Как да си намерим добра съпруга: съвети от свещеник
Как да открием своя партньор, с когото ще живеем щастливо цял живот? От какви критерии трябва да се ръководи бъдещият свещеник при избора на презвитера? Трябва ли да са православни и двете страни в брака? На тези въпроси, които си задават много православни младежи, отговаря протойерей Максим Козлов.
Съвет към бъдещите свещеници: не бързайте със сватбата!
Днес разводите не само в православните вярващи семейства, но и в семействата на свещеници са голям проблем. През 80-те години на миналия век хората постъпваха в духовните школи чак след казармата или завършването на висше образование. Мнозина идваха на 25, на 30 години, средният випускник беше много по-възрастен отколкото е днес, когато повечето семинаристи завършват семинарията на 22-23 години (в Русия момчетата постъпват в семинария след завършването на средно училище – бел. прев.). Няма какво да се лъжем – в този случай за духовна зрялост и способност за духовно ръководство, за мъдрост и жизнен опит едва ли може да се говори. Пък и за създаването на семейство тази възраст е по-скоро начална, отколкото крайна. И все пак випускникът на семинарията, който се готви да става свещеник, трябва да реши какво да прави. На някои началството дори казва: „Е, хайде, жени се вече или се замонашвай – Църквата пет години те е учила, а ти сега си правиш оглушки!“.
Но! Каквито и проблеми да се появяват, дори ако те е страх, че „владиката ще се разсърди“ – не бива да се жениш, за да угодиш на владиката. Та нали ще трябва да живееш цял живот не с владиката, а с жена си. Владиците идват и си отиват, а тази жена ще остане с теб завинаги! Тъй че по-добре е да проявиш твърдост на характера.
По отношение на любовта и брака семинаристът не се различава по нищо от обикновения младеж – той може да сгреши точно като него. А ако изхождаш от принципа „все едно с коя, главното е сватбата да е през септември“, то в тази лотария едва ли ще изтеглиш печеливш номер.
И двамата сме православни = семейно щастие?
А сега по въпроса за критериите. (Това вече важи не само за бъдещите свещеници). Дали това, че и двамата сте църковни хора, е гаранция, че ще бъдете щастливи? Не, разбира се! Някога в миналото всички са били православни, всички са ходели на църква; значи ли това, че е царяло безоблачно щастие, че всички бракове са били сполучливи, че хората са живеели безпроблемен семеен живот? Това, че другата страна е вярваща, че той/тя е църковен човек, изобщо не ти гарантира, че този човек е подходящ за теб. Не се ръководи само от това в своя избор!
Трябва просто да търсиш добър човек! Защото ако той/тя е добър човек, то този човек ще тръгне по пътя на вярата след вярващата си невеста/вярващия си годеник. Душата на добрия човек се отваря за Бога – е, може би невинаги незабавно. А, виж, ако той е вярващ, но лош, то това вече е много трудно да се поправи. За какво ти е вещица, която мърмори акатисти? Търсете добри хора!
Ориентирай се по майка ѝ
Има два стари, но много хубави съвета. Първият: когато си избираш годеница, погледни майка ѝ. И се запитай: „Искам ли да живея с тази жена след 25-30 години?“. Ако нейната майка предизвиква у теб симпатия, то това е силен (макар и не безусловен) довод в полза на твоя избор. Та нали по правило дъщерята заприличва на майка си. Не сега, когато е млада, привлекателна и твърде разположена към теб. Но след 25-30 години – задължително. Ако ти харесва майката, дръж се здраво за дъщерята!
Изобщо много добре е известно, че хората в своя живот обикновено повтарят (дори несъзнателно) модела на своите родители. Затова за теб е от ключово значение дали той/тя е от добро семейство, син/дъщеря на добри и почтени хора!
Тя и родителите ѝ
Вторият съвет е: виж много внимателно как твоята девойка се държи с родителите си: почтително, с уважение и любов – или небрежно и грубо? По същия начин тя ще се държи след известно време и с теб! И ако тя се държи с родителите си с любов, уважение, с умение да се сдържа, с почит, то тя със сигурност ще се държи така и със своя съпруг.
А, виж, ако скоро след запознанството ви тя започне да ти разправя колко лоши са родителите ѝ, как те не я разбират, ако я чуеш да говори по телефона: „Е, айде, мамо, стига толкова! Остави ме на мира! Имам важен разговор!“ ( – с теб!) – то бягай от нея като от чума. Защото ще мине известно време, и тя ще приключва по същия начин разговорите си с теб. Това е изключително сигурен критерий.
Правилото на едната година
Известно е „правилото на едната година“. Бракът е изключително сериозно нещо. Той може да ти даде крила, а може и да съсипе живота ти. Затова е много важно да опознаеш добре партньора си, преди да се ожениш за него. Никакви прибързани решения, основани на влюбеност и силни чувства! Тук трябва да бъде задействан и разумът. Двамата трябва да се срещате и да общувате поне (минимум!) една година, за да прецените взаимно дали ставате за брак.
Семейството не е само институция за деца
Още нещо. Много православни си мислят, че бракът е някакво задължение, което трябва да се изпълни, някакъв съюз за създаване и отглеждане на деца, една благочестива институция. Двама човека се женят и делят едно легло просто за да изпълнят своя дълг – а дали ще са щастливи при това или не, няма значение.
Това със сигурност не е вярно! Семейството е основано върху любовта, то е самото въплъщение на любовта. Бракът е съюз на мъж и жена по образа на Христос и Църквата, той е тайна на любовта и не трябва да се свежда само до благочестие и решаване на демографски проблеми. По милост Божия той е „тайна велика“, в която са скрити толкова много неща, че не бива да ги опростяваме и да ги свеждаме до някакви елементарности.
Твоята партньорка трябва да ти… харесва
И затова след тези високи думи ще ти кажа нещо съвсем просто – твоята партньорка трябва да ти харесва! Не като единомишленичка и православна жена, а просто като жена. Трябва да ти се иска да бъдеш с нея не само като с човек, с когото можете да почетете заедно акатисти. | taday.ru
Записа: Пелагея Тюренкова
Превод: Андрей Романов
