Пост в очакване на чудо
“…Докато детето се намира в майчината утроба, любящите и далновидни родители се стремят да положат здрава основа за неговото бъдещо благополучие на тази земя. А вярващите родители се стараят да измолят за своето чедо и Божията благодат”.
Когато разбрах, че със съпруга ми очакваме дете, започна да ме вълнува въпросът за поста по време на бременността. Прерових планина от книги в търсене на препоръки за това, какво мога да ям и какво не, и се натъкнах на маса противоречия в информацията: някъде препоръчваха да се пости строго без смекчаване, а другаде – тъкмо обратното – да се яде абсолютно всичко. Реших да се възползвам от една проста препоръка – да се храня разумно, според вътрешното си усещане и необходимост. Това правех през цялата бременност, след това и по време на кърменето. Много ми допаднаха думите на един свещеник: Господ Сам, от Своите тухлички може да Ви създаде дете.
Постът е време за пречистване на душата и духовно усъвършенстване, а това е безусловно необходимо за жената, носеща в себе си кристално чистата душа на мъничкото човече. Колко е важно през този период да поработиш върху себе си заради своето безценно съкровище, лежащо под майчиното ти сърце! И в този период ние трябва да принесем пред Бога нужната жертва според силите си. Свещеникът Сергий Николаев сравнява бременността и радостта от раждането на младенеца с Великия пост и последвалото го Пасхално Възкресение на Христос.
Когато започна Великия пост, постих строго през първата седмица, като си позволявах само олио, зеленчуци и плодове. Исках да отдам на Бога всичко, което мога, за да се роди синът ми здрав. След две наложителни упойки и терапия с антибиотици в началото на бременността, когато още не знаехме, че очакваме дете, след положителен анализ на кръвта за аномалии при троен тест, ние твърде много се страхувахме, за да си позволим смекчаване на поста. Така открих, че да постиш, докато си бременна – това не е толкова сложно и страшно, колкото изглежда на пръв поглед!
Ако отворим сравнителната таблица за източниците на белтъчини, ще видим, че соята, фасулът, грахът чудесно заместват месото, рибата и яйцата. Но ако се боите, че витамините и калцият не могат да бъдат компенсирани (особено във втората половина на бременността, когато е интензивният растеж на костната тъкан), не е задължително да пиете мляко и да ядете извара. Достатъчно е да хапнете парче сирене, в което калцият е няколко пъти повече и да пийнете чай с лимон за по-добра усвояемост. Понижаването на хемоглобина не е възможно да се компенсира просто с яденето на месо или дробчета. Но ето, ако пиете свеж сок от моркови по равни части със сок от цвекло, ако ядете гречка (елда), и поемате допълнително безвредна фолиева киселина, която е голям помощник на организма за образуването на хемоглобин, то и без инжекции желязо може леко и бързо да върнете хемоглобина в нормата. И непрестанно се молете, искайте! И нека Господ заради вашите посилни трудове по великата Си милост да ви дари чудесно и здраво момченце!
Ако се страхувате за детето, ако ви е лошо и ви се вие свят (това може де бъде и вследствие на самовнушение) – смекчете поста, яжте месо, извара, риба. Но това не значи непременно да печете шишчета, да купувате вкусни питки с извара, да си приготвяте сандвичи със сьомга. Нека това бъде лекарство, а не удоволствие! Например, изберете си нещо, което не ви е толкова приятно като неподправена извара, варена риба. Ако ви е необходимо месо, сварете нетлъсто говеждо без сол. Това е полезно за бременната жена: хранителните вещества ще се усвоят, а ще си спестите вредната, предизвикваща отичане, сол. Ако моите думи ви възмутят, значи проявявате интерес към чревоугодието, а не към пълноценното хранене в полза на нероденото дете по време на поста.
“Храни се за двама” – често съветват бъдещата майка. Прощавайте, но защо? Детенцето тежи всичко на всичко няколкостотин грама, а длъжно ли е да яде колкото петдесеткилограмова жена? И ето – започва усилено отхранване на бременната от нейната майка и бабите. И какъв е резултатът – драстично повишаване на наднорменото тегло, предизвикано претоварване с тежка храна и като следствие – отичане. Като прибавка, очакващият детето организъм е склонен с катастрофална бързина да натрупва излишната храна под формата на тлъстини. И ето че лекарите в женската консултация се хващат за главата, назначават разтоварващи “гладни” дни, изписват капки за премахване на отоците. А всичко това може лесно да се избегне и най-доброто лекарство е разумният пост.
