Да се боиш
Неотдавна вечерях с колежка. Говорихме за какво ли не, а също и за семейния живот.
– Знаеш ли – каза ми тя – никога не съм се чувствала омъжена. Да именно ’’за мужем’’ (омъжена, буквално – стояща зад мъжа, закриляна от него, б.пр.)…
Нейният брак беше дванадесетгодишен, имаше две деца и съвместен бизнес с мъжа си. Случайно познавам и вече бившия и мъж. Влизайки в офиса, той се чувстваше свободен да попита за жена си по този начин: «Моята идиотка не се ли е мяркала днес?». В присъствието на външни хора се отнасяше към жена си така, че единственото желание на присъстващите бе да му «фраснат един по муцуната». Сега обича да разказва навред колко страда без семейството си и колко неправилно е постъпила жена му, разрушавайки чудесния им брак.
Друга моя позната изпадна в малко по-благоприятна ситуация: съпругът й, с когото живееше вече 15 години, си намери «приятелка» и изневеряваше без да се крие, а в къщи донасяше само прането (переше го жена му, «приятелката» бързо го бе поставила на място – тя е приятелка, а не прислужница). Моята позната го молеше поне да се крие от сина – тийнейджър, но призивите й останаха напразни. В края на краищата тя отиде при родителите си, превъзмогна болката, завърши второ висше образование и започна да гради кариера, прие свето кръщение. Истериите на «приятелката» омръзнаха на бившия и той сметна, че е дошло времето да се върне при жена си. А тя, видите ли, не можела да прости неговата неволна слабост, тръгна си, постъпи така некрасиво.
Често мъжете казват: «Всички булки са принцеси; защо след сватбата се превръщат в жаби?». Но и жените могат да възразят: «Всички младоженци са чудесни, а откъде се вземат съпрузи, които пият, бият, изневеряват?».
Можем да говорим безкрай за кризата в съвременното семейство; можем да каним колкото си искаме психолози, социолози и представители на всякакви хуманитарни професии, но никога няма да решим проблема. Докато общественото мнение за брака е, че запазването на семейството зависи само и единствено от жената, нещата ще си останат там, където са били. От жената зависи повече от половината, но само при едно условие – че тя действително е омъжена. «За мужем»!!! А не е самотна майка с деца – едно възрастно и няколко малки.
Лично аз трудно чета лъскавите женски списания, издавани с тонове – не само заради невисокото нравствено ниво и не само заради съдържанието, ориентирано към умствено недоразвитите. Моето недоумение е свързано преди всичко с натрапения образ, формиран от тези издания: жената трябва да е хитра и повратлива, защото мъжът по принцип е тъп, похотлив и освен от бира пред телевизора и секс, от нищо друго особено не се интересува. Бъди, приятелко, по-хитра, обуй дантелени бикини под пеньоара и годежният пръстен ти е в кърпа вързан!
Да са само списанията, с мед да ги намажеш. Телевизионно предаване със заглавие «Ще кажеш ли, че не е така?!» в национален ефир. Същността е следната: семейна двойка в криза, а водещите се стараят да намерят път за преодоляване на тази криза. Дори само това начало впечатлява, но продължението е още по-силно. Обикновено показват жена, все още млада, но занемарена, с измъчен поглед, изморена от работа, домакинство, без всякаква надежда за бъдеще. А съпругът се оплаква от екрана, че неговата Катя или Маша е напълняла след ражданията, станала е груба и настоява да й се помага в къщи и с децата, докато той след тежката работа в офиса си почива културно на дивана с биричка и си гледа сериал или мач. Съпругът, главата на семейството, без да се стеснява, споделя интимни подробности от живота на семейството си до и след раждането на децата си. Идва ти да закрещиш: «Ти бе, чичка, нормален ли си? Та това е твоята съпруга, майката на твоите деца, какво правиш и какво искаш?». Вместо това, водещите, разбиращо клатейки глава, водят съпругата на прическа, шопинг и прочие житейски радости (не би било лошо, ако водещите бяха изобразили съчувствие, но в лицевите им мускули е налят толкова много ботокс, че да изобразят каквото и да е на лицето си е просто невъзможно). И накрая връщат жената обновена на съпруга й; проблемът е решен…
Изобщо не съм против новата прическа и модното облекло. Аз също съм грешна, няма защо да крия. Но отлично знам, че само с прически подобни проблеми не се решават. На милионите съпруги пробутват това отровно бонбонче: да, прическата всичко ще оправи! Купи си ново еротично бельо – и със съпруга ще решите всички проблеми. И въобще не им идва на ум да попитат, тази жена действително ли има мъж, или той се води такъв само по документи?
