Мои приятели са попаднали при Петър Велев. Какъв е той?

Трогателна и похвална е твоята тревога за приятелите ти. Сърдечното приятелство е един от най-големите дарове в нашия живот. Ако повече приятели и родители проявяваха такава съпричастност, жертвите на деструктивни секти, наркотици и безпътица щяха да бъдат много по-малко.

От друга страна, много хора, особено млади, стават последователи на различни секти, защото ние не даваме задоволителни отговори на техните въпроси. Много пастири се грижат само за доенето и стригането на стадото и не ги е грижа дали гладният за духовна храна „паша ще намери” (Иоан. 10:9). За жалост в нашата Църква има много традиционализъм, обрядност, немалко суеверие, а истинската евангелска и светоотеческа църковност отсъства. През Възраждането нашите духовници са били книжовници, а днес не са малко тези, които една книга през живота си не са прочели. Не си измислям и не преувеличавам. Говоря неща, които с болка наблюдавам всеки ден. Какво да правят интелигентните, търсещи и жадуващи млади хора, когато влязат в някой храм, в който нещо се пее, но така, че нищо не се разбира? Или като се обърнат за съвет към свещеника, виждат, че той е много под тяхното ниво? Отиват да търсят истината на друго място. И така често попадат в някоя секта. Не е ли в нас истинската вина за това?

Доколкото разбирам от писмото ти, точно такива търсещи, жадуващи млади хора са и твоите приятели, които са попаднали при Петър Велев. За да отговоря на твоя въпрос, аз прочетох доста неща за него и от него. В своя сайт той се представя като църковен настоятел на храма “Свети Георги” в Долно Камарци. Казва, че проповядва Словото Божие от над 40 години. Автор е на книгите „Изцеление чрез вяра в Бога”, „По пътя към Иисус”, „Духовна пълнота”, „Пробуждане”, „Разговор на един грешник с Триединния Бог – 100 отговора на 100 въпроса”. Автор е също на „Мирен договор на грешника с небесното царство”. Посочено е, че е водещ на предаването „Господи, благослови България” по телевизиите “Центрум груп” и „2001”, но аз не го намерих в техните програми. Към сайта му има дискусионен клуб.

От тази справка би следвало да е православен християнин. За съжаление в неговите текстове не срещнах понятието „православие”. И не само това. В проповедите му се забелязват уклони, които не са в духа на съборната православна духовност. От друга страна той самият определя като задължително за спасението изповядването на Никео-цариградския Символ на вярата. Ала акцентите в неговите проповеди са малко встрани от светоотеческата традиция. Най-важното е, че стриктно се придържа към Библията.

Изобщо, моето впечатление от всичко, което прочетох е, че е искрено и предано вярващ човек, макар и малко екстремен. Предполагам, че точно това е насочило твоите приятели към него. Ако те са наистина интелигентни и търсещи хора, нека освен книгите и проповедите на Петър Велев да четат и друга духовна литература. Да четат Светите отци, книгите на митрополит Антоний Сурожки, на епископ Калистос Уеър, на протопрезвитер Александър Шмеман… Толкова много хубава и полезна духовна литература има вече. Християнството не почва и не свършва с Петър Велев. Напротив – подобно абсолютизиране на една личност носи съмнителния привкус на сектантство. Не е Христов съработник този, който поставя себе си като най-важен авторитет и своето тълкование като най-меродавно. Смазващият и обезличаващ авторитет на гуруто е отличителен белег на тоталитарните секти и общества. За съжаление подобно явление като че ли се забелязва и при Петър Велев, въпреки че той самият на много места говори против сектите, окултизма, суеверията, ясновидството.

Най-опасното, което усетих е индивидуализмът, който лъха от неговото богословие. Църква означава събрание. Църквата е истинска само когато е съборна. В Църквата няма място за индивидуализъм. Индивидуализмът ни превръща в самодостатъчни индивиди, а Църквата ни изгражда като богоподобни личности. По тази линия е разделителната граница между православното християнство и всичко останало в този свят.

Друго, което прави впечатление при Петър Велев е силното акцентиране върху изцеленията. Изцелението не трябва да се поставя като най-важната цел на християнския живот. Лечителският дар може да бъде един от даровете на Светия Дух (вж. І Кор. 12:28). Но в същото време не бива да се заблуждаваме, че и врачките имат този дар, макар те също да говорят за Бог и да имат кръстове и икони в офисите си. Условието, по което разпознаваме дали дарът е от Светия Дух, е този, който го притежава, да е реално в Църквата. Не е страшно да се говори за демони. Христос също говори. Не бива, под претекст да не засегнем някого, да избягваме и заобикаляме тази тема. Демоните съществуват и ние можем да ги победим само с „всеоръжието Божие” (Ефес. 6:11). Ала е пагубно една проповед, една мисия да започва с това. Така се извършва зомбирането, но то категорично не е православна практика. Православната мисия започва с любов. Нейният акцент е любовта, а не демоните.

Другите неща, за които съобщаваш – обсебване, преследване, обаждания от чужди разузнавания и пр. са доста нездрави теми, но ми се струва, че твоята тревога малко е попреувеличила опасността. Не съм изследвал дейността и проповедите на Петър Велев в детайли. Затова може и да бъркам в някои преценки. Но неговите текстове не оставиха у мен впечатлението за „опасен човек”. Все пак и той трябва да се замисли, ако неговите проповеди произвеждат такъв ефект върху слушателите му, както върху твоите приятели. А тях ти насърчавай да пребъдват в евхаристийно общение в Църквата, да четат утвърдени автори и така да си формират здрав критерий за истината.

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с теб и с твоите приятели: Презвитер Стефан