Когато започнах да спазвам Великия пост, до раждането оставаха няколко месеца. След края на първата седмица забелязах, че изведнъж в положителна насока се промени самочувствието ми. Проблемите, които възникват по време на бременността и които преследват на практика всяка жена, изчезнаха безвъзвратно. Почувствах прилив на сили, лекота, добро настроение, но това съвсем не е всичко. Нощем имах здрав сън, правилно увеличавах теглото си. От втората седмица започнах, заради своята слабост и маловерие, от време на време да включвам в порциона извара и риба, но не го ядах като лакомство, а като необходимост. Последната – Страстната седмица – си наложих строг пост. След Пасха отидохме на ултразвуково изследване (УЗИ), за да видим как се развива нашето момченце и да проверим кръвообращението с т. нар. Доплер. Много майки знаят, че нерядко този анализ показва отклонения и в болшинството от случаите лекарите изписват различни лекарства за подобряване кръвоснабдяването на плацентата. В нашия случай всичко беше идеално.
И не е необходимо да ходим за благословение при отеца с думите: “Аз съм в положение, може ли да не постя?” или “Ние очакваме детенце, но благословете да съблюдавам поста!” Не поставяйте в неудобно положение свещеника, който не може да прецени вашите вътрешни усещания и духовните ви сили. Най-добре е да му кажем: “Благословете да постя според силите си” – така ще бъде по-разумно от Ваша страна.
По-важно от въпроса за храненето стои въпросът да се обърнем към своя вътрешен духовен мир. Психолозите казват – разговаряйте с бебето, четете му приказки, пейте му песни, пускайте му класическа музика. А аз бих ви посъветвала – пейте му молитви, четете му Библията, посещавайте храма – нека младенецът още в утробата се докосне до святото. Диригентът Борис Брот се удивявал от факта, че знае много цигулкови партии наизуст, без да ги е слушал нито един път. Това продължило до момента, в който майка му, преглеждайки своите стари репертоари, не открила, че именно тези произведения е разучавала по време на своята бременност. И така, нека детето се роди със знанието за основните молитви, а в младенчеството си да познава вече църковния хор – та това е толкова прекрасно!
Необходимо е по време на бременността да се преосмисли силата на светото Причастие – благодатта, която ще се спусне върху младенеца е безценна. Аз се постарах да се причестявам всяка седмица, а на моята бременна приятелка отецът даваше при причестяването цели две частички, за нея и за нейното мъничко синче. Ако почувствате умора в храма, може да поседнете, никой няма да ви осъди, макар че през цялата си бременност съм присядала само няколко пъти и то за по две минутки; често стоях, без да усещам тежестта на коремчето. Господ помага на бъдещите майки. От наблюденията си върху други бременни жени забелязах, че и те рядко сядат по време на службите.
Ако храмът е отдалечен и няма възможност да го посещавате често, то духовният пост е възможно да се усили и в къщи – да изключим празните телевизионни предавания и филми, вместо булевардни списания да четем духовни книги (например, за възпитанието на младенците във вярата), в утренното и вечерното правило можем да прибавим нови молитви (това могат да бъдат молитви пред Теодоровската икона, помощница на родилките, Млекопитателница, Воспитание). Никой по-добре от Богородица не познава теготите и немощите на майката. За дар на здрав младенец се молят и свети Стилиян, св. Александър Сверски, старицата Матрона. Постарайте се да запазите душата си чиста, старайте се да прощавате, да не се обиждате, да сдържате гнева и раздразнението си – все състояния, които често спохождат бременните заради хормоналните атаки и умората.
