Приемното семейство като форма на алтернативна грижа за децата
В щастието всички хора си приличат, но нещастието има различни лица, както проникновено е забелязал още Лев Николаевич Толстой.
Децата също са неповторими, семействата са различни, а проблемите на децата, семействата и отношенията между децата и семействата са безкрайно разнообразни. Този факт налага нуждата от развиване на разнообразни форми на грижа за детето, на богата палитра от социални услуги като възможности за справяне с проблемите на децата и семействата.
Естественото семейство
безспорно е най-добрата среда за отглеждане и развитие на детето. Тя най-добре може да посрещне всичките му нужди: от обич и закрила, от сигурност и съпричастие, свързани с неговите материални и духовни потребности. Това убеждение се споделя от Църквата и е залегнало в основата на новата държавна политика за закрила на детето. Семейството като малка църква, озарена от търпеливата, всеотдайна и прощаваща християнска любов, дава възможност за пълноценно и хармонично развитие на детето. Държавната политика за алтернативна грижа, от своя страна, се отличава с желанието да се направи всичко възможно детето да остане в тази оптимална среда чрез разработването на социални услуги и форми на подкрепа, които дават възможности на семействата в криза да преодолеят проблемите си, без да се налага да се разделят с децата си. Разбира се оставането на едно дете в биологичното му семейство не винаги е възможно, затова се появява нуждата от разработването на алтернативи, които гарантират защитата на правата на детето във възможно най-хуманна среда.
Най-добрата алтернатива на биологичното семейство е осиновяването. За съжаление, то често е свързано с множество проблеми от психологичен и правен характер, с тромави процедури, които понякога продължават с години. Децата в риск, обаче, имат нужда от помощта ни сега. Ето защо с приемането на новия Закон за закрила на детето у нас се утвърждава формата на алтернативна грижа, позната по света като приемно семейство.
Това е възможност за семейства или самостоятелно живеещи възрастни, които отговарят на определени условия, да поемат временно грижите за нуждаещи се деца, без да придобиват родителски права и задължения.
В осъществяването на тази идея вече са ангажирани създадената с новия закон Държавна агенция за закрила на детето, общинските служби за социално подпомагане (например в Пловдив и Хасково), неправителствени организации като фондация "Сирак" и Европейски детски тръст-България. Участниците във форума имаха възможност да се запознаят с международния опит в областта на приемната грижа, тъй като със съдействието на Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа и Факултета по педагогика на СУ "Св. Кл. Охридски" имахме удоволствието да посрещнем д-р Елизабет Лутер, председател на австрийската организация за приемна грижа "Родители за деца". От двадесет години г-жа Лутер разработва т. нар
Виенски модел на приемна грижа,
който обхваща подбор, обучение и съпътстваща помощ за приемните родители в цяла Австрия. Успехът на този модел прави възможно осъществяването на европейски проект, наречен "Пепеляшка", който разработва европейските стандарти на добрата практика в сферата на приемната грижа. Окуражаващ е фактът, че държавните институции, в лицето най-вече на Държавната агенция за закрила на детето, са отворени за достиженията на чуждите експерти и планират осъществяването на съвместен българо-австрийски проект, свързан с възможностите за алтернативна грижа за деца.
Мястото на Църквата
при осъществяването на приемна грижа е все още в сферата на възможното. Съществуват вече някои опити за осъществяване на алтернативни грижи, които биха могли да бъдат наречени форми на краткосрочно приемничество, като например познатите от Доброволческата инициатива на фондация "Покров Богородичен" за работа с децата от дома за сираци в гр. Угърчин. Такива са редовните посещения на децата в домовете от доброволците за празници или през ваканциите, ангажираното отношение между кръстник и кръщелник, включването на децата от дома в нормалните отношения в семействата, в грижи за по-малки деца или възрастни хора. Тези взаимоотношения се отразяват много благоприятно на развитието на социалните умения нa децaтa и представляват действен израз на християнски добродетели.
Църквата като институция има още какво да предложи като възможности за развитието на приемната грижа. Енориите като естествени партньори на общините на местно ниво биха могли да се превърнат с средища за популяризиране на идеята за приемни грижи, на срещи на децата с бъдещите приемни родители, да предлагат възможности за обучение, срещи и съпътстваща помощ на приемните родители. Енорийските свещеници биха били незаменими помощници при подбора на приемните семейства, особено при преценката на тяхната мотивация. Кой по-добре от едно живеещо според християнските ценности семейство би могъл да предложи на децата сигурна среда за развитие и убедителен личен пример за обич към ближния?
Нека не отминаваме в мълчание различните лица на нещастието. Всеки от нас би могъл за ден-два или за години да върне една детска усмивка.
