В отговор на полемика за иконопочитанието…
Наскоро в полемика за иконопочитанието ми бяха зададени въпроси, на които не намерих отговор. Надявам се вие да ми помогнете.1. След като във Второзаконие 4:2 пише да не изменяме Божието слово, това важи ли за смисъла в него? Йоан Дамаскин защитава иконопочитанието с христологичния аргумент, че то почита истинния Бог и само Неговия земен образ. На икони обаче се виждат и изображения на Бог Отец, а във Второзаконие 4:12,15 Бог казва, да не си правим НИКАКЪВ образ, защото не сме виждали такъв.
2. Защо идолопоклонничеството от 17 и 18 глава на Съдии не е наказано? Сектанти твърдят, че това е, защото сред идолите има ефод – образ на Яхве. В тези глави ясно се преминава от индивидуална към официална идололатрия (18:30-31). Наказани ли са, и ако не – има ли обяснение защо?
3. В Битие 19:1 Лот се покланя на ангелите, но сектанти твърдят, че това е неправилно, защото в Откровение 19:10 ангелът казва, че е нередно – не бива да се кланяме на нещо сътворено. Тук няма служение на ангела, както при иконите и светците няма служение на тях, но има поклонение (жест на почит?). Защо тогава се оправдава покланянето пред светиите.
4. В Римляни 8:29 е казано, че светиите са равни на Иисуса и това оправдава почитта към тях. Но още в следващия стих – 8:30 – е казано, че Бог е този, Който определя кои са светиите. Тогава защо Църквата си позволява да канонизира лица от свое име?
Не можах да отговоря на тези въпроси, затова очаквам отговор от вас – по-скоро за себе си, отколкото за другите… Благодаря!
1. На първия въпрос мога да отговоря, че изображенията на Бог Отец са напълно неканонични (за да не кажа забранeни). Те са дошли в православната иконопис под влияние на Западния ренесанс. За това вече сме писали в сайта. Можеш да видиш по-подробно и “Богословие на иконата” на Леонид Успенски – там въпросът е изяснен подробно.
Доказателство за казаното до тук са всички обръщения (с думите светии) в книгите Деяния на св. апостоли и апостолските послания.
Самата канонизация обаче също има своя цел и тя е да покаже на народа Божи, че светецът и неговият живот са пример за спасение и подражание. Но самият акт на канонизация не значи, че личността на конкретния човек със специална църковна служба получава ореол на святост. Практиката на молитви и писане на писма до дядо Серафим, който е погребан в Руската църква в София, е доказателство за това. По неговите молитви се извършват много чудеса, но не е канонизиран със специален акт. Примерите могат да бъдат много. Раят е пълен с неканонизирани светци, заради това и ги почитаме на Неделя на всички светии, а този празник винаги е тясно свързан с Петдесятница, т.е със съзнанието за Църквата като евхаристийна общност в Светия Дух.
Твой в Христа: о. Добромир
