За църковното възпитание на децата



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Калпазан Тодоров каза:

    Забелязал съм,че когато не ни симпатичен някой на външен вид,бързаме да открием недостатъците му и евентуално да му дадем урок.Макар и дребнаво,това не ли същата липса на свобода илюбов,която ни кара да се борим и подчиняваме всичко по различно от нас самите,дори и нашите деца.

  2. Радостина каза:

    Хубава и поучителна статия!

  3. tsvety каза:

    [quote name=“Калпазан Тодоров“]Забелязал съм,че когато не ни симпатичен някой на външен вид,бързаме да открием недостатъците му и евентуално да му дадем урок.[/quote]

    Нямаш си и на представа, колко си прав!

  4. Калпазан Тодоров каза:

    В един етап от живота си имах нужда от приятелска подкрепа,не я получих и след време при удобен за мен случай започнах да се представям за онеправдан с двойнствени думи в смисъл на полулъжата.Колко малка е крачката към подлостта,когато не искаме да се разкрие,че сме незряли и нещо сме объркали надценявайки себе си.Беше ме срам да призная,че съм постъпил като глупак и започнах да смазвам и да се подигравам наред.Забравих Бог и твърдях,че не съм подлецТипичен пример на сериозна глупост ако живеех с Бог щях да ценя живота си и другите.Имам ли истински душевен мир може би ще съм добър възпитател,не „превъзпитател“

  5. Пенка Латинова каза:

    Много е поучително , често сме свидетели на такива сцени при извършването на Божествената литургия.Аз също водя дете почти на 3 г. за свето причащение.Отначало не искаше не сме я насилвали просто се връщах и оставях за момент когато тя сама изяви желание.Слава на Бога и това се случи.След молитвата Отче наш влизаме в храма за подготовка и оставаме до края на службата,но тя е много кротка и послушна,дори на миряните от нашата енория им прави впечатление като ,че няма дете.

  6. Калпазан Тодоров каза:

    Имам точна представа колко съм прав.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Авторът на тази статия е блестящ психолог. Еднакво вредно е децата да се насилват да станат религиозни или да се оставят на улицата под предлог, че „Бог си има грижата за тях“. И в двата случая провалът е сигурен. Децата обичат да подражават и могат да се заразят да следват християнско ни поведение само ако то е искрено, умерено, с елемент на игра и веселба.

    Гръцките ръкописи в Принстън –
    http://archiman.livejournal.com/

  8. Калпазан Тодоров каза:

    Не съм психопат,мутант,културист,не съм старостилец,евангелист,използвач,интригант,човек съм.Греша и си търся оправдание,не се бия в гърдите и не обяснявам какво е любовта.Не изпитвам нужда да се боря със злото в другите.Може би притежевам качествата на деликатнен наивник,всеки може да заповяда да ме свали на земята,да се смее,подиграва,превъзпитава,използва.Не съм отмъстителен и не ме страх от истината.Не съм Не съм Не съм и не оставих малко място в себе си поне за Бог,не за друго

Споделете в социалните мрежи