Деца се раждат не от секс, а от любов
Източник: вестник Седем, бр. 4 (144), 2006 г.
Ако сведем нещата до липсата на средства, поради които не се раждат деца, ще се подхлъзнем по повърхността на проблема, тъй като реалността ще ни опровергае, т.е има народи и общности, където не съществува демографска криза.
Демографската криза е криза на семейството, криза на неговите ценности.
Това е пределно ясно за компетентните експерти в тази област. Днешният човек живее доста самотен и несигурен в собственото си семейство. Неговият дом не е вече неговата крепост. В конкубината* почти винаги един от двамата партньори преживява чувство на постоянна несигурност от постоянно отворената врата, макар и да няма смелостта да го признае. Затова въпросите на любовта, въздържанието, секса, абортите, неизбежните жертви в семейството стават все по-дискусионни на Запад. Десетилетия наред всякакви програми за “Семейно планиране” допълнително объркаха човека, свеждайки неговото съществуване до едно биологично и технологично ниво, но човекът започна да се задушава от собствения си индивидуализъм и егоизъм. И може би, поради тази причина на Запад сякаш има някакъв проблясък. Но този проблясък не е в посока на все по-хармоничен секс, както провинциално се опитват да ни внушат нашите сексолози. Изведнъж виждаме как световни звезди раждат по няколко деца; кърмят ги, забравили за силикона; осиновяват деца подобно на Анджелина Джоли и Брат Пит. По всичко личи, че това не е само поредния имидж. Но интересно защо, точно тези светски клюки сякаш не ни засягат?. Най-лекомислено махаме с ръка и си казваме:”Капризи на богатите!” Но какво правят богатите жени у нас – страхуват се да не развалят бюста си от кърмене, защото май техният брак се крепи само на това.
Решаването на проблема с демографската криза има своето начало в ранното сексуално възпитание на младите хора и това ще го признаят и потвърдят всички специалисти и експерти, които са се занимавали задълбочено и сериозно с демографския проблем.
Разрушителни са последиците от програмите по “Семейно планиране”, започнали своите дейности още в тоталитарното време, когато се опитваха буквално да натрапват на децата темата за секса, преди още децата да са разбрали какво е влюбване.Ужасното е, че този цинизъм и тази лъжа за човешкото щастие, което свеждаше щастието до успешен и безопасен секс, така брутално се натрапваше и продължава да се натрапва на младите хора, дори на децата.
Преди 4-5 години си спомням, че бях получила писмо от една майка, която искаше да чуе моето мнение за сексуалното възпитание на децата си.
Тя беше изненадана и объркана от реакцията на нейния 11-годишен син, който нарекъл учителката си “глупачка”, когато последната в час по сексуално възпитание ги запознавала с кондома. Той демонстративно напуснал часа и няколко дни отказвал да посещава училище. Учителката извикала майката, за да се оплаче от грубото и невъзпитано държане на нейния син.
Убедена съм, че по въпросите на секса трябва да се говори единствено в семейството и опитът го потвърди. По силата на един първичен инстинкт децата много често се срамуват да говорят и да слушат за тези неща. Нито един почтен психиатър или психолог не би казал, че този първичен детски срам е патология. Ако приемем противоположната теза ще излезе, че човечеството хилядолетия наред е живяло в тази патология, а едва от няколко десетилетия е започнало да се измъква от нея с помощта на съвременните сексолози. Все повече фройдистки ориентирани психолози и педагози отстъпват от своите убеждения, че чрез раннно сексуално обучение ще предпазим децата от бъдещи комплекси. /Но в крайна сметка кой ще плаща грешките на всевъзможните експериментаторски програми от типа на “Семейно планиране”?/
От друга страна, религиозни водачи призовават към крайно въздържание, което често води до един печален факт – младежите започват да живеят със сексуални фантазми и параноидности да виждат зад всяко нещо сексуален символ.
Това са двете крайности, в които нормалният човек едва ли може да оцелее.Големи проучвания в САЩ установиха, че след въвеждането на ранно сексуално обучение в училищата рязко се е повишил процентът на сексуалните насилия, абортите, сексуалните отклонения и болести, предавани по полов път.Нека да припомня, че на 9 май 2002 президентът Буш подкрепи програма на правителството, с която то предлага сексуалното въздържание на младите хора да се положи като норма и условие за по-добър живот. Министърът на здравеопазването на САЩ Томи Томпсън / вижте с какво се занимава един министър на здравеопазванито! / изложи новата стратегия в тази насока пред участниците в специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на децата. Преди него генералният секретар на ООН Кофи Анан се обърна към децата, участвуващи във форума със следните думи: ”Ние, възрастните не успяхме да защитим много от основните права на децата. Нека не оставим децата да плащат повече за нашите провали.”
И все пак, всеки ще се запита, защо големи държави, като САЩ, предприемат такава политика по отношение на сексуалното възпитание, а у нас е такава сексуална разюзданост и порнография отвсякъде? Защо все пак сексът се е превърнал в нещо толкова важно в нашия живот, повече от собствеността и парите, та дори и от футбола. За много хора ужасно скучна би изглеждала една телевизия, в която не присъствува тази тема. Един от отговорите е, че има хора, които са заинтересовани нашите сексуални инстинкти да бъдат постоянно възбудени, защото от това се печелят пари. Днес събуждането на сексуалния нагон е водещо начало в почти всяка реклама. Другият отговор е, че сексът се е превърнал в единственото възможното бягство от проблемите, където няма страх и безпокойство, макар и за миг. Празни, самотни, разочаровани бягаме в него, за да забравим колко животът ни е скучен, безсмислен, досаден.
