Не може ли да се осъвремени богослужението?
Христос Воскресе!
Това е доста сериозна пречка, която просто отблъсква младите хора от храмовете.
Друга причина, която някои мои приятели посочиха, е "напевното говорене". Освен че не могат да разберат сложния език, който вече е доста отдалечен от съвременния български, начинът, по който се четат молитвите още повече затруднява разбирането.
Аз също от скоро посещавам богослужения и признавам, че и на мен ми е трудно да разбирам всичко, особено сложно беше първия път. И сега най-много обичам, когато се чете евангелието, не само, защото това е Божието слово, но и защото то се чете на разбираем български и по ясен начин. Тогава мога да вникна по-добре в смъсъла на проповедта, защото съм сигурен, че съм разбрал всичко и то съм го разбрал правилно.
Дали това не е някаква традиция в богослужението? Не може ли тогава църковният език да бъде осъвременен и само някои молитви да се четат по стария начин?
Презв. Стефан Стефанов:
Наистина възкръсна Христос!
Вие говорите за езикова бариера, а поздравът Ви е на църковнославянски език. Дори само това е показателно, че въпросът не е толкова еднозначен. Струва ми се, че като се поздравяваме с „Христос воскресе! Воистину воскресе!” превръщаме поздрава в някаква степен във формален израз. Ако кажем „Христос възкръсна! Наистина възкръсна!” ние влагаме много повече смисъл и вяра във възкресението на Спасителя и тогава поздравът ни не звучи формално и инертно.
Това може да се каже и за цялото богослужение. Когато аз пея стихирите на църковнославянски език, се старая да си превеждам смисъла на текста, но когато пее друг, разбирам отделни думи и изрази, но не и целия смисъл. Питал съм владици, свещеници и миряни – същото важи за всички. Правил съм тестове с хора с добра езикова грамотност като съм им давал да преведат не много сложен текст. Не се справят. Църковнославянският език само на пръв поглед изглежда разбираем. Лексиката му е близка, но структурата му е много различна от говоримия български език.
Текстът на Литургията е преведен на български език отдавна. За съжаление няма единен превод – колкото издания има Служебникът, толкова са различните преводи. Всички те са сравнително хубави, но всички имат и доста неточности. Но това не е пречка Литургията да се служи на разбираем език. Съществуват и преводи на песнопенията на Литургията. Там пречката е по-съществена, тъй като на църковнославянски език съществуват много повече литургични композиции.
Защо тогава много свещеници не служат на български език? Основната причина според мен е инертност. Така са научили, така си карат. Не искат да си дават зор. Не ги интересува дали народът ги разбира или не. Даже те самите често не разбират това, което четат и пеят. Така, че е въпрос на манталитет, на култура, на чувство за мисия.
Ако Апостолите бяха проповядвали само на гръцки език, ние днес дали щяхме да бъдем християни?! Ако светите равноапостолни братя Кирил и Методий не бяха превели Евангелието и богослужебните текстове на разбираем славянски език, ние днес дали щяхме да бъдем християни?! Ако поборниците от нашето Духовно възраждане не бяха водили борба за богослужение на разбираем език, ние днес дали щяхме да бъдем християни?! А ето, днес заради една сляпа инертност мнозина свещеници безотговорно погубват това наследство.
Мнозина оправдават служението си на църковнославянски език с това, че той бил свещен език, че не бивало на Бога да се служи на език, на който се ругае и пр. Вички тези „аргументи” са изсмукани от пръсти. Ако говорим за свещен език, то гръцкият е още „по-свещен”. Нима трябва да служим на гръцки?! Т. нар. „триезична ерес”, против която се бориха Светите солунски братя, отдавна е отхвърлена. Впрочем, според нея църковнославянският език не е сред „свещените”. Обявяването му за такъв е нова съвременна ерес.
