Как трябва да се спазва IV Божия заповед?
Здравейте, отци! Православната църква признава Десетте Божи заповеди. Как тогава трябва да се спазва IV Божия заповед? Говорим си с един мой приятел, който е адвентист "на седмия ден", относно съботата. Аз му доказвам, че съботата е отпаднала със следните цитати:"Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си." (Римляни 14:5)
"И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос." (Колосяни 2:16, 17)
Но той, най-общо, ме контрира с:
"18. И разлютиха се народите, И ДОЙДЕ гневът Ти и ВРЕМЕТО ДА БЪДАТ СЪДЕНИ МЪРТВИТЕ, и да дадеш отплата на Твоите раби – на пророците, на светиите и на ония, които се боят от името Ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
19. Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви КОВЧЕГЪТ НА ЗАВЕТА МУ в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка." (Откровение 11)
В "Римляни 14:5" и "Колосяни 2:16,17" се говори, че съботата е отпаднала.
"Откровение 11:18,19" сякаш казва обратното- че мъртвите ще бъдат съдени според Десетте Божи заповеди от Ковчега на завета, една от които е: "Свети седмия ден, в който Господ си почина от Сътворението и в него не върши никаква работа!"
Не се ли получава противоречие?
Впрочем, не знам как Православната църква учи да четем IV заповед?
а) Вместо "съботния ден", трябва да се разбира неделния ден. В него е забранено да се работи;
б) И тук става дума за "съботство", както в "Евреи 4:9,10";
в) Тази заповед изцяло е отпаднала от Божия закон.
Ще съм ви благодарен, ако ми разясните този въпрос! Всичко добро!
Много са причините, поради които ние, православните, трудно намираме точните и адекватни отговори на провокационните въпроси, отправяни към нас от атеисти или неправославни, а и от друговерци. Мисля, че няма смисъл да изброяваме една по една тези причини. За нас е по-важно да осъзнаем, че тяхното съществуване е повод за дълбок размисъл. Най-лошото в случая е, че когато тръгнем да търсим отговорите, първо се насочваме към популярната и достъпна за „масовия” вярващ литература, която в повечето случаи ни поставя в ситуация на тотално объркване. Много често се получава така, че двама автори, които претендират, че са православни и че се позовават на Преданието и светите отци, обясняват или тълкуват някой казус по коренно различен начин. Не зная дали трябва да съдим някого за това. Зная само, че трябва да изграждаме в себе си ясен критерий за Православието, основаващ се на Писанието и на Преданието, и най-вече на Богослужението, което е своеобразен синтез на всичко, което се случва в Църквата. Затова и ще се опитам да дам обяснение на проблема със съботата, позовавайки се на литургичната практика на Църквата.
Несъмнено съботата е имала литургичен характер още от най-ранните векове на християнството. Това накратко означава, че събота и неделя са били дните, в които задължително се е извършвала Евхаристията, т. е. и двата дни са считани за празнични, за дадени от Бога. Това формално се е запазило и до днес, най-вече го виждаме във Великия пост, по време на който Литургия (която винаги е празник за Църквата) може да се извършва само в тези дни; също така формата е запазена и в забраната да се спазва строг пост (без олио) в събота и неделя през цялата година, с изключение на Велика събота. Имало е, разбира се, опити съботният ден да бъде пренебрегван, за да се подчертае разликата между иудаизма и християнството, но това е една напълно оправдана емоционална реакция през онези векове, когато евреите са били основните подстрекатели за гоненията срещу християните.
За съжаление литургическият облик на двата дни с течение на времето започва да избледнява и все повече единият от тях – неделята, „невечерният осми ден на новия Иерусалим” започва да се възприема натуралистично, като част от времето на този свят, като ден на покой и на почивка, което неминуемо го противопоставя на еврейския ден за почивка – събота. Това отпадане от светоотеческото възприятие за времето го виждаме в днешното наше джобно календарче.
Четенето на четвъртата Божия заповед и на пасажи от Новия Завет, свързани със съботата, не би трябвало да предизвиква в нас противоречиви чувства поради това, че някой (в случая приятелят – адвентист) недобронамерено ни подвежда. Най-малкото, като православни християни, трябва да имаме самочувствието на членове на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква – пазителка на истинската вяра и да вярваме, че ако ние не можем да си обясним нещо, това не означава, че Църквата мълчи по този въпрос.
Накрая все пак да повторя най-важното – Православната Църква не се е отказала от съботата, но гледа на нея не натуралистично, а през призмата на вечността.
Бих си позволил да те посъветвам да четеш повече богословска литература и, ако имаш желание, да си намериш и православни приятели, които да те подкрепят, а най-добре ще бъде да откриеш и своя духовен наставник.
Бог да благослови.
Отец Стоян
