Какво трябва да бъде ежедневното облекло на свещеника?
Привет на уважаваната от мен редакция на Православие БГ. Имам следния въпрос: Какво трябва да бъде ежедневното облекло на свещеника? Може ли да се говори за задължителни одежди, нещо като „униформа” на свещеника и благодаря Ви предварително. С поздрав: Георги
През ранните християнски векове извънбогослужебното облекло на свещеника не се различавало от това на останалите хора. За облеклото им се говори едва след Шестия вселенски събор (681 г.), в 27-мо правило, в което било разпоредено: „никой от числящите се в клира да не се облича в неприлични одежди…, а всеки да носи полезното вече за клирици облекло”. В този случай не става въпрос за нови одежди, а за избор на най-приличните и подобаващи на свещенослужителите дрехи. Предпочитаният цвят на извънбогослужебните одежди на свещенослужителите бил белият. На въпрос къде е написано, че свещенослужителите трябва да носят бели дрехи, Константинополският епископ Сисиний (†427) отговорил: „А къде е написано, че епископът трябва да носи черни …”
До VI век платовете за изработка на дрехите били ленени, памучни и вълнени. По времето на император Юстиниан Велики аристократите и свещениците вече предпочитали коприната, модата преди всичко се диктувала от Персия.
Увлечението по пищни, светски дрехи родило и 16-то правило на Седмия вселенски събор: „Всеки разкош и гиздене на тялото са чужди на свещеническия чин и положение. Заради това епископи и клирици, които се гиздят със светло и разкошно облекло, да се поправят… Защото в древно време всеки свещен мъж се е задоволявал с неразкошно и скромно облекло…” В началото на X век със седмата си новела император Лъв VI наредил: „Онези, които са променили облеклото си на клирици с облекло на миряни дори и против волята си, да се възстановят в същия вид…”; т.е. облеклото на свещенослужителите вече по някакъв начин ги отличавало от другите християни и те били длъжни да го носят. В края на Византийската епоха епископът носел дрехи различни от останалите – т. нар. епомида, която представлявала парче плат, на което единият край бил прехвърлян през лявото рамо на епископа. Епископът обличал и подир – дреха, подобна на днешния подрастник. На главата си носел островърха шапка с персийски произход, наричана кидар или китар. Сериозни промени в облеклото на духовенството настъпили в края на XVI и началото на XVII век. Според някои изследователи причина за това била намесата на турските власти и лично на турския султан.
Днешното облекло на свещенослужителите се дели на подрастник, расо, калимавка, епанокалимавка (було) – за монашеския чин. Подрастникът е бил използван преди появата на расото. Произхожда от светска одежда, подобна на хитона или римската туника наричана (х)иматий. В старобългарските текстове е споменат като риза или срака. Използвал се е като долна дреха както от средната класа, така и от висшата държавна администрация във Византийската империя, същевременно бил носен и от епископи, свещеници, дякони, четци, певци и др. По-късно под влияние на изтока ръкавите на подрастниците се стеснили и одеждите започнали да се наричат кавадии. Върху тях била носена къса мантия. Цветът не бил строго определен. Носенето на черни или тъмночервени кавадии било символ на скръб. Сравнително рано се появила и практиката да бъдат носени по два иматия един върху друг. Вторият бил по-широк и с по-широки ръкави, изработен от плътна материя. По-късно вторият иматий бил заменен от подобното по форма и размери расо. Днес подрастниците са долната дреха на свещенослужителите, цветът им е различен, но най-използваният е черен.
Расото в днешни дни представлява широка одежда с широки и дълги ръкави и е връхната дреха на всички свещенослужители. В миналото е било горната дреха на расофорите и монасите в многобройните монашески центрове на Изток; наричали са го епомион, т.е. надплещник и е бил изработен от грубо сукно използвано за войнишки одежди. Епомиона първоначално е бил без ръкави. Цветът му бил тъмен, най-често черен. По-късно започнало изработването му от памук, лен, вълна и по-рядко от коприна. До XVII- XVIII расото било задължително само за монасите. След този период започнало да се носи и от женените свещеници и дякони, които до тогава се обличали със светски дрехи и шапки. Малко по-рано расо облекли и епископите, поради факта , че в голямата си част те произлизали от монашеските среди. Употребата на расото била утвърдена с решение на Константинополския събор и Московския събор през 1666 г. През 1815 г. архимандрит Неофит Дукас предложил някои реформи в Църквата, между които и задължителното въвеждане на расото като обща дреха за всички свещенослужители.
Калимавката представлява кръгла разширена в горната си част шапка. Носят я дякони, свещеници и епископи. Цветът е черен.
Епанокалимавката представлява парче черен плат, който покрива калимавката, следвайки формата й и се спуска върху задната част на расото. От двете му страни свободно висят две ленти, вероятно остатък от връзки.
Булото е характерна одежда само за епископите и монасите.
За повече информация относно одеждите можеш да прочетеш Литургиката на архимандрит Авксентий.
