Каква е съдбата на кремираните покойници?
Каква утеха би ни дала вярата за нашите починали близки, чиито тела са били кремирани преди погребението?
Нашата вяра е наша утеха във всяка скръб и неволя. В началото на всяка наша молитва ние се обръщаме към Светия Дух, като Го наричаме “Утешителю”. Думите на Христос: “Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28) са извор на утеха за всички.
Но най-важното е, че Христос даде обещание на Своите последователи: “Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан 14:2-3). Затова св. апостол Павел просвещава християните: “Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда” (І Сол. 4:13). “Другите, които нямат надежда” са невярващите. Ние, християните не бива да скърбим като тях. Нашата надежда е, че “най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (І Кор. 15:26). Няма по-велика и нежна утеха от надеждата за вечен живот. Именно тя е същността на християнската вяра, както пише на друго място същият Апостол: “Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през тоя живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци” (І Кор. 15:17-19).
Надеждата във вечния живот не се влияе и не се променя от никакви обстоятелства: дали човек умира мирно в леглото си и е погребан в гроб, дали е удавен и разкъсан от морските хищници, дали е загинал при пожар, дали на война е разкъсан от мина, дали тялото му е кремирано и пр. Във вечността всеки ще бъде такъв, какъвто е създаден от Твореца. Още в Стария Завет св. пророк Иезекиил беше удостоен да види как Бог ще отвори гробовете и ще изведе мъртвите (37 гл.).
Христос умря заради нашите грехове. Със смъртта Си Той победи и унищожи смъртта и ни даде надежда, че тези, които са Христови, ще бъдат с Него във вечността. По-светла надежда и по-силна утеха от тази не би могло да има.
Важното е не каква е съдбата на тялото ни. По-важното е каква ще е съдбата на душата ни. “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” (Мат. 10:28).
Утешителят, Духът на истината да изпълва сърцето ти,
презвитер Стефан
