Грях ли е да се оженим, въпреки несъгласието на родителите си?
Отче, интересува ме, тъй като съм младо момче, грях ли е да си имам приятелка и да правя секс с нея? Грях ли е също, ако се харесваме и искаме да се оженим, но моят баща не е съгласен, все пак да го направим без негово съгласие?
презвитер Стефан Стефанов: Здравей, младо момче,
Всички знаем колко силно е желанието на едно младо момче да бъде с момичето, което обича. Нашият Творец ни е създал два пола, т. е. две половинки, които се стремят да станат едно цяло. Това се осъществява чрез любовта. Сексът е само част от любовта. Сексуалната връзка е благословена от Бога, но когато е в брака. И това не е случайно: само в брака сексуалното общение не е самоцел, не е хедонизъм, а отговорност. Св. апостол Павел казва: “Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог” (Евр. 13:4). Всяка извънбрачна сексуална връзка е грях; пак същият Апостол казва: “Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши” (І Кор. 6:18). Казал е още: “Това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога” (Ефес. 5:5).
От друга страна ние, човеците, непрестанно грешим с безброй грехове. Блудството и прелюбодейството не са единствените грехове. Трябва да се стараем да се въздържаме от тях, както и от всеки друг грях. Вършейки непрестанно безчет грехове, най-важното е да не девалвира нашето чувство, нашето съзнание за грях. Да не започнем да търсим извинения и оправдания за греха. Да, Бог ни прощава греховете, но само тогава, когато ние самите не си ги прощаваме. Ако ние самите си даваме прошка, значи не ни е необходима Божията прошка.
Не по-малко опасно е да си въобразим, че ако сме се опазили от един или друг грях сме станали безгрешни. Бог ни е дал покаянието, изповедта и причастието тъкмо защото сме грешни. Това са средствата за борба с греха. Когато се стараем да живеем духовно и църковно, постепенно намираме отговорите на въпросите, които си задаваме. Това става постепенно в процеса на духовния живот. Отговорността е лична, защото и спасението е лично. Но то се постига единствено в братската общност – Църквата.
Днес немалко хора се женят без родителско съгласие. Но по-важно от съгласието е благословението на родителите. Вашият съвместен живот ще бъде много по-щастлив, ако го имате. Опитайте се с търпение и любов да убедите родителите си, че любовта ви е искрена и истинска. Често родителите не разбират децата си, но те никога не им желаят зло. Понякога, поради по-големия си житейски опит, те виждат и усещат неща, които младите не забелязват или не им обръщат внимание. Усилвайте вярата си и Бог ще ви посочи верния и спасителен път – един към друг и към родителите ви. Само пътят, посочен от Бога е истински щастлив. “Щастието” без Бога е измамно и мимолетно. Животът без Бога е скучен и тягостен.
В портала Православие БГ има писани доста отговори на въпроси, подобни на твоите. За да не ги повтарям, можеш да прочетеш отговорите:
“Грях ли е сексът?”
и “Какво е отношението на Църквата към съжителството без брак?”, писани от мен;
“Как един християнин може да си намери жена и да се ожени?”,
“Какво е мнението на Църквата за втория и третия брак?”
и “За смисъла на думата “любов” в християнството”, писани от о. Добромир.
Надявам се в тях да намериш отговор поне на част от въпросите, които (си) задаваш.
Божието благословение да бъде над теб и твоята приятелка. От сърце ви желая да създадете едно щастливо семейство и да родите и възпитате добри деца, на които да се радвате както вие, така и вашите родители.
презвитер Стефан
