Въведение на Пресвета Богородица в храма; ден на християнското семейство
Празникът Въведение Богородично е предобраз на Божието благоволение към човешкия род, проповед на спасението, обещание за Христовото пришествие. Велик и знаменателен е този ден в живота на Богородица, предзнаменование на това, че Пресветата дева ще бъде поставена по-високо не само от светиите, но и от Ангелите, Херувимите и Серафимите. Божественият промисъл остава непостижим дори за Началствата и Властите на Небесата, само чрез Църквата те познават в какво се състои тайната на домостроителството, която отвека е скрита в Бога.
Според Църковното предание, въвеждането на Пресвета Богородица в храма се е извършило по следния начин: Нейните родители – светите праведни Йоаким и Анна, в молитвите си за освобождаване от безплодие дали обещание, че ако им се роди дете, ще го посветят на служение на Бога. Когато пресвета Богородица навършила три годинки, светите й родители решили да изпълнят своето обещание. Като събрали роднини и познати и облекли Мария в най-хубавите й дрехи, те с пеене на свещени песни и запалени свещи в ръце я завели в Йерусалимския храм. Там тя била посрещната от първосвещеника, заедно с много друг свещеници. Към храма водела стълба с петнадесет високи стъпала. Едва що поставена на първото стъпало, малката Мария, укрепена от Божията сила, бързо преодоляла останалите стъпала и се качила на върха. След това Първосвещеникът Захария, по внушение свише, въвел Пресветата Дева в святая светих, където единствено първосвещеникът имал право да влиза веднъж годишно с очистителна жертвена кръв. Всички присъстващи в храма се удивили на необикновеното събитие.
Като връчили детето на волята на Небесния Отец, праведните Йоаким и Анна се върнали вкъщи.
Земният живот на Богородица е покрит с дълбока тайна. – от детството й до възнесението й на Небето. Скрит е и животът й в Йерусалимския храм.
„Ако някой ме попита – казва блаженият Йероним – как е прекарала времето на младостта си Пресветата Дева, аз бих отговорил – това е известно единствено на Самия Бог и на Архангел Гавриил, нейния неотстъпен пазител.”
Но в църковното Предание са се запазили сведения, че по време на пребиваването си в храма, тя се е възпитавала в общество на благочестиви девици, прилежно е четяла Свещеното писание, занимавала се е с ръкоделие, постоянно се е молела и е възраствала в любовта към Бога.
Всяка християнска душа може да намери в храма това блаженство, което е намирала в него Пресветата Дева, въведена там от детските си години.
Грехът ни отделя от Бога и ни лишава от Неговото благоволение. Но чрез посещението си в храма ние отново се приближаваме до Бога и привличаме към себе си Неговата небесна милост. В светите храмове обитава сам Бог, а заедно с Него – и Ангелите и светиите. Небожителите са наши защитници и покровители. С молитвите си те ни помагат и изпросват всичко, което е необходимо за живота и благочестието ни. Чрез молитви, четене или слушане на Божието Слово влизаме в общение с Бога и беседваме с Него. В особено тайнствено общение с Иисус Христос – нашият Изкупител, ние встъпваме чрез извършваното в храма тайнство Причастие. В храмовете, особено по време на богослужението, се принасят молитви за прощаване на греховете ни. В храмовете се примиряваме с Бога, принасяме покаяние за греховете си и получаваме прошка. Колкото и тежки да са греховете ни – Божията благодат лекува всяка немощ. Никой не си тръгва без изцеление от църковната лечебница, ако го е поискал и покаянието му е било искрено. С прошката на греховете естествено се връща и душевния мир. Тук само една спасителна дума и сърдечно съкрушение за греховете може да предизвика удивителна промяна в човека и да го направи от грешник – праведен.
Тук, пред Престола на Всевишния, нашите молитви се съединяват с молитвите на светиите. Особена Ходатайница и Молитвеница за нас е Пресвета Богородица. От тригодишна тя е живяла в Божия храм до времето, когато е приела да стане избрано оръдие за спасението на целия свят. Възлюбила светия храм, тя с радост помага на всички, които отиват в него за молитва.