Скоро прочетох в един форум, че езикът не бил пречка, защото който умеел да се моли, дори на японски да се служела Литургията, пак щял да се моли, а който не умеел да се моли и разбираемият език не помагал. Вярно е, че молитвата е опит, умение и състояние на духа, но как и къде да се научи младият човек да се моли, ако с първото му влизане в храма се натъкне на езикова бариера, както Вие пишете, когато никой не му обърне внимание, когато никой не му каже две благи слова!
Срещал съм мнения, че църковнославянският език не е толкова труден и който желае да разбира богослужението, който е истински ревностен християнин, трябва да положи старание да го научи. В тази позиция има огромно психологическо недоразумение. Как ще станат ревностни християни тези млади хора, за които говорите Вие, които още с първото си влизане се натъкват на езикова бариера? Кое ще ги привлече да влязат втори път – за да чуят отново нещо неразбрано ли? Пак ще повторя, че ако светите Апостоли бяха ръзсъждавали по подобен начин, ние и до днес щяхме да си останем езичници и безбожници. Мисля, че този формален подход е основната причина огромното число християни у нас днес да се интересуват само от свещи и върба.
Мисионерите от предишните векове благовестяха сред кититайци, японци, африканци, а много днешни български свещеници не мисионерстват даже в храма, в който служат. Това е защото свещенството се е превърнало в лесна професия, а чувството за мисия и дълг е изчезнало. Сякаш не са преведени на разбираем български език думите на св. апостол Павел: „ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър… ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец… в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат” (Първо послание до Коринтяни, 14 гл.).
До тук стана дума за Светата литургия. По различно стои въпросът за другите богослужения. Ектениите, които казва свещеникът на утренята и на вечернята също са преведени, но ежедневните служби в минея и осмогласника не са преведени. Някои добросъвестни свещеници са направили преводи по които служат, но официален превод все още няма издаден. Тук има един парадокс, който пак се обяснява с инертността: на вечернята и на утренята свещениците не четат един от най-прекрасните текстове в Библията – Псалтира, който е преведен на български, а пеят на църковнославянски език текстове, които мнозина от тях не разбират. Парадоксът се състои в това: след като така или иначе богослужението се съкращава, защо не се съкращава неразбираемата част, а се съкращава разбираемата – Псалтира?
Казаното до тук не означава, че църковнославянският език трябва да бъде изхвърлен от богослужението. Той е едно огромно богатство (не само езиково, но преди всичко духовно), което трябва да се изучава и съхранява. Но неговата употреба в ежедневното и особено в неделното и празничното богослужение трябва да бъде сведена до минимум, за сметка а съвременния български език, защото иначе ще пеем сами на себе си, ще говорим на вятър, както казва Апостолът.
Същото може да се каже и за напевното четене. То също е една инертност, но тази инертност е наречена традиция и така си върви… Няма никаква пречка текстът на Паримиите, Апостола, Евангелието да се четат членоразделно и разбираемо. Аз съм сигурен, че Иисус Христос не е говорил така напевно, както свещениците днес четат Неговото слово.
Искам да засегна и друг особено важен момент в служенето на Литургията, който се явява пречка за нейното разбиране. Това е тихото четене на т. нар. „тайни молитви”. Тук неразбирането подвежда и самите свещенослужители. „Тайни” от кого? От народа?! Но нали Литургията е обществено, общо дело. И защото е общо дело, всички тези молитви (с изключение на една) са в множествено число. Нормално ли е свещеникът да ги чете сам на себе си в множествено число? Тези молитви се наричат тайни, защото са тайноизвършителни, а не защото трябва да се четат тайно от Божия народ. Иначе излиза че свещеникът сам извършва Литургията, а Божият народ само присъства. Но как тогава тя е общо дело? Има ли стойност молитвата, прочетена от презвитера, ако народът не каже „амин”? Затова св. папостол Павел пише: „ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?” Като се основава на тези думи на Апостола, император Юстиниан Вилики в VІ глава на 137 Новела постановява молитвите да бъдат четени „с такъв глас, че добре да бъдат чути от християните”, за да участват те в „Общото дело”. В Православната църква, за разлика от Римокатолическата, не може Литургията да бъде отслужвана от сам човек. Т. е. Божият народ не присъства на Литургията, а служи Литургията.
