Енорията – място на автентичното себеосъществяване

Публикуваме словото на румънския дякон Сорин Михалаке, изнесено пред хиляди млади хора, участници в тазгодишната Международна среща на православната младеж, провела се в Букурещ между 1 и 4 септември…

Скъпи млади хора,

По мое мнение вашата възраст има три характерни черти, свързани с духовния живот: пламенно търсене на смисъла на живота, стремеж към общуване и създаване на нови приятелства, и желание за развитие. Искам ми се откровено да споделя с вас някои мои мисли относно тези три житейски цели.

Когато бях на вашите години, под различна форма бях воден от тези три стремежа. Още от ранна възраст четях книги за извънземни същества и въображаеми светове, дори публикувах кратки фентъзи разкази. По-късно, като гимназист и студент, за известно време се занимавах с бойни изкуства и йога. Бях воден от силното желание да разкрия тайните на вселената и на човешките дълбини.

Поглеждайки назад във времето, към тези мои стремежи, за мен е голяма радост да ви видя днес тук, на срещата на християнските младежи, и искам да ви кажа, че вие наистина сте намирате на най-доброто за вас място… Стъпили сте на „най-добрата почва“, която ще ви даде възможност да се развивате, а това е именно Църквата.

По повод онези три черти, с които се характеризира животът на всеки млад човек, желанието ми е да се почувствате вътрешно убедени, че Църквата е най-въздигащото място, където изобщо бихме могли да попаднем.

Относно търсенето на смисъла. Това търсене не е нещо отвлечено и абстрактно, а е пряко свързано с ежедневието ви, с многобройните изпитания, които един млад човек среща всеки ден. Ще откриете, че вие се формирате от вашите дела и решения, от начина ви на живот. Нашите мисли и чувства, начинът, по който избираме да реагираме при ежедневните ни преживявания, съвкупността от всички тези неща, както и всяко едно поотделно може да служи за наше изграждане или наше увреждане. Всичко това ни води към откриването на смисъла…

Вие се намирате във възрастта на „Аз искам!“, „Аз мога! или „Аз искам да мога!“. Това е възрастта, в която човек бленува за велики постижения, възрастта на изключителна енергия, която сме готови да отдадем безусловно за постигането на целите ни.

Естествено, както вече сами сте забелязали, обществото, в което живеем, изобилства от привлекателни предложения и натрапчиво ни приканва да ги последваме. Само че вие сигурно вече сте осъзнали дълбоката истина в онези думи, че

всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно (1 Кор. 6:12)

Когато успяваме да погледнем с духовните си очи, с поглед, просветлен от посланията на поколения светци, към хаоса от предложения, който светът отправя към нас, ще осъзнаем следните няколко неща:

– Щастието е не в това, което имам, а в това, което отдавам.

– Личната реализация не се ограничава само с постигането на блестяща професионална кариера. (Ако сме решили да стигнем до истинско познание, ние трябва да се придвижим отвъд професионалните хоризонти, да възпитаме у себе си милосърдие и сърдечно отношение към другите. С това ще придобием качества и ползи, които никога не бихме могли да постигнем в борбата за професионална кариера).

– Да израстваш не означава да се състезаваш с останалите в изживяването на все повече нови неща на всяка цена. Израстването става чрез мъдрите избори, които правиш; да избираш да изживееш онези преживявания, които те изграждат и укрепват духовно.

– В свят, отдаващ изключително значение на печалбата от всичко, което доставя забавление, е насъщна потребността да пазиш сърцето и ума си, да се грижиш за чистотата на мислите и чувствата си.

Много са житейските обстоятелства, чрез които вече сте успели да се убедите, че умиването на ръцете е много по-лесно, отколкото прочистването на ума. Само за секунди мога да сваля нечистотата, полепнала по ръцете ми. Но понякога години наред не успявам да се освободя от спомена за някой циничен образ, запечатал се в ума ми. Няма къде да открия чудотворен препарат, който да изличи от ума ми информационната кал, нито пък мога

да превържа раната на сърцето си с нещо друго, освен със сълзи на покаяние

Убеден съм, че вече сте усетили как във всеки постен ден или постен период, може да почувствате с каква пъргава жизненост душата освобождава себе си от тежестите на материалния свят и неговите страсти.

Ето защо, ако стигнете до убеждението, че ние се превръщаме в това, което вършим, и придобиваме контурите на образа на своите преживявания, бързо ще осъзнаете, че всеки миг от живота ви има своя особена стойност. Ако в живота ви се е случвало да почувствате празнота, тогава трябва да знаете, че търсеният от вас смисъл – онзи, който ни кара да продължаваме напред, не се съдържа само в познанието, а в самия живот. В живота, който е мен самият и който включва и моето семейство, и моите прадеди, и най-вече любовта ми към тях дори отвъд тяхната смърт. Този изначален и всеобхватен смисъл не може да ни бъде даден от онова, което светът предлага. Мнозина мислители и от древността, и от нашето съвремие, са стигнали до ясния извод, че светът не би могъл да удовлетвори именно този изначален копнеж за смисъла на живота.

Ако сте вниквали по-задълбочено в текстовете на Светото Евангелие, разкриващи живота и словата на Христос, и ако сте чели житията на светци, вие сте научили, че нищо не изпълва с по-велик смисъл всичко около нас колкото Личността на Христос… Той е „Пътят и Истината и Животът“ (Йоан 14:6). „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4) – светлина, която тъмнината не може да обземе.

