Размисли на един християнски родител

Времето е… любов

Най-главното в живота е времето. Не можеш нито да го върнеш, нито да го купиш с пари. Нито да поправиш миналото, нито да надникнеш в бъдещето. Само днешният ден е в ръцете ни, за да извършим в него колкото се може повече добри дела. Това правило важи и в семейния живот.

Не можеш да възпиташ добре децата си, ако не отделяш за това достатъчно време. Скъпи родители! Казвам ви въз основа на личния си опит като семеен човек и свещеник: времето, откраднато от семейството и особено от децата, няма никога да се върне. То е изгубено завинаги. Имате ли деца, трябва да се занимавате с тях. Ще трябва да отложите в някое далечно чекмедже на бюрото си започнатата дисертация. Без необходимост да не се захващате със строителство на вила или къща, която ще погълне не само всичките ви свободни дни през годината, но и нервите и търпението ви. Естествено, вас няма да ви има вкъщи, а децата ще остават сами. Не се шляйте безцелно из магазините и салоните, не се заседявайте по баровете и кината. Помнете за онези, които ви чакат у дома. Трябва да ограничите посещаването на онези места, където родителите гледат да се “измъкнат”, за да си починат от собствените си деца.

Какъв е изводът от това? Трябва почти през цялото време да бъдем с децата си и да ги възпитаваме. Те порастват много бързо. Ала добри, почтени и честни хора те няма да станат, ако вие не се потрудите сериозно за това. А ако сте постоянно улисани в работа и с всевъзможни ангажименти, то не се учудвайте след това на резултата, който ще се получи. Дори моравата иска грижи, а да не говорим за живия мъничък човек. Ако децата, след като пораснат, кривнат от правия път и “го подкарат през просото” в своя живот, то на кого, скъпи родители, ще бъдат нужни тогава вашите бизнес успехи и построени къщи, скъпи ремонти и посетени курорти? Онова, за което сте разменили децата си, ще ви донесе само разочарование и скръб. То никога няма да ви зарадва така, както собствените ви деца, израснали като честни и чисти хора.

Значението на книгата в живота на човека

Древните мъдреци казват: дом без книги е като тяло без душа. От най-крехка възраст детето трябва да вижда книги в дома. В началото то ще ги дърпа и къса, а вие търпеливо ще ги поправяте и подлепвате. Но, повярвайте, ще настъпи дългоочакваният ден, когато вашето дете ще започне да чете. Четете на децата си, четете заедно с тях. Тук могат много да помогнат дядо и баба. Те имат много свободно време, а и обикновено възрастните хора обичат да четат. Нека четат на внуците си. Познавах една баба, която цяла година неуморно четеше, четеше и четеше на тригодишната си внучка, а детето слушаше, слушаше и слушаше. Но след това момиченцето започна да чете само и практически не се разделяше с книгата. Помогнете на децата си да “прогледнат” за книгата. Достоевски е казал: “Четете сериозни книги! Животът ще направи останалото”. Желателно е да се изчетат всички хубави книги, започвайки от детските стихчета и приказките, и преминавайки плавно към сериозна литература. Изберете най-доброто от нашата и чуждестранната класика. Възпитавайте добър вкус у децата си. Четете им народни приказки и легенди, християнските приказки на Андерсен и Оскар Уайлд, поезията за деца на Пушкин и Лермонтов, детските разкази на Чехов и Толстой. Ясно е, че всеки родител си има свои вкусове и свой избор, но едно е важно да помним: книгата формира културата и мирогледа на детето. А нали всички ние сме пораснали деца и прочетените от нас тогава книги са останали завинаги с нас. Да си спомним думите на Висоцки: “Ако си вървял по правилен път в живота си, ако си разбрал истинската цена на доброто и злото, значи си чел правилните книжки като дете”.

Таблетът: да или не?

Компютърната зависимост е чумата на нашето време. Тя поразява и младенци, и старци. Познавам пенсионер, който на 76 години изцяло се “запиля” в интернет. И това не е единичен случай. Но нашата тема е възпитанието на децата. Родителите често правят непоправима грешка, купувайки таблет на детето си. Таблетът е стена между вас и детето ви. И тази стена сте я построили вие. И ето че вашето дете не яде, без да гледа анимационните картинки. На вас ви е удобно да готвите или да чистите, докато детето ви весело се кикоти, забило поглед в екрана. Ако дребосъчето боледува, то как да не прекара времето си в компанията на любимите си герои?!… А забелязвали ли сте, че децата могат по 4–5 часа да не изпускат таблета от ръцете си? Отивате с тригодишното си детенце на лекар, а то все играе, играе, играе… Опитайте да му вземете смартфона – ще последва веднага истерия, понякога с викове и плач. В транспорта, на вилата, в хотела, на гости и най-главното – у дома вашето дете е потопено във виртуалния свят и не изпуска от ръце светещия екран. Станало е зависимо от него, пристрастено към игрите и идиотските “анимета”. Но най-страшното е, че детето вече ни ви чува, а може би не ви и вижда. Докато не е късно – опомнете се! И започнете да правите нещо, издърпайте детето си от прегръдката на таблетите и смартфоните.