В контекста на Вашия въпрос, моят съвет към Вас е такъв: ходете на Литургия в този храм където тя се извършва правилно, а не формално. Архимандрит Софроний Сахаров казва ,че в Литургията, когато се служи правилно, има повече благодат, отколкото в отшелничеството. Ако имате забележки и изисквания по канона към свещеника, не се притеснявайте да му ги кажете, защото свещеникът не е римски папа и не е непогрешим. Смисълът на Църквата е да се подпомагаме един друг в обожението.
С пасхален поздрав,
презвитер Стефан
Христос Възкръсна!
Моля ви,кажете ми в кои храмове в София
се служи правилно Литургия,а не формално!
В църквата Св. Цар Борис І в „Овча купел“І
свещеникът служи на български!
Според една модерна западноевропейска философска школа оснавата на културата, в това число и религията е въпросът за езиковостта и смисъла на понятията. У нас обаче езикът на светите славянски братя Кирил и Методий не е разработен със средствата на модерната светска летсика и не се изучава в училищата, макар католици и гърци да учат латински и старогръцки език. Освен това модерността въведе една технизация на лексиката на модерния българин и то чрез латински деривати на модерните европейски езици. При това положение се получава не само фонетична и семантична езикова бариера с християнския философски и богослужебен език, но дори се прекъсва комуникацията, или общението на български език, между вярата и модерния българин. Характерното за християнските общества е, че чрез граматизацията, в това число латински и старогръцки се върви към християнизация на обществото и на подрастващите. Характерно за модерното българско училище е , че чрез граматизация и почит към човека на оръжието и на бруталната сила се върви към атеизъм и богоборство на подрастващите. И това с вероучение няма да може да се реши, освен ако не се направи сериозен научен труд на успоредни преводи от латински, старогръцки, старобългарски и новобългарски на ключовите философски понятия в българската култура и в културата на християнските общества въобще. Защото както наша задача е да идем в храма и да участваме в литургията и да слушаме проповедта на духовника, така наша работа е да си научим метаезика на Църквата.
Според една западноевропейска философска школа въпросът с културата на хората, в това число и религията е въпрос на езиковостта на човека. За съжаление у нас старобългарски език не се учи, както се учат латински и старогръцки в Европа. Освен това нашият модерен език е технизиран с деривати на латинската лексика и така се създава смислова езикова бариера пред човека. В християнските общества чрез граматизация се върви към християнизиране, а у нас чрез граматизация и култ към бруталната физическа сила се върви към атеизъм и богоборство на подрастващите. И тук вероучението няма да помогне с оглед на интерпретацията на литературата, философията и историята в училище. Затова един сериозен успореден текст на християнската лексика на латински, старогръцки, старобългарски и новобългарски ще помогне на вярата. Църквана не трябва да променя службите, а ние да си научим старобългарския и черковно славянския, които през комунизма бяха забранени езици и съответно тяхната литература, която е помощник на вярата не се познава от модерния български народ.
Отец Стефане, за този прекрасен текст и това истинско разбиране на св.Литургия те прегръщам братски и ти желая Спасение. Ти наистина ми даде кураж, че все още има нормални и истински свещеници, които разбират защо са в Църквата. Дерзай!
Христос възкръсна!
Да,след като няколко пъти съм чула Литургията и съм я чела на български ми е много по-лесно да я слушам на църковнославянски и всеки път разбирам повече и повече.
И този превод е правен от образовани и добри специалисти вярващи християни – унияти, което не прави превода лош /даже напротив!/. Издание е на Католическата Екзархия и е великолепен! Единствената разлика е в споменаването на „Светейшия наш отец папа римски…“, което лесно се сменя със „Светейшия патриарх български и митрополит софийски…..“ И искрено препоръчвам на свешениците изцяло да започнат да ползват служебници издания на Католическата Екзархия.
