Мода ли е разводът?
Иска ми се да поговорим за любовта между мъжа и жената. За онази любов, която е била толкова силна, че ги е завела в залата за бракосъчетания и пред олтара (да узаконят отношенията си), и накрая… в съда (да узаконят нещастието, наречено развод).
През последната година в моя приятелски кръг се разпаднаха пет православни семейства. Не такива, които, запълвайки графата „вероизповедание“ пишат „православие“, а вярващи, въцърковени хора, венчани и кръстили децата си, регулярно изповядващи се и причастяващи се. Просто решиха, че е невъзможно да продължат заедно строителството на малката Църква, обявиха банкрут на предприятието и разгониха наемните работници без да им заплатят за труда.
Още по-неприятното е, че сред тях няма алкохолици, откровени женкари и леки жени. Обикновени сериозни хора с „мотиватори“, бавещи развода до последно. Единият е стар като света и се казва многодетност, а другият е съвсем нов – ипотечен кредит.
Именно затова сме длъжни да си представим до каква степен хората могат да се уморят един от друг, за да имат сили да задействат тази адска машина: съд, подялба на имуществото, издръжка на децата, известяване на общите приятели…
Безполезно е да разговаряш с развеждащи се. Те се опитват да те убедят, че се намират на следващия стадий на развитие, където за простосмъртните е забранено. Обсебени от бесове, те така красиво излагат тезите си, че дори не смея да ги цитирам по памет. Например, на логичния въпрос: „А децата?“ следва монолог: „За децата е по-добре да имат две къщи, отколкото да са свидетели на родителските караници“, достоен минимум за нобелова награда за литература (защото за откровени лъжи все още не номинират).
Питат детето: Колко ръчички имаш? – Две. – А защо две? – За да се държа с едната за мама, а с другата за тати.
Бившите съпрузи започват стремително да изглеждат по-добре, да се занимават с децата (обикновено бащата, който сега ги вижда само в почивните дни и започва да цени срещите си с тях) и да водят активен социален живот, пълен с приятно общуване и без излишно напрежение.
Нещастните деца (не ме убеждавайте, че им е по-добре без баща), ридаещите във възглавниците жени и търкалящите се по пода пияни мъже остават зад кадър. Натъпканите с болка актьори започват да играят ролите си още по-добре, а пишман зрители, уви, винаги се намират.
Потъпкани от тежкото битие и безпаричие (или обратно, от безделие и жизнени излишъци), приятели по нещастие, решили, че трябва да умееш да караш кола, да готвиш супа и да пишеш в лъскавите списания, а да живееш семеен живот може и както дойде, започват да мислят в неправилно направление. Започват да мислят за ампутация на пръста заради врасналия се нокът. Защото обществото крещи: „Да, отрязах си пръста, малко се поизмъчих, но сега съм добре – избавих се от причиняващия болка нокът и едновременно с това намалих размера обувки!“.
Да, зная. Разбирам, че колкото семейства – толкова и проблеми, че случаят на всеки е най-, най-особен и нетърпим, че „не трябва да се живее така“. Просто искам да кажа, че всичко това е лъжа. Принудителна, изстрадана, сто пъти оправдана и оплакана. Но от това не е станала истина.
Истината е една. Ако ти си се закачил за онова „нещо, което се нарича брак“, то тегли. Да, тежко е, да, не ме предупредиха (сигурна съм, че поне са се опитали!), да, животът е един, годините минават, само страдания, да, да, да! Списъкът ни е добре известен, той е общ и достатъчно банален. Нова любов? – моля ви се. Родилото се дете не се връща в майчината утроба.
Според мен, витаещото във въздуха почти одобрително отношение към решението на православните съпрузи да се разведат и забелязващата се мода на „знаещите цената си“ православни жени (щом престанеш да си ми удобен, ще си тръгна!), извинете за патоса, са най-глобалните проблеми на съвременността.
Днешното семейство е като сламената къщичка на едно от трите прасенца от известната приказка: жена, предпочитаща да се изпотява не над печката, а в спа центъра, и мъж, готов да даде колкото е нужно, за да поседи необезпокояван от никого на компютъра. Тогава идва и лесното решение на всички проблеми – събаряне на старата съборетина и строителство на луксозна вила с подземен паркинг и обслужващ персонал. Естествено, не се говори за това, че тази вила няма нито основи, нито гаранции, нито право на строеж. Нито има Божие благословение, защото каквото Бог е съединил, то човекът не може да разруши. И препратки към Евангелието няма. I www.taday.ru
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