Възразяват ми, че времето е такова – криза в семейството. О, "криза" – това е вълшебната думичка, с която свикнахме да обясняваме всичко: от мръсните обувки, до наглостта в трамвая. И съществува тази същата криза, на първо място в нашите глави, а след това във всичко останало.
Не мога да забравя сценка в метрото, която ме умили. Във вагона влезе баба с внук, около четиригодишен. Той помогна на баба си да седне с думите: «Аз ще постоя, нали съм мъж!». И си помислих, че това дете, като порасне, ще има щастлив брак и неговата жена ще се чувства омъжена; ще чувства, че действително е закриляна и обичана. Та нали всичко започва в семейството?
«И какво, по-добре патриархално семейтво? Домострой?» – задават ми ехиден въпрос.
Не, патриархалното семейство в в пълния му смисъл днес не може да съществува, както е невъзможно всички ние с вълшебно килимче да се окажем във времената на Иван Грозни; както е и невъзможно да се върнем във времената на първите християни. Но именно семейството като малка Църква трябва да подрежда приоритетите в съответствие със смисъла на християнския брак.
Митрополит Антоний Сурожски пише: «Мъжът е глава на семейството не защото е мъж, а защото е образът на Христос и жена му и децата му могат да видят в него този образ, тоест, образа на безгранична любов, любов предана, любов самоотвержена, любов, готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпита своето семейство. Всеки човек е длъжен да помни това. Прекалено лесно е мъжът да мисли, че само затова, че е мъж, има права над своята жена и деца. Това не е истина. Ако той не въплъщава образа на Христос в себе си, никой не му дължи нито уважение, нито страх, нито послушание». (Антоний, Сурожский митр. Трудове. Практика. – М., 2002).
Семейството е трудът на двама души. Както е невъзможно да се създаде семейство от един човек, така е невъзможно то да се съхрани само с желанието на единия съпруг. Руската пословица гласи: «Заради супата се женят, заради месото се омъжват». Главната мисъл е вярна, нищо, че звучи доста грубо и практично. В брака и двете страни имат права и задължения. Измъкни само една тухличка от градежа и семейството започва да се разрушава.
Случвало ми се е да чуя забавното твърдение, че в християнския брак жената е безправна и забравена. Това се споменава във връзка с текста от Евангелието «Жената да се бои от мъжа си». Най-глупавото нещо, което можем да направим е да измъкнем изречението от контекста. Любопитно, дали някой от цитиращите се е поинтересувал как изглежда целия текст? "Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – Църквата, понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си" (Еф. 5, 28-33).
Така е по-разбираемо, нали? Къде тук се говори за безправие? И даже думите «да се бои» не означават еднозначен страх. Страхът при тълкуването на Светото Писание има много по-широко тълкуване, отколкото в разбиранията на съвременния човек. В Псалтира пише: «Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно» (Пс., 110, 10). Тук страхът е чувство на благоговение пред величието на Твореца (впрочем, в оригиналния текст е точно «благоговение»: «Начало на мъдростта е благоговение пред Господа» е дословният превод от староеврейски.
При такова разбиране съпругата не се бои от своя съпруг, а благоговее пред него. И ако подобно нещо се въплъти в живота на семейната двойка, такова семейство ще стане неразрушимо. И никаква митична криза не може да го сломи. | www.taday.ru
Превод: Презвитера Жанета Дановска
Трогателно четиво:
„Я жива в этой могиле… В темноте камеры я черпаю силы и надежду на Бога“. Рождественское письмо из заключения экс-премьер-министра Украины Юлии Тимошенко
http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=88882
Много хубава статия! За младоженците е важно да мислят как ще живеят съвместно. Не да ги интересува как ще си делят къщата, имота, ако се развеждат, а да мислят един за друг и да съхраняват брака си.