И още веднъж ще повторя: постете разумно и според силите, слушайте сърцето си, помнете: и да понесете целия пост, и да не го понесете, Господ ви вижда като на длан и знае дали сте направили необходимо облекчение на поста, или е било блажене заради малодушие! Пожелавам на очакващите благополучно освобождаване от бременността и силни, здрави, угодни на Бога дечица! | www.pravmir.ru
Бележка на преводача: В навечерието на Богородичния пост реших да предложа на читателите на “Православие.БГ” един превод, който разглежда една малко по-деликатна страна на поста, а именно поста по време на бременността.
Авторката Марина Ярославцева е родена през 1976 година. Тя е многодетна майка и живее във Воронеж. Израснала в семейство на атеисти, Марина на младини открива Православието и то се превръща в смисъл на живота й. Това е една от нейните статии, в които тя споделя своя духовен и житейски опит на страниците на руското електронно издание “Православие и мир”.
Допадна ми практиката християните да споделят по този начин. Смятам, че това не е форма на самоизтъкване, а начин да се помогне на другите. Познанството ми с госпожа Ярославцева е едно от многобройните в интернет, базирани на православната вяра. Самата тя се съгласи, разговаряйки с мен по ICQ, че при всички случаи, не трябва да се пренебрегват съветите на духовните наставници. Авторката на статията сподели, че след публикуването си, материалът е станал повод за различни противоречия и дебати, каквито вероятно могат да възникнат и тук. Аз намирам, че статията е написана с много любов и чувство за отговорност и от нея може да се извлече голяма полза.
Здравейте, напълно съм съгласна с авторката, както и с преводача. Аз имам 3 деца. По време на бременност и кърмене съм постила според силите си. Искам да споделя, че когато съм постила, съм се чувствала много по-добре, отколкото през останалото време. Притесняваше ме, обаче фактът, че свещеникът ми казваше, че не трябва да постя, за да не навредя на детето. Аз, обаче не се подчиних безусловно на свещеника, а на своя глава постих. Не знам дали това не е грешка. От една страна трябва да изпълня заръките на изповедника си, а от друга – вътрешно усещах, че имам нужда от пост. Като прочетох статията, почувствах облекчение и не се чувствам толкова виновна за неподчинението си. Може би трябваше да обясня по-добре на свещеника как се чувствам. Имах и моменти, когато прекъсвах поста като си мислех, че имах нужда, но после се оказа, че изобщо не се почувствах по-добре. Напротив, вътрешно усещах някаква тежест.
Статията е написана чудесно. Мисля, че само Бог може да даде на детето това, от което има нужда.
Извинявам се, ако мислите ми са объркани. Дооста съм изморена, но исках да подкрепя авторката.
Безумие на необогомили, били постели, като не приемали храна. Абе другарки, това не е пост. Идете и се научете, каво е пост, па после пишете. Авторката даже дава списък на храните, дето била вкусвала, а другата не слушала, какво и казвал изповедника( имам предвид коментара на a_di). Ами точно това е поста и поведението, за което НЕ би трябвало да пристъпвате към Св.Тайни, а не да си мислите, че причастието е награда за гордоста ви и неразумието, дето наричате пост. Вашите диети може да са били полезни за телата ви и плода, който сте носили, но със сигурност не са били полезни за душите ви, ама нали сте такива умни, та даже чувствувате по-добре от изповедниците си, то спасявайте се, както си знаете.
И имайте предвид, че не вашите неблагоразумни подвизи са станали причина за здравето на плода, който сте носили, а Божията любов, която е действала въпреки вашия „пост“.
На мен също много ми хареса статията. Мисля, че трябва да се говори с изповедниците как се чувства бъдещата майка относто силите й да пости, защото те все пак са мъже и нямат представа какво е. Ето, че постът според силите наистина се оказва душеполезен, в случая дори за 2 души. Коментарът на йеромонах Йоан е доста пресилен и осъждащ… но винаги е било така, че точно тея хора разбират най-много от въпроси, с които никога не са имали честта да се занимават…
Кое е пресиленото и осъждащото Наде, че тези жени имат езическо отношение към поста или че не се вслушват в препоръките на своите изповедници, защото знаят повече? Поста да не е диета, че бременни жени ще се въздържат от храна? Малък ли е кръстта, който Бог им е отредил, да носят човек в утробата си? А те по своята гордост се правят на подвижници и седнали да се ограничават от храна. Няма да се учудя, ако и Вие не ми кажете, че поста е неядене на мазно. Бременността е постта на жената и той и е назначен от Бога за да спаси душата си така и който се прави на герой от себе си страда.
