Рождественско послание към българския народ на митрополит Аталлах Ханна
Негово високопреосвещенство Аталлах Ханна е митрополит на Севастия, говорител на Йерусалимската патриаршия. Текстът и видеоматериалът са любезно предоставени от Центъра за близкоизточни изследвания.
Бихме желали да отправим своите благопожелания и да честитим на всички, които празнуват Пресветлото Рождество Христово във всички краища на света. Ние, разбира се, отбелязваме празника във Витлеем – града на Рождеството. И като палестинци даваме израз на своята гордост и възторг от това, че нашето скъпо отечество пази в лоното си всички тези светини, тези свещени кътчета, които се свързват с люлката на Христос, с неговия живот и с онова, което той е дал на цялото човечество. Бих желал оттук, от Витлеем, от благословената земя на Палестина, да изпратя поздравление и благослов и да честитя празника на Негово светейшество Патриарх Максим, Патриарх на Българската православна църква, и на всички митрополити и свещенослужители, на вярващите православни християни в България, на целия български народ, като специално ще спомена политическото ръководство на българската държава, на което честитим празника и молим Бога да му даде сполука и успех в името на българската държава, на нейния напредък, и в името на приятелския българския народ.
Колкото до каузата на палестинския народ, нашата кауза, каузата на един народ онеправдан, угнетен и взет на прицел от 1948 г. до ден днешен, една след друга се редят бедите и катастрофите, причинявани на нашия народ от варварския израелски ционистки расизъм, от окупационните власти. Пред лицето на тази трагична реалност, в която живее Ерусалим и цялата палестинска земя в условията на блокада, гладна смърт, изтезания и убийства, ние отправяме горещия си зов към всеки разумен и вярващ човек на тоя свят. Ние потвърждаваме, че каузата на Палестина е преди всичко хуманна кауза. Всеки, който иска да бъде вярващ, всеки, който иска да бъде истински християнин, трябва да подкрепи онеправданите, трябва да застане на страната на измъчените и взетите на прицел навсякъде по света.
Ако сте чели Светото писание, сте забелязали, че Иисус Христос, докато е бил в Палестина, е бил приятел на бедните, ходел е постоянно при болните, при измъчените, при нуждаещите се, при онеправданите, при взетите на прицел, при хвърлените в затвора. Така и ние, ако искаме да приложим морала на Библията в живота си, трябва да вървим тъкмо по този път. Трябва да бъдем на страната на бежанците, трябва да бъдем на страната на подложените на блокада, на онеправданите, на измъчените навсякъде по света. Солидарността с палестинския народ е дълг на религията, дълг на морала, дълг на цивилизацията. Палестинският проблем не е само политически проблем. Да видим, че хиляди, дори стотици хиляди, милиони синове на нашия народ са лишени от правото да се завърнат в своята страна, и да се солидаризираме с тях – това е дълг на цивилизацията. Всеки човек, който вярва в хуманните и духовните ценности на този свят, трябва да застане на страната на палестинския народ – този измъчен, този угнетен народ. Ние, палестинците в Палестина – мюсюлмани и християни – векове наред сме живели живот, преизпълнен със солидарност, преизпълнен с братство и с национално единение.
Затова аз, православният митрополит, когато говоря за палестинския народ, не говоря само за християните. Макар че съм служител на църквата и на православните миряни, аз служа на целия палестински народ. Служа на християнина, служа на мюсюлманина, служа на всички синове на палестинския народ. И аз ви призовавам да изразите солидарността си с този единен и неделим народ – вярата не ни разделя едни от други. Нашата вяра ни сближава и обединява, кара ни да се почувстваме едно единно национално палестинско семейство. Окупацията и агресията не правят разлика между мюсюлманин и християнин. Нашите мъченици падаха, хората биваха избивани, домовете им биваха разрушавани, те бяха подлагани на нападения – окупацията не правеше разлика между едните и другите. Куршумите, снарядите, изтезанията не правеха разлика между едните и другите. Страданието е общо и затова ние ви призоваваме да поемете своята морална и гражданска отговорност и да проявите съчувствие към този народ.
