Как се дава и получава благословия?
Искам да знам повече за смисъла на благословията – каква е била традицията, променена ли е тя във времето или в различните православни страни; как се получава благословия, по какви поводи най-често се търси, какви са случаите например, когато тя може да бъде отказана? Има ли място да се говори за "отговорността" на този, който я получава, или този който я дава? Въобще, интересува ме всичко… Благодаря ви предварително.
Но когато погледнем по-задълбочено и по-отговорно, благословението е нещо, което трябва да идва от душата и сърцето. Така, когато Иаков иска благословия от баща си Исаак, казва: “Да ме благослови душата ти” (Бит. 27:19, 25). Това е така, защото всъщност благословението идва от Бога. Бог благослови Авраам и неговото потомство (Бит. 22:17 – 18). След смъртта му Бог благослови сина му Исаак (Бит. 25:11).
Благословията не е просто благопожелание, подобно на тези, които се отправят по повод рожденни дни или Нова година. Не е просто изречени думи. Именно затова Исаак не може да даде на любимия си син Исав същата благословия, която по-рано е дал на Иаков, а му дава по-малка. В този смисъл може да се каже, че благословията е молитва, с която измолваме от Бога това, с което благославяме. С други думи, отнесено към днешната практика, благословението не се изразява в целуването ръка на епископа или презвитера. То не е само израз на почит, а нещо много повече.
Това много повече е любовта. Най-ярък израз на благословение с любов виждаме, когато Иисус Христос благославя децата: “И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше” (Марк 10:16). Възкръсналият Господ благослови учениците си, събрани зад заключената врата с думите “Мир вам!” (Иоан 20:19, 21, 26), след което ги праща да учат и да кръщават. Така те донесоха и до нас Неговото благословение, което ние преподаваме в светата Литургия, отправяйки към Божия народ думите “Мир на всички”. В Литургията има още много думи, с които се благославя народа. Сигурно сте обърнали внимание, че и светите Апостоли започват с благословение всичките си послания.
И накрая, ще ви обърна внимание на благословението, което нашият Спасител ни остави: “И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето” (Лука 24:50 – 51).
Така Божието благословение присъства и днес сред нас, когато сме събрани в Негово име в съградената от Него Църква. И когато сме причастни на Неговия мир и на Неговата любов.
В Новия Завет тя често означава духовно благо, дадено чрез Евангелието (Послание до Ефесяни 1:3). В ежедневието си ние измолваме Божието благословение чрез всяка молитва. Обръщаме се за благословение към епископа и свещеника, като в тях виждаме икона (образ) на Нашия Господ Иисус Христос.
Доколкото разбирам въпросът е продиктуван от взаимоотношенията между епископ (свещеник)и енориаш. Благословение най-често се търси за отговорна и важна работа, свързана с нашия частен живот или с общия църковен живот.
Ако Ви е отказано някакво благословение, не се тревожете, а се смирете и се молете. А ако някой ви е благословил да свършите някаква работа, свършете я с усърдие и пак се молете. По повод въпросът с отговорността за благословията: отговорен е и този който я дава, и този, който я получава. Не забравяйте, че във всяко нещо трябва да има разсъдителност; тя е една от най-големите добродетели според светите Отци.
Ваш в Христа: отец Добромир
