Трябва ли да се примирим със забраните и високомерието на някои клирици?…

Радвай се, че при вас св. Евхаристия е център на енорийския ви живот, така трябва и да бъде. Това литургично възраждане протича както в другите поместни, сестри църкви, така и в България, защото и ние сме едно цяло от „Светата, Съборана и апостолска Църква”.

Доколкото разбирам въпросът ти, става дума за отношението на свещеници, които “изповядват”, причастяването 4 пъти в годината към други свещеници, които практикуват редовното причастие. Неминуемо това е довело до конфликт, но може би причините са много по-разнообразни и дълбоки.

Жалко е, че св. Причастие, което ни обединява с Христа и един с други, в такива случаи става повод за разделение. За това има само една причина и това е дявола.

Единственият правилен подход, според мен, е да покажете любовта си към тези свещеници и към хората, които ви обиждат и злословят, ако е така – наистина сте Христови ученици (Йоан13:36).

Много голямо също е изкушението от индивидуализма на рядкото причастяване да се премине в индивидуализма на редовното. Какъв е смисълът да се причастяваме всяка седмица, ако го правим само заради себе си, без съзнанието, че се съединяваме и с другите в Христа. Ако е така, ние сме приели редовното причастяване като идеология.

Истината е, че винаги в нас трябва да има болка за другите, които по някаква причина се отделят от св. Тайни, и да имаме чувството за недостойнство и благодарност за великия дар на Божето човеколюбие, което Господ проявява към нас пристъпващите.

Заради това тези, които се причастяват редовно, не трябва да мразят причастяващите се рядко и обратното.

Въобще, помислете си, можем ли да мразим някой, който отива да се съедини с Господа. Това чувство също е от дявола.

Разбира се, връщането ни към автентичния, евхаристиен живот не може да стане веднага. Този процес трябва да е базиран на светоотеческото богословие, правилата на Църквата, както и на нашето съзряване (в това число сме и всички ние епископи, свещеници и миряни). Историята ни е показала, че нищо в Църквата не става с “революция”, а само с “еволюция”.

А доколкото зависи от теб, трябва да знаеш, че любовта е критерият за всичко; и да помниш, че в твоя власт е единствено промяната над самата теб. Когато ти се промениш, другите около теб също се променят.  Не влизайте в конфликти и проявявайте послушание към епископа си. Това също е критерий за любов и православие

По повод разногласията, завършвам с думите на св. ап. Павел, който казва, че: …Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас (1Кор. 11:20).

Твой в Христа:
о. Добромир