Представяне на книгата „Иконата в съвременния свят“
Въпросът за иконата е въпрос за вярата на Църквата. Всички си мислим, че познаваме добре иконите, защото сме свикнали с тях, те са част от нашата културна история, част от нашата духовна традиция. Защо Църквата почита иконите, каква е вярата на Църквата за иконите? Какъв е смисълът на иконата, защо тя изобщо присъства в нашия молитвен и богослужебен живот?
Издателство „Омофор“ представя на своите читатели сборника „Иконата в съвременния свят“.
В него се съдържат представителни текстове, някои от които вече публикувани в други издания, посветени на различни аспекти от темата за църковното иконопочитание. Авторите са съвременни богослови и изследователи на изкуството от България, Гърция, Русия, Сърбия, Германия, Франция и Великобритания. Сред тях читателят ще открие имена като Леонид Успенски, Павел Евдокимов, дякон Андрей Кураев, Юлия Станкова, Карл Кристиан Фелми, св. Софроний Сахаров… Представени са различни въпроси относно църковната иконописна традиция: произхода и развитието на църковните изображения, богословското им осмисляне и споровете за иконите, художествените похвати в иконописта, символите и значенията в иконата, разяснения, свързани с понятието за каноничност на иконописните стилове и сюжети. Книгата търси отговор и на въпроса защо иконата заема толкова важно място в църковното съзнание на вярващия човек. Част от този въпрос е и темата за бъдещето на иконата, за богословските перспективи на авторските търсения в иконописта.
„Книгата следва една вече утвърдена традиция на издателството в публикуването на книги на тема „Богословие на иконата“. Вече добре познаваме книгата „Богословие на иконата“ на Леонид Успенски, „Изкуството на иконата. Богословие на красотата“ на отец Павел Евдокимов, „Основи на църковната живопис“ на Тодор Митрович, и множество други ценни издания, които се занимават с проблематиката на църковното изкуство. Темата за иконата е централна за Православието днес, тъй като православното църковно изкуство не е допълнение към Православието, а свещено и богослужебно изкуство. То е израз на правилната прослава на Господ в образи. Иконите са израз на Божието Откровение и са посредник към небесните си прототипи. Иконата разкрива нов порядък на битието – животът в Христос. Иконата, подобно на словото, става връзка с Небесната Църква, едно от средствата за познаване на Бога и един от пътищата за общение с него.“
гл. ас. д-р Татяна Иванова
„В тази книга читателят ще намери, представени по един поетичен начин, мисли и обосновки за това защо образът е онтологично важен и толкова необходим за човека. И защо той може да бъде богословие, също както и словото. А образът има предимството, че не е необходимо да се превежда, а достига директно до сърцето на всеки един човек. Днешното изкуство има нужда от иконописта. Но от живата, обновената иконопис, захранена с нови чувства и идеи. Съвременната иконопис трябва да бъде авангард, да стои начело на изобразителното изкуство, защото тя е единствената форма, в която има стремеж да се постигнат високите стандарти на учението на Иисус Христос. Толкова високи са тези стандарти, че ние още не сме ги достигнали, а точно сега, в такива особени и страшни донякъде времена, в които живеем, ние имаме нужда от този стремеж на духа нагоре, към обожението на човека. Това е задачата на иконописта днес и тази книга поставя тази задача.“
Юлия Станкова, художник и богослов
„Днес имаме образование, благодарение на интернет имаме достъп до знанието и опита на най-добрите съвременни художници-иконографи. Имаме достъп до фотографии, филми и видеоклипове с най-красивите икони и стенописи от миналото – нещо, което не е било възможно за нито един иконописец досега в историята на Църквата. Съвременният иконограф има много повече време и благоприятни условия да се развие и да учи, отколкото иконограф от миналото. Въпреки всичко това положението в съвременната иконография е печално. Защо е така? Наистина е трудно да се разбере. Може и да греша, но за мен е ясно – причината е глупостта на днешния човек, любовта към кича и липсата на усет за изкуството. Така че, ако след сто години хората дадат лоша оценка на нашето време, само ние ще сме виновни – няма кой друг да обвиним, освен нашата глупост. Затова трябва, с помощта на този сборник, да започнем работа по възвръщането на достойнството на истинското изкуство.“
Лазар Предраг Маркович, изкуствовед
„Осмислянето на иконата, през всички векове на нейното съществуване, е изконно богословска задача. Не че друг подход към нея не е възможен или наличен, но богословието коментира мотива. То обикновено отговаря на въпроса защо и оставя „под линия“ отговорите на въпроса как. Въпросът защо е сотириологичен и присъства като „основен тон“ на всеки богословски дебат или спор – от триадологичния, до христологичния. Дебатът в Църквата никога не е преставал и така ще бъде до свършека на този век.
Текстовете, включени в настоящия сборник, отговорят на въпроса за смисъла на иконата посредством интонацията, почерка и индивидуалния мотив на всеки от авторите. В тях се съдържа както „основният тон” на това, което сме възприели от дарованията на Светия Дух и предходните поколения, така и специфичният отговор на въпроси, които стоят пред всеки мислещ човек в Църквата и не само.
Ще ми се да вярвам, че всеки читател ще намери в тези текстове нещо, което да го провокира и обогати. Нашата църковна действителност, а в немалка степен и нашето съвременно църковно изкуство, могат само да спечелят от умението на богословите да четат изкуството, а на иконописците – да изписват богословието.“
доц. д-р Мариян Стоядинов
