„Когато Бог бил бебе“
Днес, на втория ден на Рождество Христово, честваме Събор на Пресвета Богородица. Честваме и Деня на бащата, посветен на св. Йосиф Обручник. Как да подхождаме към трудните, а понякога и доста забавни въпроси на децата за Христовото Рождество и Светото Семейство? Предлагаме ви няколко съвета на монахиня Магдалeна, авторката на прекрасната книга „Разговори с децата. Споделянето на вярата“. Нейният богат опит в преподаването на духовните истини на малките показва, че има въпроси, които могат да затруднят дори и най-добрия богослов…
Учителите показват, че животът в Православната църква и реалният живот не са две различни неща. Богослужението и местните обичаи, свързани с него, ни помагат да вкусим от вечната реалност в рамките на нашето ежедневие.
Момче (10 г.): Нямам усещане за Рождеството, защото няма сняг.
Сестра Магдалена: Е, Рождество е повече от сняг…
Момче: О, аз знам, че Христос се е родил тази сутрин, но ми харесва повече, когато вали сняг.
Неговият отговор, така, между другото, показва колко действено богослужебното преживяване може да проникне в съзнанието на детето и да докаже, че това не зависи от видимата набожност. Годините вървят, а Църквата ни учи на всяко Рождество да пеем: „Дева днес ражда Този, Който надвишава всяко естество”.
Участието в църковното богослужение е най-доброто училище по богословие, не само в устното учение, и независимо от интелектуалното ниво на всеки човек. Всички деца могат истински да присъстват на празничните събития.
Момиче (8 г.): Колко деца е имала Богородица?
С. М. (мислейки, че детето може да се е объркало от споменаването на Христовите „братя” в Новия Завет): Само едно. Нали знаеш кой е това? Когато се казва, че е имал братя,това означава братовчеди или може би заварени братя.
Момиче (нетърпеливо): Зная за това, но Богородица, колко деца е имала тя?
С. М.: Само едно, Иисус Христос. Нали помниш, роден е на Рождество.
Започнах да съжалявам за това колко лошо бях обяснила, защото момичето изглеждаше още по-раздразнено.
Момиче: Да, именно това е: Коледа е всяка година…
С. М.: О, сега разбирам какво искаш да кажеш, извинявай. Всъщност, когато сме в църквата на Рождество, ние се пренасяме във Витлеем всяка година и виждаме новороденото, а…
Момиче (прекъсвайки ме развълнувано): А, искаш да кажеш, че всеки път това е едно и също бебе.
Радостта й от това откритие ме накара да оставя нещата дотук.
В семейството очакването на предстоящ празник се изразява по много начини: пост, богослужебни песнопения, пазаруване, окачване на икони, приготвяне на специална храна, обяснения и пр. Към нито едно от тези не се подхожда като към урок по вероучение, но въпреки това те имат педагогическа цел: да направят детското усещане за празничното служение по-ярко.
* * *
Понякога децата говорят за „когато Бог бил бебе”, и човек може да подсили идеята за Христовата божествена природа, като каже например: „А само си помислете, това малко бебе е същата Личност, Която е сътворила цялата земя и всички галактики”.
Никога не бива да се поддаваме на идеята, че Христос е само човек. Децата може естествено да се концентрират главно върху човешката Му природа, но не единствено; никога не трябва да смятаме, че едно дете е твърде малко, за да му се говори и за божествената природа на Христа. По-слабо развитият интелект не е така закоравял и обикновено е по-податлив към тайнствеността на Христа.
Дете (гледа иконата на Рождество): Къде е баща Му?
С. М.: Кой?
Дете: Йосиф.
С. М. (посочвайки): Той е тук, но той не е бащата на Иисус, само приемният Му баща. Но Мария наистина Му е майка; затова тя е изобразена по-голяма от Йосиф на иконата.
На въпроса „Кой Му е баща тогава?” се отговаря според това колко се очаква, че знае детето за човешкото размножаване. За малките деца е достатъчно да знаят, че „Бог е Баща Му”. Няма значение дали за тях това ще означава, че Бог Отец е „вместо” (т. е. „в ролята на”) земен баща, макар това да е неточно богословски. По-късно те разбират, че „Иисус е бил различен и не Му е бил необходим земен баща”; а още по-късно ще знаят и значението на думата „дева”.
Когато веднъж обсъждахме иконата на Рождество, десетгодишно момиче ме попита дали Иисус е бил незаконно роден. Това беше повод да се обясни, че обстоятелствата на
Христовото зачатие са били такива, че свръхестественият Му произход е бил явен, а после да се поговори за тайнството Брак. Приех, че Христос е бил заченат небрачно, и обясних защо, но не приех, че Богородица може да бъде определена като „неомъжена майка”, защото изразът обикновено предизвиква несъвместими с Богородица асоциации.
Поговорихме и за законния брак на Йосиф и Мария и за това, че Иисус е бил записан като син на Йосиф. Свети Йосиф на иконата също стана обект на обсъждане. Точно тези деца съвсем нямаха намерение да покажат неуважение, но можеха само да се изразят искрено в понякога груби фрази. Моята терминология също бе повлияна от желанието ми да изясня, че библейският разказ не е биологически наивен. Но иконата запази тона на целия разговор много почтителен.
Оставям на родителите да решават кога да учат децата си за нещата от живота. Сравняването на Христовия човешки произход с нашия може да се въведе в такъв урок, но много внимателно. Да се каже истината на детето не означава „цялата истина наведнъж”. За съжаление, желанията на родителите нямат тежест в сексуалното образование и родителите християни често се оказват принудени да допълват или поправят това, което детето е научило другаде, обикновено твърде скоро и в неприличен контекст.
Превод: Людмила Митева
Из книгата на монахиня Магдалена “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор” 2012
