Епископ Порфирий: Хората се женят късно, защото не са готови да уважават Божията заповед
Епископ Порфирий – професор по пастирска психология в Богословския факултет на Белградския университет, изложи днес (23 септември – б. ред.) пред многолюдна аудитория и в присъствието на Русенския митрополит Неофит в новата църква "Св. Василий Велики" в Русе мисли на тема: „Родители, деца и църква”. Докладът, станал повод за дискусия, даде началото на конференцията – православен диалог, на тема “Църквата, обществото, семейството“, която се проведе в Русе на 23 и 24 септември.
"Целта на брака е именно любовта. Едновременно това е и атмосферата, в която, ако Бог иска, да се роди едно ново същество, което трябва да стане едно с друго. Каква обаче е реалността днес. Не знам как е у вас тук, но при нас е така, а доколкото имам впечатления така е и по целия свят. Днес младежите и девойките твърде късно се решават да встъпят в брак. Навремето хората са влизали в брак, когато са били на 19 – 20 години. Днес хората много късно се женят, защото не са готови да уважават Божията заповед. Най-често жените днес се омъжват тогава, когато им е дошъл крайният момент… Например, когато момичетата усетят, че им отминава биологическият час и не могат да имат деца, те започват да гледат кой може да бъде техният мъж, за да имат деца.
Мъжете встъпват в брак в напреднала възраст, когато са изпробвали всички "благодатни неща" от този свят. И затова, защото не могат да живеят така в обществото – като стари. Мъжете и жените гледат при встъпването си в брак да имат някакъв капитал.
Тези няколко причини за встъпване в брачна общност, както и много други, са противоположни на това, което Бог поръчва и иска от нас. Целта на брака е любовта – двамата да станат едно. А дали ще има деца, това зависи от Божията благодат. Най-често днес, когато хората встъпят в брак в късна възраст, те нямат деца. И тъй като любовта не е била първостепенната причина, тогава те смятат, че бракът не е успял. Но и да има деца в брака, тогава цялото внимание на родителите поотделно се насочва към децата. И родителите се опитват да осигурят всичко, като единствено искат от детето да бъде добър ученик в училище. Що се отнася до останалите права и задължения в семейството – децата нямат такива. Майката трябва да направи всичко – да изчисти, да изпере и сготви. Така постепенно се развива човек, който е свикнал всички да му служат на него. И по-късно, когато той порасне и има деца, те се възпитават по същия начин и се променя божията воля…"