Изповедта на децата



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Прихващане от дух и танцуване върху въглени = нестинарство. Сигурно е реликт от тракийска мистерия:

    http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2010/06/06/912236_nestinari_v_selo_bulgari/?ref=rss

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Обрекли поп Славчо на Бога от дете
    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-06&article=327494

  3. Характерното за БПЦ след погромите, които й нанесе комунизма е търсенето на лесния път в живота. Този лесен път се изразява в настояването на национални заслуги на Църквата, за да се прилепи към изключително мощния в емоционално и институционално отношение български „национализъм“ и така да получи дивиденти от страна на хората и Държавата. Неслучайно на всеки национален празник се изпращат духовници да вършат обреди.Другото е търсене на контингент от страна на неграмотните и ограничени хора, като с интелектуалците, особено атеистичните професори от България и чужбина Църквата не иска да влиза в диалог или в диспут, като ги обвинява в отстъпление и казва, че вярата не е образование и култура. Освен това като контингент се търсят децата с тяхната наивност, липса на опит и неспособност за познание. А всъщност не децата, на които им предстои житейски път и имат време в живота, а възрастните, които са най-ощетени да имат нужда от истините на вярата.Лесен път!
    http://geom-bg.com/?p=29679

  4. Напоследък зачестяват изявите на богослови и църковници, които заклеймяват българските народни обичаи и търсят езичество в тях. Това нещо е нечестно и неправилно по няколко причини. Първо БПЦ се издържа от народа за да бъда във връзка с Бога и да ни открива неговата промисъл и да ни казва каква ще бъде съдбата на БЪлгария и на отделния българин в частност. Второ, от БПЦ се заключава да пази националната идентичонст и общобългарска философска и историческа памет, която се заключава в развитието и защитата на православието, славянобългаризма и националната традиция. Значи българското богословие и църковна интелигенция, трябва да бъдат на ниво за диспут и прения с неправославието, антиславянството и антибългаризма, като последния се изразява в преминаване в лоното на гръкоримската университетска интерпретативна културна верига, наречена във Възраждането елинизъм и латинство. Наместо да се занимава с нестинарите, БПЦ, която ако не може сама то може да плаща, да спори с тези явления.