Детето трябва да знае, че е обичано, дори когато е наказано
Източник: ziarullumina.ro
Всеки родител се старае да възпита добре детето си. Никой не би искал да възпита лошо дете. Но както добре знаем, няма родител, който да не е правил грешки, така както няма послушни деца и красиви баби. Често родителите се опитват да дадат на децата си това, което те никога не са имали. Но това не трябва винаги да бъде приоритет. На първо място детето има нужда от родителската любов и от радост. Играчките не могат да дадат душевното спокойствие, което дава чувството от това, че си обичан.
Повечето родители обичат децата си, но много от децата не знаят, че са обичани
Трябва да се научим да показваме на децата си, че ги обичаме, да общуваме с тях така, че да знаят, че са обичани безгранично, дори когато грешат. “Детето е като съд, който трябва да бъде напълнен с родителска любов. Съдържането му зависи от това колко любов получава. Когато емоционалният съд на детето е пълен, то се чувства щастливо, благодарно, послушно. Когато съдът е празен детето е непослушно, сърдито, комплексирано, капризно и непокорно. Лошите му действия ни показват ясно колко много е било лишено от обич това дете” – казва Николае Влад, медик-психиатър. Родителите правят големи финансови усилия, за да изпълнят желанията на децата си, но това не може да замени нуждата им от внимание. Те не се нуждаят от неща, които да запълват времето им, докато чакат възрастните да намерят време за тях. Много родители упрекват децата си: “Нали за теб работя, за теб правя това и това….” Но детето живее в настоящето, то не е достатъчно зряло, за да осъзнае усилията на родителите си.
Да изразяваш любовта си, не означава да изключиш дисциплината
Ежедневната заетост отнема много време. Но колкото и да закъснеете от работа, в момента, в който се върнете вкъщи, непременно прекарайте известно време с децата си. Поиграйте си с тях и си поговорете за нещата, които искат да споделят. “Едно дете трябва да знае, че е обичано, дори тогава, когато е наказано. Да покажеш обичта си на детето, не означава да изключиш дисциплината. Макар че понякога напрегнатият ни ден и изнервеност се отразяват на отношенията ни с децата. Не трябва да пренасяме напрежението върху децата си. Те не бива да търпят всички наши избухвания, защото единствената им вина е, че стоят пред нас. В пристъпите си на ярост може и да сгрешим и детето да си даде сметка за това. В такива случаи се налага и родителите да признаят грешката си и да се извинят. Тогава детето ще има един пример на искреност, който ще го респектира още повече” – казва д-р Влад.
Не трябва да се страхуваме да показваме на децата обичта си, за да могат по-късно, когато те са родители да знаят да даряват любов. Едно е сигурно: любовта, която се показва, променя и издига.