Мнозина философи, учени, лекари, художници, поети – чрез невъобразимо разнообразие от лични изживявания – ни дават своите свидетелства, че човекът не може да напредва без усещането за смисъл.

В тази красива възраст вие сте водени и от желанието си да общувате, да създавате нови приятелства. Никой повече от младия човек няма способността с лекота да се сближава с другия. Бързо се впечатлявате от всяка проява на непринуденост и искреност в общуването. Не се съмнявам, че тези от вас, които участват активно в енорийския живот, знаят най-добре какво имам предвид. Бидейки членове на отделни енории, всеки от вас вече се явява член на едно братство. Като братя и сестри чрез едното Кръщение в Господа, като причастници на Тялото и Кръвта Господни – ето по такъв начин ние всички сме съединени с Него, в едната вяра, в едно голямо семейство, включващо както тези в непосредствена близост до нас, така и онези, които са далеч, а още и всички напуснали земния свят.

Като участници в това огромно семейство на вярващите в Христа, ние съзнаваме, че сме носители на древен корен, родоначалници на християнски народ и нам е възложено задължението да прославяме светците и нашите предци. Единствено чрез действената духовна практика ние можем да обгърнем целия свят в неговата пълнота, чувствайки отговорност за всеки наш събрат и отваряйки в душите си място за всеки отделен човек. В контекста на енорийската общност вие, младите, изграждате една нова духовна нагласа в  съзнанието на обществото. Тя не може да бъде осъществена по същия този начин на никое друго място, освен в енорията: тук истински се откриваме за нашия ближен, сътворен като нас по Божи образ; тук ние получаваме възможността да отдаваме грижи за всеки човек; тук ние се учим на отношение да бъдем изпълнени с добри мисли и намерения към околните…

Ако имате приятели, които никога не са изпитвали тази радост и никога не са познали от опит това светло възрастване на душата, молете се за тях. Споделете с тях, че в съвременния свят съществуват многобройни доказателства, че

в общността на събратята по вяра човекът има по-големи съпротивителни сили

спрямо депресията, стреса и напрежението…

Вярно е, че можем да се чувстваме обединени от идеи, идеали, ценности, но нищо не ни обединява така дълбоко и така истинно както Христос, нашият Господ… Христос ни събира, но не редом един до друг в обща идея или общо убеждение, така, както ни сближава една прекрасна книга или произведение на изкуството. Христос ни удостоява с възможността да живеем един за друг и всички заедно – за Него, упътвани от Божествената благодат и укрепвани чрез Неговата жертва. Единствено заедно с Него и чрез приятелството, което ни бе показано от Сина Божи, ние можем да се сприятелим с другите така, че да ги обгърнем с Неговата прегръдка. Единствено в Него нашето единение може да се пренесе отвъд времето и смъртта.

Бих искал да кажа и няколко думи за третата характерна черта на вашата възраст – желанието за развитие, за лична реализация. Ако с ваши приятели сте участвали в доброволчески акции или в обща енорийска инициатива, вие сигурно вече сте осъзнали, че всеки вярващ си има свой специален личен опит и място в енорийския живот. Енорийската общност, с всички приятели и познати в нея, създава най-просторния терен за духовна подготовка на всеки, жадуващ да отдава себе си в помощ на другите. Именно това е мястото, където човек може да усъвършенства своята вътрешна нагласа,

може да „тренира“ своето великодушие и отдаденост на другите

Вие се запознавате помежду си, идвайки от различни части на Румъния и от други страни, и несъмнено забелязвате, че младите хора, които споделят помежду си вярата в Христос, макар и да са различни по външен вид и с различни интереси, всъщност много си приличат и бързо се сприятеляват.

В Църквата Христова ние осъзнаваме, че да знаеш не е достатъчно, и нещо повече – не е достатъчно също така просто да имаш. Далеч по-важно е да бъдеш, да отдаваш всяко свое познание и всичко придобито в служба на ближния и за слава на Бога, Извора на вечната радост.

И все пак, ако някои от вашите приятели смятат, че такъв начин на живот не е приложим и „практичен“ спрямо съвременните условия, множество актуални проучвания, включително и медицински изследвания, могат да ги накарат да размислят по този въпрос. Те свидетелстват за това, че състраданието и великодушието са особено здравословни и за човека, който ги получава, и за този, който ги отдава. Колкото по-стабилни са нашите ценности, толкова по-голяма е нашата сила пред лицето на страданието и дори пред физическото изтощение; толкова по-устойчиви сме спрямо изкушенията, толкова по-силни сме дори пред лицето на смъртта; имаме по-добър самоконтрол и движение на свободната ни воля.

Не можем да избавим света от властващите конфликти, от цялото това безразличие и егоцентрично самоизчерпване, ако разчитаме единствено на юридическата система от закони, но можем да го постигнем чрез духовните закони, изписани върху човешкото сърце.

Христос принесе Себе Си като светлина в името на живота, съединявайки всички нас по тайнствен начин в Своята Църква, в това огромно семейство на вярата в Него, за да бъде тя мястото на нашето истинно себеосъществяване.

 

Беседата е публикувана със съкращения. Заглавието е на редакцията.

 

Превод от английски: Анжела Петрова

Коментари

коментара