Дискусионен клуб „Къща за птици“ представя: Църква, политика, гражданска позиция
Църква, политика, гражданска позиция. По тази особено навременна тема експертни мнения, в духа на взаимно уважение и приемане на опонентните тези, изложиха участниците в поредната дискусия, организирана в дискусионен клуб „Къща за птици“.
Каква е православната рефлексия спрямо равновесието между Църквата и политиката, възможно ли е да има съгласие и съдействие между държавната и църковната власт, и как да бъдат дефинирани границите между автономността и взаимозависимостта.
Тези и други особено актуални въпроси обсъдиха о. Стефан Стефанов, о. Стоян Бербатов и доц. д-р Свилен Тутеков, под модераторството на Пламен Сивов.
Те изложиха своите аргументи относно мисията на Църквата и предизвикателствата при съприкосновението с политиката.
До каква степен Църквата може да участва в политическия живот и до каква степен духовниците могат да изразяват своите активни граждански позиции и политически пристрастия?
Според о. Стефан Стефанов, виждането, че Църквата няма място в политиката, което все по-усилено се налага, е възникнало през комунистическите години и сега продължава по инерция. По думите му, политиката е гражданска позиция, а тя е задължителна за всички в обществото ни:
„Дори да не се интересуваме от политиката, политиката се интересува от нас. Пасивното отношение не е християнско отношение“.
Като опасна практика обаче отец Стефан Стефанов вижда т.нар. патриотично богословие, при което често се правят опити да се обвърже православието с определени политически системи.
„Свещеникът не бива да бъде в крайностите на аморфността или острастяването“, смята о. Стефан, „а трябва да има човешки, нормален диалог. Свещеникът не бива да се превръща в политически агитатор, да не манипулира мнението на своите енориаши, основната опасност остава идеологизираното.“
Отец Стоян Бербатов представи кратък, но съдържателен преглед на парадигмата за взаимоотношения Църква – политика, като изтъкна, че според историческите данни не се предполага те да бъдат възприемани по различен начин, а напротив – общественият, политически и духовен живот са били в пълнота.
Все по-силно влияние отчита о. Бербатов на политическото богословие върху православните среди, та дори и навлиза в догматическото православие.
„Свещеникът трябва да обединява хората, затова политическите пристрастия не бива да бъдат идеологизирани до степен да противопоставят хората“, категоричен е отец Стоян Бербатов и споделя своя оптимизъм, че „трябва да се радваме, че все още живеем в политическа среда, която е благоприятно настроена към Църквата.“
Доц. д-р Свилен Тутеков акцентира върху понятието за политика и нейното осмисляне като опит да се преодолее смъртта и съзнанието, че това е невъзможно, както и стремежът обществото да функционира по нормален начин.
„В модерността политиката се осмисля като изкуство да се упражнява властта. Църквата по един много дълбинен начин променя човека, отколкото всеки един политически проект или партия може да осъществи. Църквата не отрича политическия и социален живот, но Църквата е нещо по-дълбоко, отваря друг хоризонт и работи на едно друго равнище“.
„Политическото богословие придобива много ярък идеологически привкус“, смята доц. Тутеков и е категоричен, че „православното богословие трябва да запази своя пророчески и свидетелски дух относно това кое е истинно и кое неистинно“.
Според него, алтернатива на политическото богословие е критиката на политиката и културата – да осмислим всичко през призмата на евангелските ценности, да разграничим ясно критериите, принципите и ценностите, да пазим евангелското послание, което въпреки всички трудности остава.
Пламен Сивов обобщи смислените доводи и единомислието на проведената дискусия:
„Свещеникът има специфично служение, което предполага по-голямо дистанциране и духовно отстояние от кипящата злоба на деня, от ужасяващите примери на противопоставяне.“
Можете да чуете всички съдържателни мнения и да се насладите на смисления и благоразумен диалог във видеото.
