Как се подрежда църковната йерархия? Нарцистичен ли е Бог?
Здравейте. Извинявам се за недодяланото обръщение, но не знам какво да използвам. Имам три въпроса, затова отбелязах, че желая личен отговор, но нямам против да бъдат и публикувани.Най-напред по-малките въпроси. Какво е бяло духовенство?
След това – как се подрежда църковната йерархия? Зная само, че има три степени. Четох тук, че епископът била най-високата степен. А патриархът?
Третият въпрос не е мой. Беше ми зададен наскоро и не зная как да отговоря. Наистина ли тези, които не вярват в Бог ще отидат в ада? Значи ли това, че Бог е нарцистичен и себичен, че любовта му е само за тези, които вярват в Него? Ако не вярваш в Него, а си праведен – пак ще отидеш в ада?
Това е. Благодаря за отделеното време.
По традиция бяло духовенство в Православната църква се наричат свещениците (презвитерите), които живеят в света и имат семейство. Респективно, черно духовенство се наричат монасите, които живеят в манастир и са дали обети за послушание, за нестежание (непритежаване на имущество) и за безбрачие и целомъдрие. Е, днес много монаси живеят в света и са по-светски от женените, но това е друга тема.
Трите степени на църковната иерархия, водещи началото си от ранната Църква са: дякон, презвитер, епископ. Епископът е най-високата степен и притежава пълнотата на апостолското приемство и власт. Патриархът (както и папата) е епископ, първенствуващ измежду епископите в дадена поместна църква. Начело на всяка епархия у нас стои митрополит, който също е епископ. Измежду всички митрополити се избира патриарх, който е пръв по чест измежду тях. Повече по темата прочетете в: Църковна йерархия; Защо епископите са неженени, а в Новия завет пише да са женени?
Бог е Праведният Съдия, на когото принадлежи окончателната присъда. Божият съд, за разлика от човешкия е справедлив, неподкупен и нелицеприятен. Всъщност съди ни не Бог, а нашите дела. Божият съд прилича по-скоро на изпит. Животът на един човек след съда продължава в същата посока, по която той е вървял през своя живот. Образно казано, ако един човек се е запътил към рая, той няма как да попадне в ада. И обратното. Временният живот на земята ни е даден, за да се подготвим за вечния живот. Учителят в училище поставя оценка на ученика не според това дали го обича, а според това дали си е научил урока. Така ще поставя оценките и нашият небесен Учител, само че много по-справедливо. Впрочем Иисус Христос ни е дал предварително условията, по които ще бъдем съдени всички. Те са: дали сме нахранили гладен, дали сме напоили жаден, дали прибрали странник, дали сме облекли гол, дали сме посетили болен, дали сме споходили затворник (Мат. 25:31-46). Именно с гладните, жадните, странниците, голите, болните, затворените Христос отъждествява Себе Си. В това няма нищо нарцистично и себично. Може да се каже, че Евангелието е конспектът, по който ще бъдем изпитвани (съдени). Ако някой не желае да живее по Евангелието, значи той не желае да бъде в рая при Този, Който го е дал. Трябва ли Бог насила да го “натика” там? Освен това адът не е нещо друго, а отсъствие на Бога, богооставеност.
Човешките критерии за праведност и неправедност, за добро и зло са относителни. Всяка държава има свой наказателен кодекс, по който съди своите граждани кое е законно и кое противозаконно. По кой НК да ни съди Бог?
Бог е Творец не само на света, но и на категориите “правда” и “грях”. Извън Бога те стават неустойчиви и релативни, дори безсъдържателни и безсмислени. С плитко и безпомощно любопитство Пилат пита “Що е истина?” (Иоан 18:38). Извън Христа има много “истини”. Когато не обичаме Бога, Той може да ни се струва нарцистичен и себичен. Всъщност нарцистичните и себичните сме ние. Ала Той ни обича и такива. Той не само ни вика при Себе Си. Той се пожертва за нас, такива, каквито сме. Бог прави всичко за нас. Само едно нещо не може да направи – да ни направи жители на рая против нашата воля.
Бог на любовта и на мира да бъде с теб и с твоите приятели (ІІ Кор. 13:11),
презвитер Стефан