Не може да говорите за тях, че били езичници, ами от това което прочетох в статията няма нищо езичническо. А и забележете, те са постили само през постите, а не целите 9 месеца на бременността. Най-дългият пост е 48 дена, а те са го постили дори облекчено. Постът не е диета, така е, но в случая те са постили с въздържание от блажна храна по седмица. Това не е много, а както чувате бебетата са се чувствали добре, слава на Бога! Но да не коментираме повече тази тема. Мисля, че прекалихте в първия си коментар за тея жени и исках да ги защитя… всеки си има мнението, но Бог ще съди един ден, нали? 😉
От това, което съм чувал, че и чел дори, има определени изисквания за пост на деца, болни и бременни. Постът, също доколкото знам, не е неядене на определена храна и ядене на определена(с някакви съставки, вещества и микроминерали), не е намиране на заместител на една храна, а въздържание, което помага и укрепва душата. За чревоугодник, който изяжда половин прасе, пост може да бъде и една мръвка на ден. Но аз не смятам, че ги разбирам тези работи особено. Чудно ми е какво означава „да се обърнем към своя вътрешен духовен мир“, това от време на време ли става, или постоянно трябва натам на гледаме. Тези, които не могат да бъдат бременни, явно нямат възможност да преосмислят силата на св. Причастие, пак според авторът. Основното, което се питам една такава статия, с идеите, които внушава, не може ли да е опасна както за тялото – животът на бременна и плодът, така и за душата – с изтъкването на частни практики като много богоугодни.
една грешка, да се чете: „отвреме-навреме“ 🙂
добрите правила на официалната медицинска наука! Всякакви по-съществени импровизации са рисковани и опасни!…Чувствала се „по-добре“ и не знам какво си!….Аман от полупсихотични (псевдо)религиозни неразумни и примитивни хора, готови да се подведат по измамни хипоеуфорични (или направо -еуфорични!) усещания, резултат на „християнство“ в стил модно женско списание и криворазбрана „каноничност“(!?)…Аман от …….. (изтрито поради автоцензура)! 🙁
Ne sam saglasna kategorichno sas sadarjanieto na statiata – tia protevorechi na pravoslavnoto razbirane za post i na negovata ritualnost! Vseki pat predi izpoved za priemane na sveto prichastie sveshtennitsite sa me pitali dali sam bremenna zashtoto E ZABRANENO DA SE PRIEMA PRICHASTIE PO VREME NA POST. Az kato maika sam kategorichno protiv podobni eksperimenti – majkite da eksperimentirat sas sebe si bez da vavlichat nevinnite si detsa.
Vsichki zalitania ot normite na pravoslavieto kloniat kam eretizam a v sluchia tova bi imalo i moralni izmerenia. Mislia che e dobro reshenieto na avtora da ni predlogi podobna statia za da se rodi edna naistina polezna diskusia. V koiato az zashtitavam pozitsiata kato maika na prekrasno dete che CHE E MNOGO OPASNO DA SE POSTI PO VREME NA POST -predtavete si che imate anemia za koiato ne znaete – az sam imala podobna poveche ot godina bez da razbera. Da ne govorim za po seriozni zaboliavania pri koito edno gladuvane ima seriozni izmerenia. Mislia che bog chuvstva i znae za lubovta na tezi koito go pochitat i ne e nujno da zalitame v krainosti i oshte po strashnoto – da prekrachvame kanona za da dokajem vernostta si.
Към Роси Колева- не разбрах изречението „Забранено е причастие по време на пост“ Също и „Опасно е да се пости по време на пост“???
Може би авторката е имала предвид по време на бременността?
И мнението ми за статията,постене по време на бременност- и на мен ми звучи някак горделиво,особено абзаца“…ние твърде много се страхувахме, за да си позволим смекчаване на поста.“ Струва ми се,че постът е бил нещо като очистително,за да не стане нещо с детето, а не душеспасително средство…Може и да не съм права, ако да- обяснете ми,приемам всякакви мнения.