Кои икони са подходящ подарък при определени случаи?

Думата икона идва от гръцки и означава образ, портрет.

Църквата изповядва и учи, че иконата е пряко следствие от Боговъплащението на Нашия Господ Иисус Христос, че се основава на него и принадлежи неотделимо на самата същност на християнството. Иконата става неопровержимо доказателство за Христовото въплъщение, че Господ се е родил от Богородица, живял е с нас, радвал се е, страдал е за нас, бил е гладен, жаден, говорил ни е, възлюбил ни е, жертвал се е, умрял е и е Възкръснал, като с това ни е спасил от смъртта.

Задачата на иконата е да ни яви човека като истински образ Божий и да ни представи една бъдеща реалност. Тя говори за това, какъв трябва да стане човекът, т.е. за неговото обожение (уподобяване на Бога).

За това обожение св. Григорий Нисийски пише: „Оня, чието лице не е осветено от Светия Дух, е принуден да носи маската на демон и може тя да стане неговото лице, да срастне с кожата му. Докосването на Духа изтрива маската и оголва лика – онази богообразност, която човек не е в състояние да унищожи до край в себе си”. Именно това ни показва и иконата: светли ликове, нямащи светлосенки, изтъкани от снопчета светлина (бликове), излизащи от очите, лицето и дрехите на изображението.

Тайната на иконата може да бъде разбрана най-вече в Литургията. В Божествената Евхаристия получаваме – чрез св. Причастие – възстановяване на автентичния наш образ. Съединяваме се с Христос, преобразяваме се и изпитваме велика радост. В това преображение виждаме света, другия до нас и себе си в съвсем различна, нетварна светлина. Очите ни се отварят за Истината (заради това очите на иконите са големи).

Посредством иконите ние съзерцаваме физическата външност на Христа, чудесата и страданията Му. „Това освещава зрението и душите ни. Като почитаме и се кланяме на този образ, ние се извисяваме, доколкото това е възможно, отвъд това физическо изображение към съзерцаване на Неговата божествена слава” (текст от VII Вселенски събор).

Защо съзерцанието на лика Христов е толкова важно за нас? „Вашите очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; защото истина ви казвам, мнозина пророци и праведници много желали да видят това, което вие виждате, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха” (Мат. 13:16).

Праведниците правеха чудеса, но не видяха Бога (като св. прор. Илия и св. прор. Моисей, който вижда Бога в гръб), а ние лице в лице виждаме славата Му в Литургията и иконите.

Без този опит в Евхаристията, иконата си остава неразбираема. Тя не трябва да се разглежда като фотография, защото ако я приемаме така, то бихме виждали Христа с очите на невярващата тълпа.

Иконата идва от друг свят. Затова при рисуването й се използва обратната перспектива. Заставайки пред нея, човек застава в началото на пътя, който не се съсредоточава никъде в пространството, а се открива пред него с цялата си необятност. Правата перспектива е егоистична, обратната изнася центъра извън наблюдаващия и ни извежда на други пътища.

Децата рисуват така. Пътят напук на нормалната перспектива се разширява в далечината (а би трябвало да се стеснява), но ако питате детето защо е така, то ще отговори: „Пътят в края е широк, защото оттам ще дойдат гостите”.

Иконата е и динамична; при нея няма рамка, фигурите не се побират, ореолът също; ръце и крака на светци, както и копието на св. Георги, често пъти излизат върху тънката червена линия, напомняща само за рамка.

С това кратко изложение какво представлява иконата се опитах да разкрия смисъла и функцията на иконата.

А колкото до конкретния Ви въпрос, ако ще подарявате икона (това е най-хубавият подарък), най-важното е да се убедете, че тя носи в себе си православното предание. Ако е за дете, то нека да е образ на светеца, чието име носи. Целта е изобразената личност да му бъде за пример и свидетелство. Ако пък иконата е за семейство, то може да е образ на Господа Иисус Христос или Богородица или на някой светец, с който семейството да свърже живота си.

В моето семейство почитаме св. архaнгел Михаил, за което няма някаква особена причина, но при кризи и радости винаги сме чувствали неговото присъствие и закрила.

Помолете се Господ да ви открие какво е по-добре да се дари. Рецепти наистина няма!