Ние призоваваме Българската държава, нейното политическо ръководство, нейния Президент, Правителство и Народ, призоваваме Българската православна църква, призоваваме приятелския български народ да бъдете наша подкрепа и опора. Тъй много се нуждаем от вас! Тъй много се нуждаем от свободните хора от цял свят! Тъй много се нуждаем от хората, които вярват в ценностите на Библията, в ценностите на Христос, в ценностите на църквата. Нашата църква, нашата Библия, нашата религия ни учат да бъдем солидарни с онеправданите на тоя свят. А нашият палестински народ е народ онеправдан, той страда ежедневно, ежечасно от наложените му несгоди на блокадата, мъченията, окупацията, расизма. Ние искаме да дойде денят, когато ще бъде постигнат мир. Мир, който ще се гради върху справедливостта. Който иска да говори за мира, трябва да работи за справедливостта. Не може да има мир с окупацията, с расизма, с разделителните стени, с лишаването на палестинеца от правото да се завърне в страната си. Знаете ли, че милиони са синовете на палестинския народ, които могат да отидат където си поискат по света, само не в Палестина! Знаете ли, че има палестинци вътре в Палестина, които биват третирани като чужденци, като случайни пътници в собствената си страна, в собственото си отечество! Ние сме длъжни да издигнем високо глас, за да отхвърлим расизма, за да отхвърлим дискриминацията, за да отхвърлим всички актове, които унижават човека и неговото достойнство.
Поздравявам българския народ! Нашите отношения бяха исторически отношения и ще останат исторически отношения, братски отношения! Поздравявам ви, приятелски български народе! И дано, ако е рекъл Бог, настъпи, когато ще ни дойдете на гости в Палестина! В една независима Палестинска държава!
Честит празник!
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Уникална ситуация – рождественските послания на Вселенската патриаршия и това от Йерусалим стигнаха до българските интернет-потребители по-бързо от посланието на родната ни БПЦ… Все още чакаме да се появи текстът, прочетен на Рождество в нашите храмове в електронен вид…
Публикуването на този материал е грешка. С какво право един чужд владика-политикан отправя лични послания до българския народ, в които негласно призовава за тотално арабско (не палестинско) господство, т.е. за унищожението на Израел?
Все едно Дон Кихоте пък еврейте не мачкат на ред и не са терористи м, НАЙ-Големите са те!
Изераел е и от Косово по-измислена държава!
И аз смятам, че не бива да се смесват вяра и идеология, религия и политика. Още по-лошо е, когато се използва празник като Рождество Христово, за да се пропагандират определени политически възгледи.
Всички сме Божии чеда и всички сме еднакво скъпи за нашия Създател.
Интервю на бъдещия руски патриарх в Московската Духовна академия:
http://churchnews.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=67&Itemid=35
Думите на човека са могъщи и чисти. Той е искрен и това се вижда, а идеите му са дълбоки и твърде хармонични с христовото учение. Тоя човек е силен дух, мъдър царски дух и не е далече от него съвършенството.
Той не презира евреите, презира расизма и го заклеймява, той зове за помощ към подтиснатия и слабия, към роба, както и слушателите на Иисус са били роби на римляните. Както юдеите очаквали от Христос да бъде главнокомандващ и да освободи евреите. А всместо това Той се оказал,техния месия, освободител от страданието и злото, от смърт, дал учение за целия свят. Евреите не приели това и Го отхвърлили, а с това си навлекли разорение и разпиляване. Днес със сила се опитват да възраждат своя държава и пак нехаят за духовната свобода, за вечната свобода, а се стремят към власт земна и царство земно, временни и тленно… а не към Божествено, вечно и т.н. За това и им предстои още по-голямо разорение и голям крах, огромна, невиждана в историята на човечестото трагения и ужас върху цялата им държава. Понеже държавата им приича на вавилонската кула и според вечните писания на пророците им е ясно как ще свърши тяхната вавилонска кула, защото писанията на пророците им не са история, не са само и свещена история, а ако са те са свещена история, но не за бъдещето, а история на целия кръговрат на земния театър. Но всичко това няма значение.
Защото Иисус, пророците и мъдреците трябва да се приемат лично, не политически, всеки лично да следва думите им, за да придобие вечната свобода.
Виждайки ситуацията в палестина и това, че има хиляди озлобени хора, които се чувстват роби на окупация? Виждайки, че цял един мюсюлмански свят се чувства нападнат, атакуван? Виждайки тероризма? Виждайки, че има държава като Иран, в която управлява един режим с терористичен морал?
Които се опитват на държавно ниво да се сдобият с атомно оръжие… Според вас какво ще сторят, ако се сдобият с такова и обсега му на действие стига до еврейската територия?
Мотивирани ли са достатъчно да убият милиони, които смятат за тирани, които ги заробват и нападат? Ще разсъждават ли като отбраняващи се, ще оправдаят ли смъртта на милиони?
Мисля, че да. Мисля че е съвсем възможно скоро да станем свидетели на нови Хирошима и Нагазаки… Вие как мислите?
Когато някой свещенослужител подкрепи държавата Израел всички го смятат за нормално, а ако си позволи да защити палестинците, голяма част от които са наши братя по вяра веднага бива упрекван, че смесва религия и политика.
Браво на владиката!