Трябва ли младоженците да не ходят на погребение?
Смъртта е трагедията на нашия живот. Господ ни е създал за вечен живот в общение с Него, но ние в онова древно време в лицето на Адам и Ева сме избрали да живеем без Бога и този избор ни донася смърт.
Ние трябва да сме съпричастни с трагедията на нашите близки, както Господ е бил съпричастен с нашата.
Целта на погребението е молитвата, чрез която Бог вижда любовта ни към този, когото сме загубили, и като милостив прощава всичките му волни и неволни съгрешения. Ние се молим за възкресението му в бъдещия век и трябва да имаме твърдата вяра, че това е възможно.
Заупокойната Литургия е именно продължението на това любовно общение, където ние, приемайки св. Причастие, отново се съединяваме с нашите близки, баби, дядовци, жени, мъже и деца, които смъртта ни е отнела. Това общение е възможно единствено в Христа.
В България обаче е жалко и тъжно, че на тези заупокойни Литургии (Задушници) масово липсват причастници, което противоречи на предназначението на заупокойната Литургия.
Нека да махнем всички „бабешки басни”(1Тим 4:7) и да се молим на Бога на Живите – Христа Иисуса, да упокои и възкреси тези, които обичаме.
А колкото до факта, че сме младоженци и сме отишли на погребение – това в никакъв случай не би нарушило нашето лично щастие. По този начин ще засвидетелстваме любовта, извираща от семейството ни и озаряваща всички, които са покрай нас.
Любовта е по-силна от смъртта!