с друг”, но и с Христос”.
Друг бележит православен пастир, отец Александър Елчанинов говори за брака като за “посвещаване”, “мистерия”, в които става “пълна промяна у човека, разширяване на личността му, нови очи, ново усещане за живота, раждане за един нов свят”. Любовният съюз води до саморазкриване на личността на всекиго от двамата, ала и до поява на третия – плода им, детето, превръщащ двоицата по чудесен начин в троица. “В брака е възможно пълното познание на другия – чудото на усещането, виждането, вкусването на чуждото същество… Преди това човек се плъзга някак над живота, вижда го отстрани, а сега се потапя истински в него, влизайки в дълбочината му през другия. Тая наслада от истинското познание и истинския живот носи усещането за завършена пълнота и удовлетвореност, прави ни богати и мъдри. И тая пълнота се задълбочава още и с възникването – през нас, слятите и примирените – на третия, нашето дете.”
Ала придавайки тъй изключително високо значение на брака, Църквата гледа отрицателно на развода, втория и третия брак, ако те не са предизвикани от особени обстоятелства като нарушаване на съпружеската вярност. Това отношение се основава на думите на Самия Христос, Който не призна старозаветните закони, позволяващи развода (виж Матей 19:7-9, Марк 10:11-12, Лука 16:18) с едно само изключение – развод поради прелюбодейство (Матей 5:32). В този последен случай, а също и при смърт на единия от съпрузите и в други особени случаи Църквата благославя и втори, трети брак.
Раннохристиянската Църква не познаваше специален венчален обред: мъжът и жената идваха при епископа и той ги благославяше, след което те се причестяваха заедно на литургията. Особена връзка с тайнството евхаристия се проследява и в съвременното църковно последование (обред) на венчаването: то започва с литургичния възглас “Благословено Царство!” и включва много молитви от литургията, четене на Апостола и Евангелието, символична обща чаша, от която пият съпрузите.
Венчаването се предхожда от сгодяване, извършвано някога предварително, а сега най-често преди самото венчаване. При него младоженецът и невестата трябва да потвърдят доброволността на своя съюз и да си разменят венчалните пръстени.
Самото венчаване става в храма, по правило след литургията. Главите на младия мъж и жена се увенчават с царски венци (корони), символ за царуването им в този миг и за Царството Божие – та всяко семейство е една мъничка Църква. Ала венецът в църковната традиция е символ и за мъченичество, и това също е многозначително: бракът не е само радостта на първите сватбени месеци, но и съвместно понасяне на скърбите и страданията в този живот – онзи всекидневен кръст, чиято тежест ляга върху двамата. Във века, в който разпадането на семейството стана обичайно явление, в който след първите още трудности и изпитания съпрузите са готови да предадат един другиго и да скъсат своя съюз – в този век турянето на мъченически венци е напомняне, че бракът им само тогава ще е здрав, когато бъде основан не върху случайната и бързоизгаряща страст, а върху готовността живота си да дадат един за друг. И семейството става дом върху скала, не върху пясък само тогава, когато неговият крайъгълен камък е Сам Христос. За страданията и за кръста напомня също и тропарът “Святии мъченици”, който се пее по времето на трикратното обикаляне на младите около аналоя.
По време на венчаването се чете евангелският разказ за сватбата в Кана Галилейска. Той подчертава невидимото присъствие на Христос тук и Божията благословия за младоженците. Та нали в християнското семейство – както и на онази древна, станала някога сватба – “водата” на тежкото земно ежедневие трябва се превърне във “вино”, във вечен празник, вечно пиршество на любовта на двама души един към друг.