До Преслав – позволи ми брат и аз да изкажа мнението си. Езикът няма значение брат, ако човек се стреми всичко що чува с ушите си да го разбере с ума си, значи нищо няма да стане. Езикът на Бога се разбира само със сърцето. Така, че нека Светата Литургия си остане на Църковно – славянски, той е по – благозвучен, а не както някои се опитват да водят Литургията на чист български. Няма смисъл. Бог с теб. Амин!
Ако можете,обяснете ми разликата между цьрковно славянски и старобългапски.Познавам човек,който много дълго време,години употребяваше наркотици-вече не използва.Идваше в храма молеше се правеше поклони дори,виждал съм го да плаче.Едва ли е разбирал напълно какво говори свещеника.Според мен не е необходимо да се променя езика,всеки може да разбере ако иска за какво иде реч.Нека помним делото на светите братя Кирил и Методий
Братя и сестри в Христа, според мен, проблемът въобще не е в езика. Знаем как нашенци са готови на всякакви лишения, спят в колиби и под мостове и гризат мухлясал хляб и западни речници с единственото желание да научат по-скоро поне как е количка, камъни, пясък и донеси. И всичко това е само за придобиване на онзи мизерен – високо стандартен живот. Макар и временен. Проблемът е, че хората не знаят защо отиват в Църквата. Не вярват във Възкресението. Не вярват, че животът не свършва със смъртта. Не вярват в Царството Божие.Това ги кара да приспособяват всичко към себе си, както правят на запад, което няма нищо общо с Православието. Нас Църквата ни учи как да живеем, за да придобием вечен живот и по-добре усилията ни да бъдат в тази посока.
Борби, съжалявам, че мислите така, явно не разбирате целта на св.Литургия. Тя брате(или сестро) не е време за лична молитва, а за обща, то ест, един текст за всички участници в благодарността. Не може всеки да си влезе в събранието на верните и да си прави поклони, и да си казва собствени текстове. Да, прекрасно, че Бог е избавил това момче от лапите на злото, но този Ваш пример е невероятно неподходящ. В личната си молитва се молете, за каквот си искате и както си искате, но общата молитва е една. Текста на литургията е един и единен, а това, че се разделя между участниците, не го прави различен или множествен.
отец дяконе, не подкрепяйте църковнославянския език, такъв въобще не съществува. Това, което Вие наричате църковнославянски е една руссифицирана версия на старобългарския диалек, на който са преведени богослужебните книги. Ако послушате, как някои русски батюшки четат „църковнославянския“ и ако говорите русски, то голяма разлика едвали ще направите.
„Църковнославянския“ не е езика на църквата, а на клириците. Много от най-ревностните християни не говорят и не разбират този език. Нека Ви попитам, Вие пророците на църковнославянски ли ги четете? Или си помагате с преводите на съвремене български език?
Да уточня,този млад човек правеше поклоните когато нямаше никои в храма,и не по време на литургия.С този пример исках да кажа,че които търси БОГ,искрено и чистосърдечно,ще го намери независимо от езика.Бях неточен наистина.Езика няма нужда да се променя.Всеки знае на какъв език и как се служи св.литургия днес.По важно е да работим върху сърцата си,поне колкото мога,въпреки всичко.Смешно е да говорим за осъвремяване на светата литургия,остава и езика да сменим.
Не на отвратителното и неразбираемо МЪНКОПЕЕНЕ на особен , непознат език!Нека се направи реформа в тази несъответна организация и структура-БПЦ
Въпросът не е толкова прост. Когато живеех в България рядко ходех на църква и трудно разбирах. В САЩ почнах да ходя в гръцка църква, където цялата служба е на английски, а песнопенията на гръцки са преведени в книжка и всичко може да се следи и разбира. тогава научих за какво става въпрос. Сега ходя в друга гръцка църква, която е по-близо, но част от службата е на гръцки (с превод в книжка) и пак мога да следя. В руската църква също мога да следя. Но, когато бях нова, макар и кръстена като дете, разбираемите служби много ми помогнаха. В руската църква ми се струва, че има и американци, които не разбират черковно славянски, но стоят и сякаш участват в службата с цялото си внимание. Вероятно наистина искат да получат колкото може повече благодат. Има и подробност, в тази руска църква са мощите на св. Иоанн Шанхайски и Сан Франциски. Доста от хората като че ли гледат да са близо до раклата по време на служба. Даже съм убедена, че св. Иоанн помага на всички, които се стараят да разберат. И все пак ми се струва, че ако службите в България са на български, това ще е от голяма полза.