Статията е меко казано тенденциозна! Според авторката, вината за епидемията от разпадащи се бракове е изцяло на похотливите, неверните, пиянстващите и безотговорните мъже! Толкова феминистична оценка за трагедията на днешните бракове не бях чел досега! Тенденциозно са разказани няколко случки за безотговорни мъже, върху което е построена тезата, че почти всички мъже, чиито семейства са се разпаднали днес, са безотговорни и виновни за разводите със съпругите си! Сигурен съм, че всеки може да се сети за множество случаи, когато вината за разпадането на даден брак е на жената, но това не означава, че жените по дефиниция са единствено виновни за разводите във всички случаи. Действителността показва, че за разпадането на браковете в около 70-80% вината е и на двамата съпрузи!
Комично е новата прическа и модното облекло да бъдат критерии за грешност или праведност.
„Прекалено лесно е мъжът да мисли, че само затова, че е мъж, има права над своята жена и деца. Това не е истина. Ако той не въплъщава образа на Христос в себе си, никой не му дължи нито уважение, нито страх, нито послушание“.
Горните 3 изречения на Антоний Сурожки са отвратително неверни, защото ако християнка като света Моника разсъждаваше по подобен начин, нямаше да търпи жесток съпруг като Патриций, а той определено не е бил образ на Христос, но обезоръжен от любовта на жена си в края на живота си става християнин! Както знаем любовта не дири своето, (срв.Кор.13: 5). Няма идеално семейство защото: „ВСИЧКИ съгрешиха и са лишени от славата Божия”(Рим. 3:23)!
Лъчо, може би трябва да прочетеш книгата за брака на Антоний Сурожки преди да говориш такива неща, защото нещата, които той пише са именно това, което е християнският брак. Мъжът заслужава уважението, любовта и благоговенето на съпругата си не защото той е един мъж, а защото той трябва да бъде образ на Христос. И още Антоний Сурожки пише, че когато този образ обаче е осквернен, когато той прилича на една съсипана от времето картина, ние трябва да виждаме в тази картина не разпадането й, а винаги нейната красота да търсим, която със сърцето се вижда. И света Моника именно с очите на християнската любов е виждала съпруга си като подобие на Бога, а не е виждала в него просто един мъж, пред който трябва да се подчинява само защото той е мъж.
Ние не знаем какво е виждала св. Моника в съпруга си. Възможно е да не е имала изход. Но да оставим св. Моника и да погледнем една обикновенна соц. жена, която по принуда е търпяла комплексираният си от липса на свобода и самоуважение мъж, който си е изкарвал злобата върху нея. Тя Христос ли е виждала в него, като е била така неграмотна духовно? Търпяла е от безизходица. Но до какво е довело това? Днес четох, че голям брой българки са се отдали на проституция. Това са дъщерите на ония жени без изход, които са наблюдавали безправието и унижението на майките си и са решили да се продадат скъпо и прескъпо, абсолютно недопускайки мисълта да имат майчината си участ. Затова са силиконите, ботокса и разкрасяващите процедури. Сурожки е прав с цитираното свое твърдение. Както е истина и това, че почти всички сме увредени и е трудно да има идеално семейство. Винаги има потърпевш. Най-лошо е, когато това са децата.
Безименен, книгата му съм я чел доста отдавна, но Антоний сурожки не ми е авторитет по ред причини и си противоречи, а освен това все си мисля, че свещеното писание стои над бръщолевенията му!
Там пише:
„Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, КАТО НА ГОСПОДА, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Но както църквата се покорява на Христа, така и ЖЕНИТЕ ДА СЕ ПОКОРЯВАТ НА МЪЖЕТЕ СИ ВЪВ ВСИЧКО“(Еф. 5:22-24)!!!
Разсъжденията на Сурожки са меко казано опасни най-малкото, че човек не е непогрешим в действията и преценките си. Сурожки се харесва от феминистките в църквата, защото гъделичка гордостта им, но това определено не е християнско и противоречи на Новия завет!
[quote name=“Лъчо“] „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, КАТО НА ГОСПОДА, защото мъжът е глава на жената, както и Христос… Но както църквата се покорява на Христа, така и ЖЕНИТЕ ДА СЕ ПОКОРЯВАТ НА МЪЖЕТЕ СИ ВЪВ ВСИЧКО“(Еф. 5:22-24)!!![/quote]Такива мъже, които държат като автомат в ръцете си подобни цитати – да не се надяват на жена! На проститутка – да. Да си я купят, да си я ползват със здраве. Но – дотам с жените. Като се научат да са МЪЖЕ като Христос, тогава жената ще им бъде силата, радостта, любовта и майката на децата им!