Способни ли сме ние като родители да преподадем на своите деца нормата за въздържание, любов и секс. В главата ми нахлуват разказите на много момчета и момичета. Тези деца бяха попили много тъга и болка от собствените си семейства, и вече се бяха опитали да ги удавят в случайни сексуални връзки. 17- годишната С. П. ми казваше:”Не мога да понасям баща си. Мама почина, когато бях в пети клас. Не мога да понасям жените, с които той спи в съседната стая. Сегашната му любовница е на моите години.” Много колеги биха възкликнали: ”Едипов комплекс, като по учебник!” С.П. копнееше за чисти отношения и за някой, който много да я обича и тя да го обича. Едно друго момиче през сълзи ми разказваше за своето семейство, защото се бе нагърбило с нелеката задача да помогне на своите родители: ”Мразя майка си. Тя се е превърнала в безплатна проститутка на баща ми. Той си има любовница и майка ми знае за нея, но когато той се връща вечер, тя му слага вечерята, задължително и бирата. После той гледа телевизия, а понякога правят и секс. Дори сред животните има любовна игра. Майка ми казва, че тя живее с него, заради нас.”
Аз мисля, че в подобни семейства не се раждат деца, а и не се преподава модел на семейство, в което всеки един от членовете е защитен. Социологическите проучвания трудно могат да уловят тези вътрешни проблеми на семейството.
Все повече хора имат проблеми със секса, независимо че навсякъде има преизобилна информация на тази тема, дори вече ще имаме и български официален сайт.
Но всъщност, те имат проблем с любовта. За семействата, в които има обич, доверие и приятелство, сексът почти никога не е проблем.
Ще кажа нещо парадоксално – деца се раждат не от секс, а от любов. Затова и САЩ предложиха програма за сексуално въздържание на младите хора. Секс без любов е неморално поведение. Любовта е над секса, любовта е над времето. Както казва един философ, “обичам” няма минало време. Ако кажеш “обичах” – значи, че не си обичал.
Преди време един млад човек, уморен и разочарован от случайни сексуални връзки ми каза: ”Искам да обичам, искам да живея за едно момиче. Искам да обичам, както моя дядо обичаше баба, и след смъртта й, а тя беше десет години неподвижна на легло. Любовта е над секса. Когато има любов, той няма такова значение, каквото му придаваме днес. Две души, които се обичат, се раждат за вечността.”
Може би повечето хора ще си помислят, че това момче е изключение, но се ангажирам да твърдя, че неговите разсъждения са абсолютна вътрешна норма за много млади хора макар и да не смеят да си признаят, и да се ограждат постояннно със стени и маски, за да не бъдат увязвими и да не им се присмиват.
Срещу въздържанието, което самоцелно проповядват различни религии и секти, не без основание въстават днес много хора, които най-често са свидетели, че то е свързано с фалшивия религиозен морал на отделни общности или народи. Защото въздържанието е добродетел, когато е родено от любов и е лицемерие, когато е родено от гордост. Преди време в един съдебен процес, свързан със сектата на Муун, видях млади хора, премазани като личности… от въздържание защото бяха превърнали въздържанието в Бог.
Отговорността за демографската криза не може да бъде колективна, а нейното решаване императивно. Ние се нуждаем от добрия пример на онези семейства, в които раждането на деца е радост.
И все пак, кой може да научи нашите деца на въздържание и любов? Може би само ние, но след като се опитаме да разберем себе си. Аз ви предлагам да не губим много време и да започнем със следната притча.
Една жена отишла с малкия си син при един мъдрец и му казала:”Учителю, голямо зло сполетя сина ми. Той яде фурми от сутрин до вечер. Ако не му дам фурми, той така крещи, че се чува на седмото небе. Какво да правя, моля те, помогни ми!” Мъдрецът погледнал детето приятелски и казал:”Добра жено, вървете си в къщи и елате утре по същото време!” На следващия ден жената и детето отново застанали пред мъдреца. Учителят сложил детето на коленете си и му заговорил приятелски. Накрая взел фурмите от ръката му и казал: ”Синко, бъди умен. Има и други вкусни неща.” С тези думи той изпроводил майката и детето. Учудена, жената попитала: ”Защо трябваше днес отново да извървим дългия път до тук? Защо не му казахте това вчера?” “ Добра жено – отговорил учителят – вчера не можех да кажа убедително на сина ти това, което днес му казах, защото вчера самият аз се наслаждавах на сладостта на фурмите!”
Аз мисля, че с тази притча в ума бихме могли да започнем обучението на нашите деца по любов, въздържание и секс, като започнем от себе си, като потърсим любовта, която ще ни избави от себелюбието и егоизма, от което не се раждат деца.
*конкубинат, от лат.concubinatus – незаконно съжителство / бел. автора – подобен смисъл влагаме в това, което днес се нарича “отворен брак”/
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