Самите родители трябва да са пример за децата си в това отношение – сдържаност и умереност спрямо компютърния свят и интернет. Ето един важен извод: таблетът в ръцете на малкото дете е също толкова опасен, колкото шарената отровна змия или мината със забавено действие. Ако мъдрата книга за детето е голям плюс и значителен принос за възпитанието му, то телефонът или таблетът в ръцете му са огромен минус и много по-голяма загуба на този нелек път.

Говорете с него

Винаги трябва да се стремим към общуване с нашите деца. Да ценим най-много възможността за диалог. Често ние, родителите, поучаваме децата си и им сочим как трябва да живеят. Правим го с чувството, че сме незаблудими, не търпим критики и възражения. А не е ли по-добре да сме равноправни събеседници? Нека децата да говорят повече. На най-различни теми и по всяко време. Постарайте се да бъдете желани събеседници за тях. И е много важно да покажете на децата, че ви е интересно да общувате с тях.
Повечето деца се стремят към общуване със своите родители. В това съм абсолютно убеден. За своите радости и несполуки, за отношенията си с връстниците, за лошата оценка или, напротив, за добрия отговор в час те искат да разкажат по най-бързия начин на мама и татко. Но нашето нежелание да разговаряме с тях, умората ни, всевъзможните, често измислени проблеми създават атмосфера на отчуждение между нас и тях. Детето разбира, че никой от възрастните не иска да го слуша, и започва да си търси събеседници другаде.

При правилно изграден диалог децата незабележимо за себе си разкриват на родителите много от съкровените кътчета на своя вътрешен свят. Едно такова доверително общуване ще прехвърли мост между вас и вашите деца, ще съедини душите ви с тесни нишки. Ще бъдете истински приятели с децата си в най-добрия смисъл на думата. Вашите отношения ще бъдат искрени и чисти. Това ще предпази децата ви от сериозни грешки в живота, защото те ще свикнат да се съветват с по-големите. Да следваш съвета на по-стария – това е основата на добродетелта на послушанието и начало на християнското смирение. Чрез общуването на децата с родителите се установява връзка между поколенията, младите усвояват житейския опит и мъдростта на възрастните – а тъкмо това липсва толкова много на нашите деца.

Няколко бележки под линия

Голямо значение в живота на децата има правилно организираното свободно време. Родителите трябва предварително да обмислят програмата на почивните дни и празниците. И да се охарчите заради съвместната почивка с децата, разходите ви ще се оправдаят. Днешните деца не знаят как да си запълнят времето, трябва им помощ от страна на възрастните. Излетите в планината, екскурзиите, поклонническите пътувания, посещението на музеи и изложби, а след това съвместното посещение на някое кафе или гледането на интересен филм вкъщи са възможност за всички участници – и децата, и възрастните – да се заредят с добро настроение и да се сдружат още по-силно. В нашето семейство децата много обичаха пътешествията с кола, особено през лятото на море. Към това пътуване те се връщаха през цялата година, разглеждаха снимки, спомняха си срещите и общуването с нови интересни хора.

Ако в семейството има няколко деца, много важно е да внушаваме на братята и сестрите необходимостта от сплотеност, задружност. Важно е те да не станат чужди един на друг, като пораснат, и да не се разминат като кораби в морето. Топлите отношения между братята и сестрите са до голяма степен заслуга на родителите и резултат на усилията им. Но не са много бащите и майките, за съжаление, които са загрижени за това.

В живота на децата, както и на възрастните, действа желязно правилото: “По-добре един път да видим, отколкото сто пъти да чуем”. Покажете на децата пример за доброта, кротост, честност в свое лице и в лицето на други хора. С добрите хора трябва да дружим и да общуваме, да ги каним на гости и да запознаваме с тях децата си. Живият пример, съединен с думите на родителите, ще даде непременно добър резултат.

***

Възпитанието на децата е безгранична тема. Добре е да чуем и други добри съвети на родители за това как да отгледаме децата си като добри хора и истински християни. Пишете за това в коментарите, разкажете за положителния си опит. Всички трябва да се учим на добър и правилен живот, заимствайки доброто и полезното, споделяйки скромните си постижения и предпазвайки нашите ближни от нашите грешки и погрешни избори. Ние сме християни и сме призвани от Бога да бъдем помощници и приятели един за друг. И нека тази помощ и добри съвети да подкрепят всички ви в нелекия, но благодатен процес на християнското възпитание на нашите деца.

До нови срещи! | pravoslavie.ru

 

Превод: Андрей Романов

Близки теми: