Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесовете?
Има ли свещеници или монаси в България занимаващи се с изгонване на бесове? Как се отнася Българската Православна Църква към гоненето на бесове от обсебени?
Свещ. Стоян Бербатов: Здравейте,
Темата, за която се интересувате, е много актуална напоследък. За много хора ходенето на църква е свързано именно с това, да очистят себе си от злите сили. И за съжаление, свършва с това.
Първото, с което искам да започна, е напомнянето, че Българската Православна Църква е част от Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и нейното становище по такива важни въпроси всъщност е становището на цялата Православна Църква.
Влиянието на тъмните сили върху човека започва още от Адам и Ева и знаем, че те не са успели да им се противопоставят. Обикновено казваме, че след Адам грехът влиза в света, и това е вярно. Но е вярно също така, и че от този момент човечеството започва да осъзнава своята греховност и търси начин да се избави от причината за своя грях, т.е. от бесовете. Не е нужно да преразказваме цялата старозаветна история, но ще споменем само, че езическите народи остават да живеят в заблуда и вместо да вярват в истинския Бог започват да обожествяват бесовете, да делят демоните на добри и лоши, да ги призовават и да ги гонят и т.н. Така се раждат магията, шаманството и други подобни. Законът на богоизбрания еврейски народ не случайно е толкова строг към всякакъв вид врачарство, спиритуализъм и магьосничество – той е трябвало да опази вярата, да пази от заблуда и от лъжеслужение.
Христос дойде и ни показа как да се борим с бесовете – с пост и молитва, с дух и истина, като пълним сърцата си с вяра и не оставяме място в тях за бесовете.
Истината е, че за християните животът им във вярата започва след като от тях се изгонят всички тъмни сили в името Христово в тайнството Кръщение. В този смисъл всеки свещеник „се занимава” с изгонването на бесове, но прави това от името на цялата Църква, а не като „тесен специалист” в тази област. И колкото по-голяма е любовта в Църквата и колкото по-силни са вярата и молитвата им, толкова по-слабо е влиянието на дявола и обсебените се излекуват по-бързо.
Днешната мода на активно занимаване с екзорцизъм на някои свещеници или на някои храмови братства е провокирано най-вече от липсата на духовно здрава църковна общност, което поражда индивидуализма в църковното съзнание. За индивидуализма е характерно, че вярващите търсят „ползата” от вярата и заменят копнежа за вечното спасение с избавяне от житейските проблеми. Оттук индивидуалистът започва да търси причините за своите неуспехи в тъмните външни сили и забравя да погледне в себе си. Обикновено започва едно лутане между врачки, екстрасенси, контактьори и други, като накрая бива насочван от същите тези „доброжелатели” към храма за да му се четат определени молитви (църковността на някои от тези молитви е доста спорна). И както казва един мой събрат, ние свещениците неусетно се превръщаме в слуги на вещиците, защото хората идват при нас и казват почти императивно: „казаха ми да ми се прочете еди каква си молитва”. Нямате представа колко е трудно и почти невъзможно да обясниш на тези хора, че те нито са луди, нито умопомрачени, нито безнадеждно обсебени от бесове, че просто имат нужда от изповед, от вяра във Възкресението и вечния живот, че са жадни за общение, за любов, че трябва да се научат да благодарят на Бога и да Му принасят себе си и целия свят като благоуханна жертва.
За съжаление, след като нямаме куража да се заемем с това, ние избираме по-лесното – да слугуваме на човешкото невежество.
А иначе има прозорливи и духовити подвижници, които имат дара да проникват в душата на човека. Те знаят как да подходят към човека и да му помогнат. От тях наистина бесовете треперят. И ще завърша с евангелския призив: „Търсете Царството Божие и всичко останало ще ви се придаде”.
Бог да ви благослови.