Христос Воскресе!
Този поздрав трябва да остане така. Иначе няма да е същото. На Великден нямах проблеми да разбера възкресния тропат на гръцки и да го запея, поне донякъде с гърците. Странно, защото не им разбирам езика.
Целта за която Църквата е създадена, е тя да разпространява благата вест между хората, тоест да мисионерства, а в днешни времена ние имаме нужда да слушаме на разбираем език тази вест за спасението. От известно време наблюдавам хората че влизат в храмовете за да запалят свещ и понякога попадат на Богослужение и ако литургията се служи на църковно – славянски език примерно, те се позавъртват малко, ослушват се и като почустват че не разбират нищо от това което се говори или пее си излизат, защото наистина няма какво да ги задържи в храма. Това е естествена реакция на човека когато той се почувства не в свои води.
Знам също, че за превода на всички Богослужебни книги се изисква огромен труд, защото проблема не е само и единствено в превода от църковно – славянски на български език, ами и напасването или написването на нови ноти за текстовете. Тези хора които ще превеждат трябва да са компетентни и понеже работата е огромна, те трябва да се занимават само с превеждането, значи ще трябва да бъдат наети и да им се плати труда.
Целта за която Църквата е създадена, е тя да разпространява благата вест между хората, тоест да мисионерства, а в днешни времена ние имаме нужда да слушаме на разбираем език тази вест за спасението. От известно време наблюдавам хората че влизат в храмовете за да запалят свещ и понякога попадат на Богослужение и ако литургията се служи на църковно – славянски език примерно, те се позавъртат малко, ослушват се и като почустват че не разбират нищо от това което се говори или пее си излизат, защото наистина няма какво да ги задържи в храма. Това е естествена реакция на човека когато той се почувства не в свои води.
Знам също, че за превода на всички Богослужебни книги се изисква огромен труд, защото проблема не е само и единствено в превода от църковно – славянски на български език, ами и напасването или написването на нови ноти за текстовете. Тези хора които ще превеждат трябва да са компетентни и понеже работата е огромна, те трябва да се занимават само с превеждането, значи ще трябва да бъдат наети и да им се плати труда.
Христос възкръсна!
Да си спомним как титана на перото, Н.В.Гогол е съприживял и описал Св. Божествена Литургия.За църковното служение и общение със Св.Божествена Литургия се е писало много.Така е, „едно баба си знае, едно си бае“, защо владиката не се намеси и поучи свещенослужителите, както нас ни съветват, , лелички и баби, по време на богослужението, къде да застанем, как да правим това или онова.Чува ли сме: Казва една леля на млада жена, да се махне от пътя на свещеника, по време на „Големия вход”.Тя се стъписабла, защото чула, че пречила.Отстрани някой прошепнал, да се отдръпне, защото Господ Иисус Христос минава, носейки Св.Кръст.И младата жена не пропусна да попита след Св.Литургия, за да и се обясни по- точно.Ето кое бе заинтригувало мирянката, че Господ Иисус Христос минава.Редно би било да се отпечатат и раздават книжки с подробно описание на Св.Литургия.Много силни са молитвите, които свещенослужителят чете тихо в олтара.Защо да не ги чуем и съпреживеем всички заедно?!
Ние влизаме в ръкотворен храм, „Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас”(Евр.9: 24).В Света Литургия ние спазваме заръката на Господа, да правим всичко чинно, за Негов спомен, ..”тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение”.(Евр.9: 28).