Така е определил Бог, а не жестокост и безчовечие.
Да е помощник на мъжът си, да му пази гърба, да не му дава да отстъпва назад, да знае, че тя винаги е до него и тази мисъл да му дава сили. Това е определил Бог, а не по-силния физически да бие нея, защото е слаб духом да се изправи срещу истинският враг и подтисник. А дали ще я бие физически или словесно – няма голяма разлика, както и в това дали ще я бие лично или ще насъсква други.
Вижте сега госпожо/другарко, най-напред се дръжте прилично! Мъжете, които цитират СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ и които са вярващи могат да се надяват на всичко според вярата си! Не е твоя работа, но съм женен и имам жена (не проститутка) от 5 години, родила ми е дете и с пръст не съм я докоснал, нито съм жесток и безчовечен! Просташкото държание и грубото отрицание на нехаресваните от Вас цитати на Свещеното Писание не е аргумент и начин да се общува в православен сайт!
Апостол Павел определено не учи на безчовечност и жестокост!
[quote name=“Лъчо“]Вижте сега госпожо/другарко, най-напред се дръжте прилично! Мъжете, които цитират СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ и които са вярващи…
Апостол Павел определено не учи на безчовечност и жестокост![/quote]
Не ми приличате на вярващ. Много агресия и ярост изригва от вас не само към мен, но и към митрополит Сурожки, след като наричате -„ОТВРАТИТЕЛНО НЕВЕРНИ“ християнските му и пълни с човещина и истинност думи за брака. Естествено е, че св.ап Павел не учи на безчовечност, но жестоки хора се крият зад думите му и оправдават незрелост, незнание , неумение и агресия си.
Много поздрави предайте на съпругата си от мен – тя несъмнено е светица като св. Моника!
И не се разярявайте чак така, защото вашето поведение е на ръба да стане по-просташко дори от моето, което е чисто и просто – искрено и отразява една печална действителност, която ми причинява много болка, но положението е именно такова. За съжаление.
По проблемите на еманципацията и мястото на жената в семейството, (а какво ли остава за мястото на жената в Църквата) – ще перефразирам Шмеман, че християнството може да отговори единствено със свидетелството в образа на св. Богородица.
И логично – щом за да се покорява на мъжа си, жената ще изисква от него да въплъщава образа на Христос, то е справедливо тогава, за да бъде обичана, жената да отговаря на изискването да въплъщава в себе си образа на св. Богородица.
Странно, че така се гневят много от днешните мъже, ако помислят, че някой оспорва позицията им на мъже (не говорим дали наистина е оспорвана). Но „човешкият гняв не върши Божията правда“ (Иак. 1:20).
Езичникът Патриций има поне някакво оправдание- той е бил езичник, преди да бъде победен от вярата и благочестието на св. Моника. Но защо тъй много мъже днес, бидейки християни, си позволяват да се държат като езичници, като поставят пред себе си като щит думите на апостола „Жената да се бои от мъжа си.“? И защо ги разбират така криво? Ако по име си християнин, а по държание – езичник, то тогава в крайна сметка какъв си? Наистина главата на семейството, мъжът трябва да дава пример за благочестив живот най- вече от всички, да понесе своите по- големи отговорности именно като глава.
Може би примерът на св. праведни Йоан Кронщатски ще принесе голяма полза на днешните православни мъже.
Защо авторката на статията описва в началото два случая, без да поясни дали те са православни семейства? Във втория дори жената приема Свето Кръщение след раздялата с мъжа си. Защо тогава авторката отнася това до православните семейства и до мъжете в тях? Ако ли пък говорим за православни семейства, то тогава ролята да се изказва е на свещеника, изповядващ съпрузите, не на нас! Тогава това, че главата на семейството се държи не добре може да е поради човешки страсти и немощи или поради неразбирането му на словата на Апостола- „Мъжът е глава на жената.“ Но тогава пак свещеник е този, който носи отговорността да поправи мъжа и да не го оставя да тегне над семейството си
Защо авторката смята, че от телевизора ще намери разрешение на проблемите в семейството? Та нали още светите отци, които са предсказали създаването на телевизията, не са я одобрявали. За повече информация, вижте книжката „Православния възглед за ползата и вредата от телевизията“ на о. Сергей.