За възпитанието на децата

На нас ни е поверен важен залог – децата. Затова ще се грижим за тях и ще употребим всички усилия, за да не ни ги похити лукавият. Между впрочем, сега у нас всичко става наопаки. Полагаме всевъзможни грижи нивата ни да бъде хубава и да я поверим на благонадежден човек, а на това, което е най-скъпо за нас – да поверим децата си на човек, който ще ги опази в целомъдрие, не обръщаме внимание.

И не разбираме, че тази придобивка е по-ценна от всичко друго и заради нея идват и останалите блага. Грижим се да им осигурим имущество, а за самите тях – не. Виждаш ли какво безумие ни е овладяло! Първом обучи душата на детето си, а имане то после ще получи. Ако душата му не е добра, то не ще има ни най-малка полза от парите; и напротив, ако душата му е правилно обучена, то бедността никак не ще му навреди. Искаш ли да го оставиш богат? Научи го да бъде добър. Понеже за деца, които не са получили правилно възпитание, бедността е по-добра от богатството, защото дори и пряко волята им, тя ги удържа в пределите на добродетелта. Докато богатството, дори и да желаят добродетелта, не им позволява да водят целомъдрен живот, но увлича, събаря и въвежда в безброй много престъпления.

Вашите деца винаги ще бъдат достатъчно богати, ако получат от вас добро възпитание, което да оправи техните нрави и добре да устрои поведението им. И така, старайте се не за това, щото да ги направите богати, но за това, да ги направите благочестиви, владеещи своите страсти, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними нужди и благата на този свят да ценят толкова, колкото те струват. Внимателно наблюдавайте за техните постъпки, за техните съобщници, за техните връзки – и не очаквайте от Бога никаква милост, ако не изпълнявате този дълг.