Като неофити обикновенно си занасяме светското мислене в Църквата:
1. Не гледаме ние да се променим (да се издигнем към нея), а да я променим нея (да я принизим към нас)
2. Гледаме да докарваме други хора и чрез тяхното евентуално одобрение сякаш да засилим още неукрепналата си вяра.
Разбирането е състояние на духа. А на църковно славянски може да се „разбира“ много по-добре. Литургията ще я разбереш най-добре ако се подготвиш и причастиш. Иначе ако мислиш че ще я „разбереш“ по-добре вземи си книжка – има я на двата езика успоредно (струва 2лв).
Богуслужението не е насочено към теб, а трябва е от теб. Символът на вярата не ти го казват за да го научиш, а ти го казваш за да го изповядаш.
Литургията е разделена на 2 части: за оглашените и за верните. Т.е. дори за да стоиш до края се предполага, че си запознат вече с основите на вярата. Ти не си „клиент“. Ти си този, който трябва да даде.
А моментите, които са насочени основно към теб са на съвременен български – не съм чул някъде да четат Апостола и Евангелето или да казват проповед на църковнославянски!
Христос е говорил на разбран език, но въпреки това не е бил „популярен“ – бил е разпнат. Така че не се притеснявай – не е в езика проблема.,
Да докараш хора някъде е много лесно само трябва да направиш каквото търсят (клиентите), но за каво са ти? какво ще ги правиш после?
Участвай в богуслуженията, а се поготвай и учи за вяра от книжки вкъщи. Вземи си „Нашата вяра“, догматика ако искаш виж и pravoslavieto.com
Поздрави!
„Целта за която Църквата е създадена, е тя да разпространява благата вест между хората“
Това не е православното а протестанттското схващане.
Абе хора, какво ви става, та вие не сте ли влизали в български църкви? Има такива в които се служи на български език, но първо, в тях не съм забелязал особено голям наплив от Богомолен народ – напротив, и освен това (откровено казано) не съм сигурен че службата е по-разбираема. Требите ( венчавки, кръщенета, погребения и т.н.) у нас са изцяло на български език и също не винаги са много разбираеми. Що се отнася до проповедта досега не съм чул български свещенослужител да проповядва на друг език освен на български, но и тук има същия проблем. Проповедта или напълно липсва или са малко местата където може да се нарече разбираема ( в смисъл на добро ниво). Нещата са индивидуални и е от голямо значение кой го прави, а не езика. Там където има добър духовник, там има и наплив на вярващи ( а като правило там се служи на църковнославянски). Та езика е инструмент, нали не се сърдим лопатата, ако градината не е добре прекопана.
Мирко, последния Ви коментар е под всяка критика. Жалко, че не разбирате, защо сте в църквата. И честно казано, струва ми се, че сте религиозен егоист.
Привет на всички и на теб Преславе. Въпросът ти не е нов, да же бих казал е зададен не наивно, но „меко казано“. Повечето коментари по него включително и тук, са на принсипа – много полемика, малко наука. Личното ми мнение: много е ясно, че повечето хора не говорят църковнославянски и аз включително. А доводи от рода на това, че всеки искрен християнин трябвало да го говори- „нека първом клира, па ще видим после“, че бъклгарският бил грозен и „небогслужебен език“ – без коментар, и т.н. Статията по-горе е МНОГО адекватна по въпроса. Мога само да добавя един ред по отношение на тихото четене- то има и още един аспект….ДИКЦИЯ!!! , мъмренето или по нашенски казано мрънкането – намираш се до четящия и не можеш да разбереш какво говори. Това обикновено НЕ се отнася до свещеника, а до някои от свещенослужителите (при четенето на Символа на вярата например).
