Има ли начин да се преборим с хулните помисли?
Здравейте, бих искал да получа отговор на следния въпрос: Има ли някакъв начин да се преборим с хулните помисли?И какъв християнин съм, ако се появяват хули към светините в главата ми, въпреки че знам, че не са мои мисли? Полудявам ли? Само се надявам на това, че Бог знае всичко и вижда, че това не са мои мисли, те са ми като насадени; на подобно обяснение попаднах в Лествицата, там, където пише за гордостта. Доста объркано стана, извинявам се.
Лествицата е най-доброто място, където можеш да намериш отговор на въпроса си. Няма на света човек, който да е успял да постигне такова съвършенство, че през съзнанието му да не преминават неблагочестиви мисли. Доколкото си спомням, св. Иоан Лествичник беше този, който казва, че трябва да се страхуваме не толкова от самите мисли, а от това, да не позволяваме мислите да станат част от нашата природа, да почнат да направляват действията ни. Това е голямата опасност. Сатаната няма да престане да напада по този начин нито тебе, нито мене, нито когото и да е противящ му се. На него това си му е работата – да се опитва по всякакъв начин да ни плаши и да всява смут в душите ни и да ни внушава, че страхът, несигурността, отчаянието и други подобни негативни състояния на човешката душа са нормални за един християнин. Трябва да знаем, че това не е вярно, че особено страхът и отчаянието са едни от най-опасните недобродетели (т.е. пороци), защото те показват липса на вяра във всепобеждаващата сила на Любовта на възкръсналия Христос.
Радвам се, че споделяш с нас притесненията си, надявам се с краткия отговор, а и с всичко онова, което има като отговори на подобни въпроси в архива на рубриката, да ти помогнем да се избавиш от тази потиснатост.
Добре би било да потърсиш утеха и помощ и от църковната общност в твоята енория, защото по принцип никой проблем не може да се реши извън Литургията, без изповед, пост, молитва и причастие.
Бог да благослови.
О. Стоян
