Защо не може да се причащава човек 4-5 пъти на ден или да си държим запасни Св. Дарове в къщи?…

Служенето на повече от една литургия на ден е забранено от правилата на Православната църква, това предполагам го знаете. Относно християнския идеал мога да кажа, че не познавам християнин, който да не желае непрекъснато да общува с Бога, защото за всеки вярващ, предполагам и за Вас, това е смисълът на живота му. Това е предвкусването на Царството Божие на земята, поне така казват Светите отци. То включва в себе си не само благодарствената служба – Евхаристията, но и молитвата, подвигът, покаянието, въобще всичко онова, за което свети Серафим Саровски казва, че представлява придобиването на Светия Дух.

Да, в древността християните са държали запасни дарове по домовете си и са се причастявали през седмицата с тях по един път на ден… И не разбирам, ти възприемаш ли го това като част от християнската история или не?

Ще ти разкажа накратко как са изповядвали вярата си православните румънци, затворени в комунистическите зандани. Между тях е имало и свещеници и те са служили редовно Литургия и са се причастявали. Как ли? Ето как: първо са си набавяли просфората и виното. Хляб са давали на всички, така, че са се редували в жертвоприношението, т.е. в лишаването от дневния порцион. С виното проблемът е бил по-сложен, но на болните се е полагало вино(!) и така Господ е намерил начин чрез немощните да прослави Своето Всемогъщество. Най-интересното е как се е извършвала самата Евхаристия? Ами играли са бридж-белот, за да не ги хванат (разберат) надзирателите. Свещеникът е слагал един конец вместо епитрахил и са казвали това, което помнят от молитвословията. През това време други са съобщавали чрез морзовата азбука, чукайки по стените на съседните килии, какво става на богослужението и така всички са участвали в Литургията. После тези, които са служили в килията, са се причастявали, а за останалите са оставяли Дарове на тайни места в общите помещения – обикновено в умивалните помещения. Това е! Нито са проклинали мъчителите си, нито са страдали от орисията си. Не. Просто са благодарели на Бога за всичко.

Днес за мнозина „ревностни” сарказмът и заяждането с неправомислещите е неизменна част от техния мъченически подвиг на този свят. Не ми се иска да вярвам, че тези „добродетели” са част от твоята ценностна система. Затова…

Накрая един въпрос: в дните, в които се причастяваш (надявам се, че го правиш в определеното от „Православния катехизис” за това време), по-достоен ли си за това в сравнение с останалите дни през годината? Какво е емоционалното ти преживяване?

Наистина с огромно нетърпение очаквам отзивите ти за моя скромен отговор.

Искрено твой: свещеник Стоян Бербатов