Тука виждам и някои ентусиасти които искам да ги питам само: ако влагаш воля в себеизграждане, учиш/учил си два езика, за да имаш работа, студент си и работиш и спортуваш как/кога точно ще научиш църковнославянски….(за школи по езика, че няма- няма да коментирам). НЕ говорете на теория, ами ги правете тези неща 6 дни в седмицата…НЕ СМЕ 1989 година, а 2009…трябва да се върви напред, ако се служи на български НЕ СЕ ИЗМЕНЯ ЦЪРКВАТА, която е стълб, а просто хората- сиреч обикновените хора като мен, разбират какво става….който иска за себе си може да научи църковнославянски,официялният език в БГ е български….все още…
И тъй,
1. Усвояването на всяка древна вяра (и християнската също) изисква познаване и на древни езици, в нашия случай църковнославянския (цсл.). Нека уточня: не говорене на тези езици, а познаване. Познаването на даден древен език може да бъде на професионално, на „популярно” или на съвсем елементарно ниво.
2. Усвояването на вярата днес изисква познаването и на българския език. А днес ние не познаваме добре родния си език. „Познаваме” го най-вече от съвременните медии, а също и от разговорния ни език, на който днес общуваме. Днешната ни реч обаче стои далеч от богатия ни книжовен език, който има толкова общи черти с цсл.
3. Навлизането на днешния българин в църковно-тайнствения живот на Христовата църква изисква усилия: „познаване” на цсл. и на българския език. Можем да участваме в богослужение на български език, но същевременно трябва да полагаме усилия да разбираме и богослужението на цсл.: нужно е голямо търпение!
Затова ако цсл. не ти позволява пълноценно да участваш в богослужението, търси храм, където се служи на български език (а такъв храм има в Търново) и същевременно търси начин да „усвояваш” богослужението и на цсл. Коментарът на Надя по-горе е много точен: след като си разбрал смисъла на литургията, служена на български език, много по-лесно ще ти бъде сетне да я разбираш и на цсл. Прояви търпение и упоритост, и те ще бъдат възнаградени. С времето ще разбереш, че както съвременният ни език, така и древният език се допълват един друг при усвояването на вярата.
Нека и аз добавя моят опит. В самото начало и аз не разбирах нищо и затова си купих книжката Божествена литургия, с която всяка неделя отивам на църква независимо руска или българска. Та с тази много много ценна книжка следя цялата литургия, която е написана в две колонки на църковнославянски и български. Така мога да чета и Тайните молитви и да не пропускам нищо!
Моля ако някой знае църкви в София, в които се служи на разбираем български език да ги посочи . Това ще е от полза на тези от нас, които попадат тук през търсачка, търсейки точно служба на разбираем език. Предварително благодаря.
Поздравления на младежа за започната тема и на прекрасната статия на Презв. Стефан Стефанов.
Моля ви кажете ми къде служи презв. Стефанов.
Отец Стефан служи в църквата „Св. Николай“ в Русе на кея. На български се служи и в Сливен. Аз също служа на български там, където ме поканят. Пари не вземам.
Атеистична книга за Ванга –
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=24403
Ако презв. Стефанов е чак в Русе, явно няма как да ходя на службите там. Което не пречи да му благодаря отново.
Въпреки аргументираната теза обаче нищо не се променя. Като гледам колко стара е публикацията.
Оставам с надежда, че някой знае и ще сподели за църква в София, в която богослужението не е единствено за елитарен клуб от знаещи .
Здравейте! Моите въпроси не са точно по темата, но са изключително важни. Публикуват се мнения и трудове предимно на руски и сръбски свещенослужители. Но защо? Нима измежду българските Православни водачи няма достойни и мъдри? Нима след като от България тръгва Православието по славянските народи, днес ние сме се превърнали в „консуматори“ на мъдрост и просвещение? В днешните времена на национална катастрофа именно Църквата трябва да води народа и държавата. Тя трябва да учи на любов и морал. България има нужда от вяра и патриотизъм. Моля, в името на Христовата вяра, бъдете по-изявлени патриоти, защото ако не България и българите, кого ще спасяват Патриархът и свещениците? С Божията помощ за обединена, силна и Православна България!