Тест: какъв е резултатът от мача или кой светец почита Църквата днес?
Нека да направим следния тест:
1) Какъв е резултатът от последния мач на любимия ви футболен отбор или къде в класирането/класацията стоят вашият любим спортист, филм или песен?
2) Кой светец почита църквата днес?
Моят опит като енорийски свещеник показва, че повечето хора биха получили шестица на първия въпрос и двойка на втория.
За модерния свят това е минало. Защо? Защото ние всъщност не сме християни. Вместо това, ние сме нецърковни американци. За разлика от нецърковните стойности, Христос не съществува в центъра на нашите домове. Родителите нарушават своите брачни клетви. Те не възпитават себе си или децата си във вяра и страх Господен. Ние възприемаме живота и дарбите си за даденост. Дори когато казваме, че сме благодарни, думите ни често са безсмислени.
Нека да направим следния тест:
1) Какъв е резултатът от последния мач на любимия ви футболен отбор или къде в класирането/класацията стоят вашият любим спортист, филм или песен?
2) Кой светец почита Църквата днес?
Моят опит като енорийски свещеник показва, че повечето хора биха получили шестица на първия въпрос и двойка на втория.
В Стария завет четем, че от евреите се очаквало да се откажат от всичко, което произвеждат, дадено им всъщност от Господ. Даваме на Господ, защото Господ по-напред ни е дал. В Битие четем „След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му” (Бит. 4:3-4). В Мойсеевите закони думата „holocaust”, или изгаряне на жертвено животно, произхожда от гръцки (holos- „цял” и kaustos- „изгорен”) и предполага, че жертвата е принесена посредством огън. На еврейски holah буквално означава „който се издига”- или към олтара, за да бъде принесен в жертва, или към небесата, посредством жертвен огън. На тези жертвоприношения се гледало като на най-висок и цялостен израз на почитта на човека към Господа.
Многообичният ученик на Иисус, Св. Иоан, пише: „Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.” (1Иоан. 4:19) В Деяния на светите Апостоли четем:
„И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.” (Деян. 2:42-47)
Пак в Деянията четем:
„Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.” (Деян. 4:34-37)
Разпознавате ли себе си [или мен] в това описание? Виждаме ли Божиите дарове, които са ни дадени? Искаме ли да дадем и ние от своя страна? Иисус центърът на нашите домове ли е? Нашите домове нашите църкви ли са? Идеята за „домашна църква” датира от апостолически времена, откриваме я в Послание на свети апостол Павла до римляни: „Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.” (Рим. 16:3-4) А на коринтяните казва: „Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.” (1Кор. 16:19).
В най-добрия случай, истинската православно християнска домашна църква трябва да изглежда така: Иисус Христос в нейния център, а съпрузите в качеството им на майки и бащи трябва да бъдат водачи на „домашната църква” в името на Христос. Те трябва да се благославят взаимно, да благославят децата си и храната, която споделят, да отправят благодарност за всичко, което Господ е осигурил (дом, покъщнина), да благодарят на Господа за здравето и дарбите си, водени от светостта на делата и думите си.
Църковните празници трябва да бъдат припомняни в молитвите (тропари и кондаци), както и в посланието и Евангелието за деня. Това може да се случва по време на семейната вечеря. Водачите на „домашната църква” трябва да са в състояние да видят всички събития, в които членовете на семейството участват, в християнска перспектива.
Светото писание трябва да бъде четено и коментирано. Молитвите, поне утринната и вечерната трябва да са задължителна част от дейността на домашната църква. Всички членове на семейството трябва да участват в тези молитви и четения. След бащата и/или майката, всеки член на семейството може да прочита стих от молитва или от Светото писание. Посредством своето познание и дела „водачите” на домашната църква трябва да са богослови и учители- на самите себе си и на своите деца.
Какво съставлява центърът в повечето православни домове? В повечето случаи той включва: най-новата телевизионна програма, спортните новини, последните модни тенденции, новини за рок групи и известни личности. О, да, може би и Христос, но ако Той присъства, Той далеч не е в центъра. Той присъства в специално отделено място, с табелка „Христос”. За не повече от час в неделя или на редки семейни събирания, като сватби и погребения.
Как изглеждат домовете ни? Ако получим дар, изразяваме ли благодарността си като даваме нещо в замяна. Когато се храним, отделяме нещо настрана за бедните? Христос средоточие и център на нашата вселена ли е?
Нека помислим върху отговора като направим едно упражнение: представете си, че живеете в Светите земи и научавате, че Господ ще проповядва на един от близките хълмове. Имате ли друг ангажимент? Какво решение ще вземете? Днес трябва да отидете на църква, но имате тренировка по футбол. Какво ще решите? Какво ще направите? Отговорът на тези въпроси ще ни разкрие дали имаме право да се наречем християни.
Животът в Христа е минало. Ние няма да Го защитим. Няма да възприемем Христос за център на нашия личен и семеен живот. Няма да подкрепим Неговата църква, но ще продължим да се наричаме християни от любов към самите себе си, доказвайки, че сме лицемери.
Не е нужно да се случва така. Можем да възприемем „съзнание в Христа”. Християнското образование започва от родителите, приключва с децата, а плодовете от него откриваме в изчистването ни от греховете; нека благодарността ни към Господ и Неговия народ извира от любовта и радостта в сърцата ни. След като желязната завеса и берлинската стена паднаха почти за един ден, то ние също можем да се променим и превърнем дома си от нецърковен център в Христов център. Тогава преди всичко бихме знаели отговора на въпроса за „светеца”, като намерим място и за „резултата от футболния мач”.
