За разтрогването на християнския брак



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. Лъчо каза:

    Интересна статия, но……… Категорично не съм съгласен с някои твърдения.

    1. След като мъжът е отпуснал прелюбодейка длъжен ли е да остане сам? Естествено, че не, откъде Станкович си измисля този „закон”. Пастирът на Ерм ли му е най-големия критерий? Казано е, че ако се ожени за друга прелюбодейства, но при прелюбодеяние на тази, с която се е развел нещата са други (вж. Матей 19 глава). Вярно е, че 1 брак стои много по-високо от втория, но е вярно и, че никой насила не бива да се принуждава да живее сам, ако е вдовец или се е развел по църковни причини, а не поради „несходство на характерите” или „непоправимо разстройство на брака”, което съпрузите оформят пред съда като взаимно споразумение.

  2. Лъчо каза:

    2. ЦИТАТ: „А ако, след като я е отпуснал, се ожени за друга, тогава и сам прелюбодейства”. – Е, от къде на къде???? „Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. ПА, АКО СЕ И ОЖЕНИШ НЯМА ДА СЪГРЕШИШ” (1 Kor 7:25-28 ) – ясно и точно апостола казва без да конкретизира дали става въпрос за първи или пореден брак, че брака, не е грях!!! Автора внушава идеята, че едва ли не последващ брак не е брак, а прелюбодейство във всички случаи.

  3. Лъчо каза:

    3. Прошката за прелюбодейка е възможна веднъж и макар свети Козма етолийски да СЪВЕТВА, но Христова заповед за задължителна прошка при покаяние на жената дори първия път няма!!! Логично възниква въпросът защо Спасителят дава свободното право на мъжа да се разведе при прелюбодеяние на съпругата. Най-точно тълкува това място от Евангелие на Матей свети Григорий богослов: „Христос разрешава развода само с прелюбодейка, поради това, че ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА УВРЕЖДА РОДА”!!! Ето защо развода в случая се предпочита като по-малкото зло, защото при една бременност, дори самата тя може да не знае от кого е заченала. Тоест въпросът не стои толкова просто, както автора го представя и фундаменталното е дали потърпевшият съпруг ще успее и ще има ли сили да се довери. Освен това, ако у жената няма покаяние, той дори е длъжен да се разведе, защото: “Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив” (Прит. 18:23).

  4. Лъчо каза:

    4. Друго в статията, с което няма как да се съглася е, че ако изменилата жена се покае след време (примерно след години), съпругът няма право да се жени повторно за друга?!?! Представете си следния случай: развел се с прелюбодейка мъж след няколко години да речем, среща друга жена, която обиква и се сгодяват, приготвят сватба, тя му казва заветното „да“ и тогава…. се появява онази, с която се е развел и му иска прошка, предлага му да се съберат отново и т.н. И тук според автора излиза, че мъжът понеже се е покаяла бившата му жена, трябва да зареже годеницата си и и да остане сам или да приеме да живее с 1 си жена!!! Ами ако пък вече е женен повторно? Според Станкович??? Може би трябва да се разведе??? Сори, но в статията е пълно с недомислици!!! Пак ще цитирам апостола: „Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. ПА, АКО СЕ И ОЖЕНИШ НЯМА ДА СЪГРЕШИШ” (1 Koр. 7:25-28 ).
    Pазвелият се с прелюбодейка мъж, има пълното право да се ожени повторно!!!